Ние

Винаги ще има едно разстояние - малки улички покрити с есенни листа, някъде там в Лондон - от спирка Арсенал на ъндърграунда до апартамента на Стефани Корт Стрийт, което ще е само наше, което ще сме изминали с притихнали сърца в очакване.

12.11.2017

Индия - земя на махараджи

Гробницата на Хумаюн в Делхи

Пъстроцветна, омагьосваща Индия!
Върнах се преди месец, а искам отново там!
Пропътувах емблематичният Златен триъгълник извън туристическия сезон, който е от началото на октомври до края на март. Извън сезона за туристи, означава всеки ден температурата да е 42° и повече, особено в Делхи и щата Раджастан (половината, от който е зает от пустинята Тар).
В края на април, в една ранна утрин кацнах на летището в Делхи ( препоръчвам да пътувате с Qatar Airways. При смяна на полетите летището на Катар е спокойно, прохладно и успявам да си отпочина на чаша арабско кафе - от шафран и кардамон. Освен това обслужването по тези линии е наистина добро!).

Ето ме в Индия!

Агра Форт в Агра

И небесният купол над Делхи се отвори пред очите ми!
В четири сутинта (защото чаках два часа да получа електронната си виза на една невъобразимо дълга опашка) може да видите всякакви хора - прибиращи се от работа, отиващи на работа, бездомници спящи по пейки или под палмите, момчета играещи някакви си техни игри.
Делхи има специфичен аромат, който разпознавам още с първата крачка извън летището.
Отсядам в хотел на половин час път, 4*, много чист, с прекрасно легло, в което потъвам за кратък сън.
На сутринта, по съвет на моя приятелка си поръчвам омлет - индийците са царе - носят ми едно пухкаво вълшебство. Хапвам още нудълси със зеленчуци и в никакъв случай не поръчвам кафе, защото е инстантно и небцето ми, свикнало да пие италианско ристрето ще е силно разочаровано.

Гробницата на Хумаюн

В Индия 50 км. се изминават за 1 час, поради което отсечката Делхи - Джайпур я пропътувахме за 5 часа. Няма светофари или има толкова малко, че не видях никъде. Не съществуват правила при шофиране, на някои отсечки платното бе еднолентово и в него - колите, тук-тук такситата, камионите, мотопедите и пешеходците се движеха в двете посоки в една лента. Имаше леки удряния, но сериозни катастрофи, при този трафик не видях. Затова пък шумът е невъобразим и звукът на клаксоните се чува надалеч.
Джайпур или розовият град, както го наричат е столицата на най - цветния и лют щат в Индия - Раджастан. Половината от него е заета от пустинята Тар. Жените тук са облечени в най-разноцветните сарита, които съществуват в Индия. Обикновено работят повече и по- тежка работа от мъжете. Изобщо Индия е It is a mans, mans world!

Амбер Форт в Джайпур

Покрай основните пътища в града няма тротоари и в боклука, който от години заема така наречените улици, може да видите как си играят няколко деца, две черни прасета, три маймуни и за колорит - една безразлично преживяща свещена крава. И пак тук - може да изпиете чаша сок от захарна тръстика приготвена по най-стария начин, по който може да се прави.
Докато пътувахме дори с колата кой мислите, че бе най-голямата забележителност - разбира се, че ние - от всички автобуси, тук туци, хората ни сочеха един на друг, още повече, че и трите, с моите приятелки бяхме руси, а аз и много светла.
Разглеждайки фортовете винаги се намираше някой, който да ме помоли да се снимаме. Точно в гробницата на Хумаюн един мъж дойде при мен с предложението да се снимам с майка му, с децата му и накрая със съпругата му, която го гледаше по този начин, по който само съпругите гледат, когато са недоволни. Но пък индийката не може да отказва на съпруга си! В тази страна почти няма разводи - едва 2%, което не означава, че цари семейно щастие, но пък има неоспорими закони на страната на мъжа, естествено!
21.05.2017

