В косите ми е още лято…
А аз усещам-
то си тръгваше безгласно,
умираше обречено от есента
и във очите му
проблясваха неясно,
като сълзи
отронващите се листа...
Ще те повикам
със усмивка огнена
откраднала дъха
на тези летни дни
и цялата от
светлина разлистена,
без думи ще прошепна
всички истини.
1986
Няма коментари:
Публикуване на коментар