17.12.13 г.

Осем дни до Коледа…

Още месец преди това коледният дух ни е обхванал – чаят, който пием е с дъх на канела, около нас се носи аромат на портокали и мандарини, отделяме все повече време за срещи с приятели в някой уютен ресторант, защото слънцето си „ляга” още в шест, подаръците зачестяват с повод и без повод, желанието ни да бъдем добри надделява и трескаво се питаме „Как?”, All I want for Christmas звучи от мобилните ни телефони, припяваме си I wish you…, гледаме за двадесети път Love Actually и за стотен път „ Дневникът на Бриджит Джоунс”… 
Its time for Christmas както се казва!
Тръгваме си в девет от La Bottega с приятното усещане за съпричастност по между ни. Четири момичета, продължение на „Сексът и градът”, но не в Ню Йорк, а вече в София. Няколко часа, изминали неусетно, сплотени от онова чувство, което само хубавото вино и добрата храна може да роди. Какво да правя, не мога да не бъда пристрастна – отново пръст има италианската кухня. Keep calm and eat italian! 
И ако глътка Chianti може да те стопли и в най-студения зимен ден, то споделените мисли намерили отклик в приятел те окрилят, че Рая може би е на Земята.
Разхождайки се на връщане по „Витошка” размишлявам за срещата ни. Всяка от нас в определен етап на своята връзка, но наредили пъзела съзирам един житейски цикъл.
Едната от нас вече осем месеца живее далече от любимия си, който е в друга държава. И се надява на „ Нова Година, нов късмет.”
Втората, след  сватба, развод, отново съвместно съжителство и последвала раздяла, е щастлива преоткривайки се отново един друг с мъжа на живота й.
Третата е пред избора има ли бъдеще връзката й, готова ли е да сложи край и дали все пак това е най-доброто решение.
Четвъртата от нас, макар и все още с усмивка на лицето, посреща стоически факта, че мъжът й е тежко болен.
Като сезоните - пролет, лято, есен, зима...
Само осем дни до Коледа – празникът изпълващ ни с надеждата, че чудесата се случват стига да имаме смелостта да си ги пожелаем, както позитивно нашепва клишето…
На прага на новата Година знам със сигурност, че каквото ни е поднесено трябва да го приемем, преживеем, усетим. Знам, че егото ни не е добър водач. Знам, че трябва да даваш, преди да поискаш да вземеш. Знам, че понякога трябва да замълчиш, за да има мир, вместо да доказваш правотата си. Знам, че има хора, които лекуват душата ти. Знам, че има хора, които те нараняват, само защото се страхуват. Знам, че има време за всичко.

А ти трябва просто да бъдеш щастлив, че те има тук и сега!

Eлена Такева
16.12.2013

16.12.13 г.

Всичко, което искам

Зимата е тишина
Топла дреха извезана с мъдрост
Очакване на Коледа
Аромат на канела и ябълки
Питката на мама
Писмо до дядо Коледа
Желания
Следи от врабчета в снега
Заскрежени прозорци
Мандарини на масата
I am too lost in you -
за стотен път
Шал, ръкавици,
Котарак под юргана
Червено вино
Огън в камината
Банско, Боровец и Пампоровo
Чай от мащерка с мед и лимон
Спящо още в пет слънце
Сънища за лято

Елена Такева

2012

17.10.13 г.

Ранни следобеди...


Стъпките ми нашепват думи

Които не съм промълвила

Докато сърцето ми отчетливо

Изпраща романтични импулси

Само паважът денем разчита

Звука от токчетата ми

Между три и четири

Когато тичам към теб

25.05.2013 г.

Внезапни бури

Ей така, ненадейно се появява онзи мъж от преди няколко години, когото случайно си срещнала на международно изложение и толкова те е впечатлил, че дори си отбелязала на визитката му: „много готин”. Знак много близък до това да си нарисуваш сърчице както, когато си била ученичка, но се въздържаш, защото си бизнес дама и държиш положение.

И така от година на година, от изложение на изложение или както се казваше в песента на Белослава –„Всяка година по същото време” – някакви недефинирани копнежи прелитат през очите ви, умело прикрити зад маската на работния етикет. "Да изпием по Мартини някъде около Сан Марко?"

