Очите ти



Какво е да премина отвъд очите ти?

Понякога  непрогледни и може би причината да си помисля, че са черни. А те са меки, кафяви,  леко прозрачни, каращи ме да повярвам, че ще мога да те разбера чрез тях.

Какво е да останеш в онова приповдигнато състояние на палаво неразумно момче, готово да танцува във всеки един момент?

Аз си спомням Болоня и колко бързаше да ме целунеш, може би само за да направиш открието как се целувам аз и мозъкът ти да отчете детайлите, за да бъда класифицирана в необходимата  графа.

От един момент нататък след толкова много близост помежду ни, стоим дистанцирано от двете страни на компютъра поздравявайки се вяло, уплашени някой да не направи погрешна стъпка и да изрече истински значещи думи.

Защото идва време, в което думите не могат да бъдат подхвърляни във въздуха като разноцветни балони. Идва време , когато играта спира , балоните падат на земята, някои се пукат при досега с нея , други отново политат , отблъснали се от твърдостта й и тогава е нужно да подадем ръка , за да продължим заедно нататък.

Какво е да премина отвъд очите ти?

Съвсем неочаквано се озовавам там ... отвъд.

И разбирам, че 2000-те ягоди са били купени за мен, че се терзаеш защо не си ми подарил голямата кутия с бонбони или че не сме се разхождали достатъчно навън ( от толкова любов вътре, не оставаше време). Разбирам, че си направил всичко възможно да изпусна влака – хей, така, полушегувайки се, го подхвърли... И още първия път си забелязал това, което само аз мислех, че знам.

И ми ставаш скъп... И се питам защо така бях настръхнала...

И искам да те прегърна сега, а не мога ...

30.03.2012

Елена Такева

Обичам – началото на всичко!

Обичам начина , по който ме целуна на Piazza Nettuno в Болоня.

Обичам , че ми рецитира Лермонтов на руски на първата ни среща.

Обичам ръката ти върху кръста ми, докато прекосяваме студените болонски улици.

Обичам как събличаш дрехите ми. Обичам моментите, в които се чувстваш неловко от първата ни среща и се спъваш един, два, три пъти…

Обичам докосването ти, усещането на тялото ти върху моето тяло. Обичам страстта ти.

Обичам, когато трябва да изгладя полата си, но не знам как се борави с ютията ти, а ти взимаш и съсредоточено започваш да я гладиш.

Обичам , когато ми правиш спагети карбонара и обсъждаме съставките и аз не мога да разбера какво е „pancetta”, a ти търсиш в речника на руски и ми казваш, че ни трябва „грудинка”, но аз не знам и това какво е докато не откривам, че това е бекон.

Обичам, когато се опитваш да откриеш кой е любимия ми плод и веднъж разбрал, че харесвам ягоди  - купуваш 2000!

Обичам, когато танцуваш танго. Но най-много обичам, когато танцуваш танго с мен, въпреки, че не зная още стъпките.

Обичам, когато ме разсмиваш в три сутринта и смеха ми оглася съседните апартаменти. А защо сме будни по това време – познайте!

Обичам, че създаваме наши си истории, на които се смеем, като тази за силата на портокалите или за любопитния ти съсед, който си повдига многозначително веждите и съучастнически подпитва за нощите ни…

Обичам, че откриваш разни неща у мен, които си мислех, че само аз знам.

Обичам, че знаеш, абсолютно винаги правилните отговори , които аз искам да чуя.

Обичам чувството ти за хумор и трипръстия символ, засвидетелстващ, че извънземните съществуват.

Обичам, че когато ме изпращаш на гарата, точно в момента, в който ще заплача разказваш някоя смешна история – естествено за нас и твоят съсед.

Обичам как пееш онази песен от времето, когато си бил на 18 и си забавлявал туристите в Неапол.

Обичам топлината на тялото ти , която усещам в леглото ни.

Обичам да те гледам как спиш. Обичам да се будя рано сутрин и да те изпращам на работа в този умопомрачително ранен час.

Обичам, че ме любиш още щом влезеш през вратата. Обичам желанието  ти към мен.

Обичам пъзелите, които редиш, карането на колело. Обичам , че си купи цветя за апартамента както ти препоръчах… макар и да са кактуси! Обичам, че се допитваш до мнението ми за аранжиране на балконската ти „градина”, особено , когато си наумил да има бяла статуя.

Обичам, че запази съобщението ми написано с червило върху прозореца ти.

Обичам момента, в който те срещнах, въпреки, че старателно го избягвах.

Обичам е началото на всичко, а сега и края.

