26.08.13 г.

Родена да пътува




Някъде във Верона...


А в хладилника, офисния ми хладилник, едно очарователно шампанско ме очаква изстудено, с бълбукащи мехурчета, които изтриват всекидневните ми спомени до безвремие.

Вече съм в отпуск...в мислите си !

А от утре и не само.

Вече съм аут от и-мейли, сайтове, телефони, таблети и всякакви неодушевени предмети за връзка...

Само топла връзка...като две очи или...

Вариантите са толкова колкото голямо е въображението.

След като Цвети прочете един мой текст, директно ме попита: Ти да не заминаваш пак за Италия?

И това само защото разказвах за историите, които всяко лято си има и за скритите тъги дремещи между слънчевите лъчи за изненада...

Искам да обуя сандалите си и да тръгна. За дълго да попътувам, да поскитам.

Да превърна всички клишета отново в истини, да се слея с природата, да почувствам

как града сваля ризата си от мен и оставам гола

... за себе си,
а после мога да ти подаря целувките си.


26.08.2013г.
Елена Такева

12.08.13 г.

Когато ...


не спя
нощем
на стената
пеперуди
нощна стража
пазят очите ми
от съня
който ме улавя
само за  минути
от този живот
виждам майка си
да разговаря с мен
и един умрял роднина
да ми намига с
дяволски очи
чийто код
неразчитам
в съновника
пише – думи
да ги изтрия ли?


12.08.2013г.

Елена Такева