Да, ама не! В природата, ако нещо е тръгнало да се запалва не можеш го спря. Единствено може да пропуснеш няколко години на огън или пък след няколкото години да пламне по-силно отколкото би пламнал тогава…

И си казвам:Спри да пропускаш шепота на интуицията си, скъпо момиче. Спри да премисляш постъпките си, спри да се колебаеш, спри да анализираш, защото ако сърцето ти пее значи го искаш и е време да се научиш да разчиташ знаците.

Какво е времето ? Колко са няколко години ?

Имам доказателство, че sometimes няколко години са равносилни на „вчера”. И ми става хубаво, заради чувството, което е станало по-категорично…

Ефектът на пеперудата – някой, някъде, преди, защото е посял чувство - днес, тук и сега – то разцъфва.

17.10.2013г.

26.08.13 г.

Родена да пътува

Някъде във Верона...

А в хладилника, офисния ми хладилник, едно очарователно шампанско ме очаква изстудено, с бълбукащи мехурчета, които изтриват всекидневните ми спомени до безвремие.
Вече съм в отпуск...в мислите си !
А от утре и не само.
Вече съм аут от и-мейли, сайтове, телефони, таблети и всякакви неодушевени предмети за връзка...
Само топла връзка...като две очи или...
Вариантите са толкова колкото голямо е въображението.
След като Цвети прочете един мой текст, директно ме попита: Ти да не заминаваш пак за Италия?
И това само защото разказвах за историите, които всяко лято си има и за скритите тъги дремещи между слънчевите лъчи за изненада...
Искам да обуя сандалите си и да тръгна. За дълго да попътувам, да поскитам.
Да превърна всички клишета отново в истини, да се слея с природата, да почувствам
как града сваля ризата си от мен и оставам гола
... за себе си,
а после мога да ти подаря целувките си.


26.08.2013г.
Елена Такева

12.08.13 г.

Когато ...


не спя
нощем
на стената
пеперуди
нощна стража
пазят очите ми
от съня
който ме улавя
само за  минути
от този живот
виждам майка си
да разговаря с мен
и един умрял роднина
да ми намига с
дяволски очи
чийто код
неразчитам
в съновника
пише – думи
да ги изтрия ли?


12.08.2013г.

Елена Такева



10.06.13 г.

Тъмнозелени очаквания


Когато те няма
искам да те събудя,
защото знам,
че в сребърни
сънища сгушен
губиш душата си,
мен ме забравяш
сама
ме оставяш
за теб да гадая.

Искам да плисна
в лицето ти
Като внезапен дъжд
Оставящ ментово
летен вкус ,
Който обърква посоки
разпилява мисли
пренарежда планове,
Изтрива минало и настояще,
Напоява устни с очакване
за теб и мен

сега.

10.06.2013
Елена Такева

"От сила имате нужда само ако искате да нараните някого.
За всичко останало ви е необходима само любов."
~ Чарли Чаплин

Летни бури

Падам в подвижните пясъци
на влюбването
с прелъстителна лекота,
защото в срещата ни имаше
повече от секунда любов -
заровено мълчание.

В очакване да завали
дъжд с вкус на зрели череши,
броейки дните, часовете, минутите
и онези неизмерими секунди -
времето, в което съм пред теб
и разпилявам дъха ти

в щастливо-отчаян поглед
на гравьор на души,
осъзнавам, че любовта
не иска доказателства,
защото тя няма нужда
от нелепо очакване за бъдеще.

За това разстоянието
между влюбените
е сребърна струна,
по която се търкалят
неизказаните им думи
чути само от техните сърца.


Елена Такева
09.06.2013

24.04.13 г.

