26.11.14 г.

Сънищата - начин на употреба

В края на август главата ми е кошер от мисли, от неописани сънища, от несподелени предчувствия.
Пътувам на лунна светлина с този ретро трамвай от младостта ми и всяка спирка по пътя има символ, който не аз разгадавам. Ето я Семинарията, която Яна разкри очевАдното, че символизира Божественото, познатия ми Химически факултет, в който ходех на обяд (разбира се, че точно там ще обядвам – в света на самата Химия)докато бях студентка...
А пък Химията ... Химията е една много важна съставка (както не само се досещате, ами направо знаете), за да съществува Любовта. Има или няма химия в живота ви, във връзката ви? Има или няма питам? А вие питате ли се вечер в леглото преди да заспите, докато разсеяно пътувате в метрото, докато случайно съзирате целуващи се на улицата?
Имам още много път да пропътувам и моля ватмана да спре при  първото такси ...защото искам да пристигна бързо там, за където съм тръгнала, защото аз съм си такава – светкавица! За съжаление, такситата на пиацата са заети и единственото свободно такси, което съзирам( за да има fair play) е за един рус сладур, чакащ явно преди мен, който обаче ми предлага да си поделим пътуването донякъде.
И пак съм на трамвайна спирка, но този път на колелото на петицата, на Княжево. Княжево винаги свързвам с летни ученически излети в спортни дни, когато не учехме,а се разхождахме из планината безгрижни момчета и момичета.
Срещам мой приятел, когото не съм виждала от дълго време. Интересува се какво се случва с мен. Аз проронвам: „Работя. Пиша стихове.” А той само някак благосклонно отвръща: „Ами, хубаво!” . Чувствам се длъжна да се защитя и пояснявам някак гордо: „ Пиша в стихове пожелания за хора на техните празници. Пиша щастливи стихове.” и очите ми спират на стената, покрита с картинки от буквар, под всяка от тях е написано значението им. Това ме озадачава... Нима на някого не му е ясно?!?
Виждам  картинка на „пиленца”, виждам картинка на „хляб” и се замислям: „Интересно, няма синоним за хляб. Той е първоизточника!”  
Пиленцата  символизират духовното начало, младите души в Рая. Хлябът от своя страна е символ свързан с вечния цикъл на живота, с  безкрайността, с плодородието,  с тялото Божие. Христос е истинският хляб, който слиза от небето, за да даде Живот на света. Приет от човека като свето причастие води до обновяване на живота!

Не случайно с този сън, сега , от разстоянието на последните 3 месеца разбирам, че съм приключила един важен етап в живота си ... и започнах да рисувам.

26.11.2014

Елена Такева

25.11.14 г.

Прочетено в очите ти!