Бари и вълшебниците на орикети

Точно преди две години "акостирах" тук!
Ако искате да разгледате Бари и да се докоснете до магията му, трябва да го направите вечер. Тогава улиците му са осветени от фенери, чиято мека светлина те приканва да останеш, да се сгушиш в прегръдката на този град.
Бари е еквивалент на Свети Никола. Всеки дом, всеки вътрешен двор, магазин, офис, ъгъл, тереса, са отличени с лика на светията.
Вечер ще видите - вълшебниците на орикети - възрастни дами, които приготвят пастата за местните ресторанти и я излагат директно пред вратите на кухните си, на улицата.
В Бари всяка улица е своеобразен коридор между два напълно различни дома. Вратите на кухните водят към улицата и са вечно отворени и ако надникнете ще видите как семействата готвят, вечерят или гледат телевизия.
На улицата се играят карти, пие се кафе, децата ритат топка, оформя се своеобразна седянка от местните баби, с които непропускаме да си разменим: Buona Sera, signora.

Какво ми направи впечатление тук ли ?!? Ами, хората в Бари не се срамуват от прането си. То гордо се простира на всевъзможни места, като терасите са приспособени с огромни бели покривала срещу дъжд. Така прането бива завито и наподобява огромен облак, кацнал на терасата.
Уви, виното определено не е силната страна на района, но пък каква прясна рикота хапнах!?! Вкусът й е заседнал между езика и небцето ми и този спомен още дълго ще ме мъчи.

21.10.2017

Лучера, Южна Италия

Някъде на юг в Италия, по-точно в Пуля ( Apuglia - старото име на Puglia, означаващо земя без дъжд), в един облачен ден, в края на  октомври, спирам за час в Лучера, за да изпия едно кафе.

Харесах този град. Още щом прекосих портата на крепостната му стена усетих атмосферата на Северна Африка, което придава невероятно екзотично очарование на пътуването ми.
В архитектурата на Лучера има арабско влияние, усещане за Алжир или Мароко...

И това не е случайно.

През 13 -ти век тук са били изселени всички мюсюлмани живеещи в Южна Италия. Прави го Фредерик II, който проявява завидна далновидност, като не ги превръща в роби (практика по тези земи от онова време), а им дава граждански права, с което ги превръща в едни от най-лоялните му последователи, които дори участват в битка срещу папата на негова страна.

В памет на Теодор Куюмджиев

Theodor Kujumdjieff Винаги така става. Под една или друга форма. Вербалната формулировка е без значение.

30 май 2012 г. в 23:15 · Харесва ми

Ele Ni Ta Вербалната формулировка понякога е необходимата опаковка...

30 май 2012 г. в 23:28 · Харесва ми

Theodor Kujumdjieff Думи, думи, думи.

30 май 2012 г. в 23:29 · Харесва ми

Ele Ni Ta Така ми харесват на правилното място!

30 май 2012 г. в 23:31 · Харесва ми

Theodor Kujumdjieff На правилното място? А значат ли те нещо въобще?

30 май 2012 г. в 23:40 · Харесва ми

Ele Ni Ta Винаги значат.Априорно думите имат значение.Ние убиваме значението им...Уважавам хората, които знаят значението на думата и я използват заради есенцията ан смисъла. Думите не са дим...

30 май 2012 г. в 23:42 · Харесва ми

Theodor Kujumdjieff Точно в това априорно значение се съмнявам. И не съм сам. Витгенщайн е различавал "това което казвам" от "онова, което имам предвид". А аз отивам по-далеч. За да има комуникация е необходим общ контекст. А наличието на общ контекст прави думите излишни. Ако има какво да се каже - то става без думи. Ако разговорът е приключил в същността си - думите са само лицемерни любезности. :)

30 май 2012 г. в 23:48 · Харесва ми

Ele Ni Ta И е прав, но не винаги е предумишлено...да казваме, не това, което имаме предвид. По-скоро причината е психологически заложена в поведението ни. Предумишлените намерения- да казваме, не каквото имеме предвид- унищожават автентичността на думите.