Оставете ме по броеница


Искам да пиша за онези мигове на лекота, които ни изпълват без да подозираме с жажда за живот.
Точно с това чувство изчетох книгата "Броеницата на Вида".
Ошо казва, че ако нещо е истинско, то трябва да се случва с лекота - точно както дишаш, без усилие. Наличието на упорство е белег, че има проблем в хода на събитието, както всички знаем от опит.
Когато обичам и вярвам в някого или в нещо искам всички да разберат за това.
Такава съм си! Това съм аз. 
И за това искам да ви разкажа за моята Виделина, с артистичен псевдоним – един от многото - Вида Пирон, а по рождени документи Вида Пиронкова.
Тя е жената, на която са нужни четири Луни, за да бъдат отмерени крачките й в Рая. Тя е жената брояща ударите на сърцето си, съблякла страданията, желанията и трепета, развързала мислите и страха, за да се гмурне в дълбоките води на безкрая.
Има хора, които започваш да обичаш още преди да ги видиш, защото душите им носят предусещането на последвалите срещи. А може би просто душите ни са се срещнали много преди телата да осъществят среща на чаша коняк в един неделен следобед.
Та думата ми е за Виделина и бисерната й книга „Броеницата на Вида”.
В След говора на книгата, Игор Марковски апелира „ и намерете Вида…”, а аз ще започна така.
Ако искате да откриете коя е Вида – прочетете книгата.
Отварям произволна страница и попадам на разказа „ Яхнала метлата” случайно. Едно от многото й лица, които тя притежава като артист се крие в заглавието, а иначе преподава „пиано, музика и човечност в общинското читалище.” Но независимо в какво настроение ще я срещнете, това, което винаги прави впечатление е нейната естественост. Така непопулярно качество в наши дни, а всъщност най-ценното.
Препрочитам за втори път разказите й и знаете ли защо? Защото ме карат да се смея, а от очите ми потича сълзичка от чист, искрен смях. 
Вида е един виртуозен разказвач на комедии. 
Така се уморих от дълбоки психологически драми, клиширано положително мислене, евтин секс и абсолютна касова порнография!
В „ Броеницата” съзрях така живителните съставки за дълъг и щастлив живот – радост, честност и „ МЕРАК за ЖИВОТ! И ако може да е по-бързо! Моля!”

23.04.2013

7.04.13 г.

The Hunt/ Ловът (2012) - пазете сърцата си чисти


По препоръка на мой приятел изгледах датския филм Jagten ( The Hunt), режисиран от Thomas Vinterberg и с участието на Mads Mikkelsen в ролята на Лукас, който миналата 2012 година спечели наградата за най-добра мъжка роля на Филмовия фестивала в Кан.
Историята се заплита в малко датско селце, точно около Коледа, като че ли за да ни докаже, че по Коледа се случват не само чудеса и проследява мъж, който се оказва мишена на масова истерия. До тук с фактите.
С времето съм придобила навика гледайки един филм да си задавам въпроси. Понякога дори не следя актьорската игра. Интересува ме историята – с какво ще ме изненада, защо подобно нещо би се случило на някого, има ли знаци, които предвещават случките, на какво ни учат, как би се справил всеки един от нас, ако изпадне в подобна ситуация, как бих реагирала самата аз.
Гледам филма. Аз съм страничен наблюдател.Той се играе, тук пред мен, учи ме …затова обичам елемента на изненадата, защото така най-бързо се уча. А датския филм определено го притежава. Уж всичко е до болка познато и изпитано, но в един момент нещо се случва и нищо не е както преди. …Както обикновено става и в живота всъщност. Има уроци, които научаваме без да сме ги искали. Те са бели записани в страниците отредени само за нас в Учебника но съдбата и не бихме могли да избягаме без да ги прочетем и изживеем.
Възрастните, позовавайки се на опита си обичат да лепят етикети, да класифицират… и това е най-голямата им грешка. Възрастните определили вече кое е добро и лошо лесно съдят. Възрастните познали разликата между добро и лошо, лесно очакват лошото да се случи, лесно го съзират в постъпките на другите. Именно познанието ни за злото, ни е деформирало, защото е посяло семената на съмнението и подозрението у нас, осквернило е сърцата си и само изричайки искрено молитвите си успяваме да ги пречистим.
Пазете сърцата си чисти!

 http://www.imdb.com/title/tt2106476/

07.04.2013

1.02.13 г.

