22.09.11 г.

КАЖИ МИ?


Можем ли да прекосим разстоянието
и да се върнем отново на зеления остров,
който за мен винаги ще носи твоето име,
а за теб ще звучи като Елена ?

Можем ли да вкусим медени корбецоли,
да помиришем соления дъх на морето,
да отпием горчиво-сладко Мирто
и да бъдем един без друг ?

Ще имаме ли смелостта ?

Искам и времето, и спомена едновременно.
Искам да усетя вкуса на първата ни целувка.
Искам да те науча да виждаш света чрез мен.
Искам да имаме куража да се преоткрием

под есенното слънце на Сарденя
и притихналите й цветове,
опиянени от придихание на любов,
празнуващи със сетивата си живота.

Нямаше думи на вричане,
които да се разпиляват в ноща
примесени с вятър и сипещи се отломки от звезди.

Нашите тела се сливаха всеотдайно
и политаха малко преди да утихнат
произнесените имена.
Ще си подарим ли всички
оставащи дни
без нас,
кажи 
ми?
 04.02.2011

Няма коментари:

Публикуване на коментар