30 май 2012 г. в 23:54 · Харесва ми

Ele Ni Ta От друга страна(вечната дуалност, мамка му!!!) И без думи ни се случва да се разберем! На една честота ли сме?

30 май 2012 г. в 23:56 · Харесва ми

Theodor Kujumdjieff Действията ясно показват какво имаме предвид. Думите отново са излишни. Колкото и да са красиви. "Правдивите думи не са красиви. Красивите думи не са правдиви." (Лао Дзъ)

30 май 2012 г. в 23:57 · Харесва ми

Ele Ni Ta 81-ви ... и продължава- Добрият човек не спори, който спори, не е добър!

31 май 2012 г. в 00:02 · Харесва ми

Theodor Kujumdjieff Това е ново. А съм чел Пътят поне десет пъти. Но няма да споря. За да изглеждам добър. За съжаление ние повечето полагаме усилия да изглеждаме някакви си, вместо да бъдем такива. ;))

31 май 2012 г. в 00:14 · Харесва ми

Theodor Kujumdjieff А колкото до честотата. Това е трудно да се разбере. Обикновено също не става с думи, макар че думите придават форма на трептенията.

31 май 2012 г. в 00:14 · Харесва ми

Ele Ni Ta Аз само веднъж съм чела Пътят, но в книгата пред мен след думите ти са написани и моите думи:)

31 май 2012 г. в 00:16 · Харесва ми

Ele Ni Ta А ти и когато спориш изглеждаш добър! Спор ли беше всъщност това или споделяхме мнения?

31 май 2012 г. в 00:18 · Харесва ми

Theodor Kujumdjieff Не знам. По-скоро споделяхме мнения. НО както казваше един приятел, вечна му памет: "С овен можеш да спориш само когато си на едно мнение с него..." А аз съм овен - и то какъв. Не че е повод за гордост или заслуга някаква си. ;)

31 май 2012 г. в 00:21 · Харесва ми

Ele Ni Ta Аз съм онзи кардинален знак срещу Овена, който винаги така силно го привлича!

31 май 2012 г. в 00:24 · Харесва ми

Theodor Kujumdjieff И кой е той, не съм вещ в астрологическите дебри. Правя разлика само между асцендент и дисидент - и толкоз... ;)

31 май 2012 г. в 00:26 · Харесва ми

Ele Ni Ta Моят зодиакален знак и асцедент са Везни.

31 май 2012 г. в 00:27 · Харесва ми

Theodor Kujumdjieff На мен асценднтът ми е везни. Така казват. Но "Заменям недоизяснен асцендент за необитаем апартамент ... във Виена."

31 май 2012 г. в 00:30 · Харесва ми

Ele Ni Ta А понякога съм един нежен дисидент-- човек, който активно се противопоставя на общоприетото или налагано мислене...спрямо тълковния речник.

31 май 2012 г. в 00:32 · Харесва ми

Ele Ni Ta На мен разни други планети са ми в Овен :)

31 май 2012 г. в 00:33 · Харесва миХаресва миЛюбовХа-хаъжен/тъжндосана

Theodor Kujumdjieff Най-трудни са проблемите с домовете - защо му е на човек седми дом, като един не може да си организира като хората?.. А колкото до тълковния речник - пак е въпрос кой тълкува и с каква цел.

31 май 2012 г. в 00:36 · Харесва ми

Theodor Kujumdjieff Но преди да се оттегля с достоинство (англичанин отива на парти с достойнство. Връща се с достоинство и си мисли - "дали запазих достоинство?") един анекдот: Аз може да съм параноик, но това не означава, че не ме преследват... ;)) Лека нощ!

31 май 2012 г. в 00:41 · Харесва ми

Ele Ni Ta :)))) Аз може да не казвам много неща, но това не означава, че подсъзнателно не се разбират.

31 май 2012 г. в 00:43 · Харесва ми

*****
Среднощен разговор, който все още си спомням...