Life of Pi/ Животът на Пи ( 2012)


Ако видя плакат на филма “Животът на Пи”, едва ли бих се впечатлила от него, и едва ли бих влязла на негова прожекция. Дори моята приятелка Вяра ме бе поканила да споделим заедно едно кино, но аз подозрително отказах.
Всъщност преди филма да бъде номиниран за Оскар, едва ли бих му обърнала вниманието, което заслужава. След петте му  номинации реших, че трябва да го гледам – било то на кино, или било то у нас. Оказа се, че ми се отвори възможност да направя второто тази неделя, но искрено съжалявах, че не изчаках за да отида на кино и да се насладя на филма в 3Д качество.
Филмът "Животът на Пи" е по едноименния бестселър на Ян Мартел, разказващ за приключенията на Пи Пател – син на собственик на малък зоопарк, определено различен от рационалният си баща и брат си. Пи – последователят на три религии – християнство, ислям и индуизъм, преподаващ Кабала в университет в Канада в последствие. Невероятно, но факт. Единение, както съюза на бенгалски тигър  и човек в морска лодка.
Семейството му решава да се пресели от Индия в Канада, като пренесе огромния си багаж, включващ и голяма част от животните на товарен кораб.
След корабокрушение Пи се оказва в лодка заедно със зебра, хиена, орангутан и огромен бенгалски тигър на име Ричард Пъркър.
Носителят на „Оскар” Анг Лий представя едно зрелищно приключение за всички ни.
"Вие коя от двете истории избрахте?" - не може да не попитам всеки изгледал филма този въпрос...
А като се замисля, че се съмнявах дали ще издържа два часа ?!? Бях прикована от картините, цветовете, от онази атмосфера, която само Индия е способна да ни донесе, следях разказа на Пи, вълнувах се от съдбата на Ричард Паркър - (определено си падам по тигри и всякакви котки), симпатизирах на отбора от любопитни сурикати.

...И сега разказвам на всички приятели, колеги, познати - този Живот трябва да се изгледа! Разбираш без да искаш много неща!

 http://www.imdb.com/title/tt0454876/?ref_=nv_sr_1

27.01.13 г.

Silk/ Коприна (2007)

„Коприна” – с участието на Кийра Найтли, Майкъл Пит, Алфред Молина и Коджи Якушо. Режисиран от Франсоа Жирар, по бестселъра на Алесандро Барико. Естествено италианец, роден в Торино! Този филм изпълни със смисъл неделния ми следобед.
Авторът размотава копринената нишка на историята, за да ни омагьоса, за да избродира любов върху живота.
Операторската работа във филма е перфектна, както при обширните пейзажи, така и в малките уютни пространства.
1861 година. И тъй като действието се развива преди около век и половина, френският търговец на коприна Ерве Жонкур (Майкъл Пит) пътува по четири месеца до Сирия и Египет и обратно. От продажбата на яйцата печели толкова, че не му се налага да работи друго от април до следващия януари. Животът му тече интересно, но без много емоции до деня, когато променя обичайния маршрут и стига до Япония - една непозната за чужденците страна, за да донесе така нужните за възраждането на местното производство копринени буби. Наскоро женен за красивата Елен, той предприема това пътуване, прекосявайки цяла Азия, в студ и пек. Издръжливостта му е възнаградена. Тайнствен японски благородник му дава така необходимите яйца, но има и друга награда от Съдбата – непреодолимото привличане към безмълвна и безименна, много красива японска наложница.
И както винаги, когато срещнем непознатото по пътя си, ни се иска да го опознаем, докоснем, вкусим… така и той прави тези опити по най-изпитания и обречен на успех начин – влюбването.
Да се влюбиш в чужденка примамва, заради очакването някъде в подсъзнанието, да се насладиш на нови усещания.
И за начало не е необходимо физическо докосване, само мислите , които пърхат като пеперудени криле и се докосват един другимо. Еротиката остава заключена в йероглифите.
Какво е някой да ти изпрати бележка на японски „ Върни се иначе ще умра.” и ти без да разбираш езика, да последваш посланието?!?
Може би доказателство, че телата се срещат много след като душите ни вече са го направили…
Филмът разказва прекрасна любовна история простираща се на два континента и още по-прекрасна любов покълнала и даваща цветове във Франция.
Две различни чувства живеещи в един мъж, борещи се в него, каращи го да се смири...
„Да умираш от носталгия по нещо, което няма да изживееш никога. „
Понякога срещаме само за минути любовта на живота си и след това още хиляди часове мислим за тази среща.
Неочакваният край идва като последен, съвършен бод.

 http://www.imdb.com/title/tt0494834/?ref_=nv_sr_5