Слизам от автобуса и се оглеждам за теб ( тогава още не подозирах, че днес ще пиша за теб). Докато обхождам с поглед автогарата, усещам притеснението да ме  обзема и дори един глас нашепва: „ Какво изобщо правиш, момиче?!?”
И точно в този момент те виждам да ми се усмихваш излизайки от чакалнята, по онзи начин, с който нещата стават предопределени.
Как така стана, че пристигнахме по едно и също време, а всъщност и двамата закъсняхме за първоначалните си часове на пристигане с повече от час, поради независещи от нас причини, разбира се ?!? 
В София, в края на октомври валеше сняг. Автобусът напредваше бавно между верижно катастрофирали коли, аварирали тирове, непочистен заснежен път. Негодувах, търсех варианти, умът ми бясно препускаше в черепната ми кутия, докато в един кратък миг разбрах ... и се оставих на случващото се да премине през мен.
Трябваше само за 3 часа и половина да съм пристигнала на мястото на срещата ни, а вече закъснявах с един час и това така ме притесняваше, защото  ми се искаше да те очаровам, да те впечатля, да те направя щастлив, а си казвах : „Как ще стане това, ако го оставя да ме чака незнайно колко дълго в един чужд дъждовен град...”
В същото време твоят автобус бе аварирал някъде преди турската граница ...
В Пловдив „ Гражданска защита” не позволяваше да прекосим града по познатия маршрут, заради придошлата река и ние продължихме да заобикаляме пътища, докато намерим начин да се измъкнем от града и да поемем за Хасково.
Пътувайки очите ми съзираха потопени селца, малки къщички наполовина заляти от придошлата река. 
Бях във филм, в приказка, а дъждът продължаваше да се стича по стъклата на прозореца...
Пристигнах всъщност десет минути след теб. Съдбата ни бе поставила изпитания, които въпреки това ни отведоха до срещата ни по едно и също време.  Това изненада и мен, и теб. Имаше знамение или може би всички търсят знамения...
Бях ти споменала, че винаги идва момент, от който нататък всяка погрешно казана дума или погрешен жест могат да ни променят, да ни отдалечат един от друг, т.е. предупреждавах те, защото не исках да грешиш, защото исках да те харесам.
 Ти обаче бе прочел моите закачки, там където ги пишех и в същия тон ми отговори: „Ще купя за теб кафе, ще ти направя кафе, аз ще бъда твоето кафе.” и с това ме спечели отново – с чувството ти за хумор.
Докато в страната обявяваха Червен код заради наводненията, аз осъзнах, че всъщност Червения код е предупреждение за мен ...
Дъждът има способността да отмие всички предишни докосвания, да изчисти съзнанието ни, да напои сърцата ни, за да останем един пред друг - голи, незащитени, невинни в желанията си.

25.11.2014
Eлена Такева


22.11.14 г.

Новолуние в Стрелец

Понякога да си спомняш е опасно ...
Понякога спомените
могат да изсвирят онази мелодия
на сърцето, която е звучала
в онова време, в което
си бил толкова щастлив,
че дори не си осъзнавал това...
Между небето и Земята,
между Изтока и Запада -
аз избрах теб и сега
душата ми е хвърчило
литнало високо, високо...
Имам нужда да ме уловиш,
да намотаеш кордата
и да ме върнеш при теб,
за да усетя устните ти.

Новолуние в Стрелец!
И нека Силата бъде с мен!

22.11.2014
Елена Такева

19.11.14 г.

Импулс

В синхрон с времето
любовта е тишина
докосването - памет,
а кафето ухае...

18.11.2014

Елена Такева

17.11.14 г.

утрин

размазани целувки
по ръба на чашата ми за кафе
предвещават срещи на устни
а устните ми препускат към теб

17.11.2014

Елена Такева

5.11.14 г.

Прочетено в очите ми, написано в небето, рисувано с ръцете ти

Малко преди три сутринта отпивам от червеното вино, което ти ми подари, когато ме видя за първи път в живота си.
Докато топлината му се разлива по гърлото ми, обгръщайки  бавно тялото ми, си спомням … спокойствието на гласа ти и усмихнатите ти очи, нежността бликаща през върховете на пръстите ти,  докосването на устните ти върху моите, страстта и силата на тялото ти .
Между Земята и небето, между Изтокът и Западът, между мен и теб – единствената връзка е сърцето. И ако мислите ми летят между минаретата на Султан Ахмет по-често отколкото някога съм подозирала, в този многоцветно милионен Истанбул, то е защото каквото е писано ще се случи.
И аз те срещнах в един друг град потопен от прииждащи реки, в който дъждът не спря да вали.
Всяка моя мисъл за теб бе проектирана в тази наша среща. Толкова дълго въображението ми бе рисувало срещите ни, че когато това се случи,  аз се изненадах от синхрона на случващото се, от абсолютната идентичност на вече проектираните в съзнанието ми мисли.
Вече бях копняла за движенията на тялото ти в моето, бях рисувала в мислите си картини, които в тези два дни се материализираха. Заспивах от нежността на ръцете ти, будех се с нея и с нея преминавахме улиците на този сънено-неделен, дъждовно влюбен град.
Отпивам от виното, защото топлината му ми напомня теб по онзи фин, елегантен и същевременно ясно категоричен само твой си начин, с който беляза сърцето ми.

05.11.2014
Елена Такева