Обичам…

26.03.2012

Io Sono L`Amore/ Аз съм любовта (2009)

Харесах филма веднага. Монотонността унася и само привидно те кара да бъдеш летаргичен, докато обезоръжената ти същност се изненада от развоя на сюжета.
Casa Recchi: един своеобразен свят от огледала, цветя, пари и студенина.  
Дистанцираната Ема и  елегантно студеният Танкреди, децата им - Елизабет, Едуард, Джанлука, техните съученици и приятели, баби и дядовци, семейните празици  и стратегии на настоящи и на бъдещи поколения сред сервизи от резидав кристал, инкрустирани със семейни гербове...
Чувства стаени между стаите и коридорите на къщата, между гънките на завивките. Чувства зарити в градините покрити със сняг...  
И в противовес на огромните кухни на Casa Recchi кипящи от живот, изобилие на храна и всекидневни доставки, приютяващи майсторството на готвачите под покрива си. В този напълно различен свят се появявя един млад и по своему невинен готвач на име Антонио, свикнал да прави компромиси в живота си, но и да създава емоции от ястията си...
Неизбежния сблъсък .
Ема и Антонио, две вселени, в която гравитират неорганичните им същества. Страст, която ги води към сблъсък...със света!
Нарушени правила на един студен, застинал морал, в общество ръководено от способността да боравиш с облигации и да анализираш пазари. 
Висока цена, която никой не е искал, но трябва да бъде платена. 
Една от възможностите на изкуплението, любовта.

http://www.imdb.com/title/tt1226236/?ref_=nv_sr_1

Четете Дючезни

Федерико Бакомо "Неправна кантора"

Това е! Можем да искаме да бъдем непредсказуеми, но за пореден път се убеждавам, че света се движи не от „срещи от третия вид” ! За което съм благодарна и на света, и на човечеството. Опитваме се да замаскираме потребността си от близост чрез арогантност, внушителен външен вид, главоломна (може би) кариера, но в душите ни, си оставаме онези момчета и момичета, търсещи сродната ни душа. И никакви корпоративни заплетени казуси, не биха могли да отклонят мъжете от най-вълнуващото ги (не се залъгвайте, когато Ви залъгват, че е футбола) – жените.
„ Неправна кантора” е един своеобразен „Сексът и градът” по италиански, но тук Федерико Бакомо се е концентрирал върху мъжете и вътрешните им терзания, доколкото те са вътрешни!
Книгата е изпъстрена с фин хумор, който те кара да задържиш усмивката на лицето си докато четеш. И ако се случи това да е докато пътуваш в метрото неволно ставаш обект на завист за доброто си настроение. А на мен ми се иска да извикам „ Четете Дючезни – и Вас ще разсмее, а после не знаете кой ще откликне на искрите в очите.”
Иска ти се да запишеш всички остроумни отговори и колкото е възможно по-скоро да блеснеш с тях пред приятели, а дори и пред неприятели. Защото те ти дават ентусиазма да откриеш танците, да бъдеш звездата на вечерта.
„-И после защитих PhD в Харвард.
-О, по-дяволите – възкликнах, като блъснах назад стола си – дали не е заразно?”
Не се двоумете с кой ще излезе въпросната вечер, въпросната мацка. Може, ние жените, да харесваме умни мъже, но все още предпочитаме мъжете да ни разсмиват!
Документации, договори, преговори, бизнес, пари, много пари – това е само пудра захар за разкош, играчки за момчета, а истината? Истината винаги не е някъде там!
„ – Ти интервюто за работа с него ли го проведе?
-Да, разбира се. Много симпатичен. Каза, че съм добре дошла, но трябвало да направи едно по-задълбочено интервю с циците ми.
-За да разсее напрежението.
-Абсолютно. Истински джентълмен.”
Ей така, небрежно, леко, както го умеят само в Италия.
А Вие не се поддавайте на провокации, всичко е въпрос на вкус, ако го имате!
http://blog.scalino.eu/?p=424

 04.03.2012 г.
Елена Такева

Желание за флирт

Посягам към „ Неправна кантора” след като Емилия ми я препоръча. А тя ме усеща, знае вкуса ми. Е, не се е излъгала и този път.
Федерико Бакомо ме увлича още с първите си редове и след всеки следващ аз съм все по-любопитна да разбера наистина ли е бил корпоративен адвокат, какъв ли е в действителност този мъж с типично италианското чувство за хумор, как ли изглежда, ще ме разсмива ли по същия начин, ако се запознаем, ще ме накара ли да поискам да флиртувам с него?!? Защото в това се състои изкуството на един мъж – да накара жената да поеме инициативата за флирт.
И докато тези мисли прелитат през русата ми главица неусетно се хващам, че съм така вглъбена в историята на героите, в типично италианския привкус на описанията,че се връщам обратно в Италия, откъдето само преди броени дни се завърнах. Единствено тук съвсем фриволно може да използвате за слоган на адвокатска кантора „Със закона, отвъд закона”, без страх, че вниманието на икономическата полиция ще бъде привлечено.
А иначе независимо адвокати или не, всеки би могъл да открие себе си в житейските и професионални ситуации, в които са поставени героите. Светът е едно глобално село и независимо в Италия, България, Хонг Конг или Русия хората се вълнуват от едни и същи неща и не професията е това, което ни определя като хора. Ние сме това, което сме благодарение на собствените си качества, а ако към всичките ни достойнства прибавим и щипка от чувството за хумор на Дючезни… Ех, предизвикаме ли усмивка у другите това променя света към по-добро.
http://blog.scalino.eu/?p=418

29.02.2012
Елена Такева