29.02.12 г.

С вкус на портокали

Защо винаги се случва музата да ме връхлети най-ненадейно на улицата в 18:30 вечерта, точно докато прескачам локвите от разтопения сняг.
Думите се редяха в съзнанието и историята ( за теб ) придобиваше форма – на сърце!
Увличаше ме…Търкулваше се и кълбото се разплиташе.
Исках отново да се върна в онези моменти, в които ти се заплиташе в косите ми и те  те  оплитаха в мен. Превръщахме се в нишки втъкани една в друга. Тъчехме шарки в килима на живота. Разстилахме го върху Земята и радостни като деца лягахме да правим любов. Нашето време е закодирано  върху този килим – цветни мечтания от Болоня, портокалови тонове от Удине.
Косите ми заплитаха ръцете ти, тялото ти, мислите ти.
Заплитах те, докато ти ми помагаше да разплета оплетените ми коси. Усещах допира на тялото ти до моето, толкова топло, толкова любимо.
Ако започна отначало ще трябва да се върна в пред коледна Болоня. Първия спомен за теб  - прекосяваш задъхан входа на ж.п. гарата, за да ме намериш чакаща те на погрешното място – „Заминаващи”. Кой да се сети?!? Ти ! И ме намери. А после ме целуваш нежно  (само както ти умееш – това вече го разбрах по-късно) и същевременно настойчиво.
От онзи ден, точно преди два месеца си спомням всяка подробност, всеки твой поглед, всяка усмивка, докосване, целувка, усещане. Ти бе моя неочакван  коледен подарък, вдъхнал ми живот, заредил ме с енергия, обвил ме с любов и светлина. Студените улици на Болоня и ние разхождащи се с окрилени сърца. Ръката ти прихванала ме през кръста – най-топлата ръка! Целувките по средата на улицата, вкуса на устните ти…
Сега чак проумявам, че колкото и да бягаме от съдбата си, написаното ще се случи. И никакви задръжки, условности, норми не могат да възпрат то да се въплъти в акт.
Какви са уроците, които животът ми поднася? Опитах се да ги избегна, опитах се да не полагам повече изпити. Но ето ме пак тук, а ти пред мен. И аз трябва заедно с теб да достигна до знанието.
Обещах ти да опиша историята и да я овкуся с портокали. Оставих ти съобщение на прозореца, за да съм още малко с теб след като затворих вратата на апартамента ти и ти се върнеш там без мен.  
Слънцето проблясва през червения надпис  “ I will miss you”и осветява празната стая – ние сме все още на гарата в този момент…
Не бях сънувала такова щастие. Не бях усещала онова чувство в гърдите си никога  до този момент. Чувството , че гърдите ми разцъфват, че едно цвете пониква и листенцата му проникват в твоите гърди. ( Цвети каза най-точната дума – сливане! ) Чувството, че сме едно цяло, че мога да извикам с цялото си същество „Обичам те”, но не го правя, защото , когато стигнем до тези измерения, другият разбира всеки твой стон.
И когато ме придържаш съвсем леко , за да танцуваме танго аз не успявам да се овладея да не те целуна…толкова магнетично е привличането.
„ Ако искаш да обичаш – не се страхувай! Ако искаш да те обичат – не се съмнявай!”
Защото прокрадващите се съмнения у теб, попарват никнещите цветове на любовта у другия. Всеки път, когато егото ми проговори,  прошепвам думите на Дънов.
Дари ми пълно щастие, любов моя! Дарих те с пълно щастие, любов моя!
… И когато спря да ме целуваш преди тръгване… ,когато се превърна в хлад… Тогава те упрекнах в себе си и ме заля тъга.
Сега, от разстояние на времето  разбрах, че ти избра да ме разсмееш на сбогуване. Да ми разкажеш отново веселата история за онзи твой съсед , който съучастнически е повдигал веждите си  в асансьора, за да ти даде знак , че е бил съпричастен с бурните ни нощи. А аз се смеех въпреки че сърцето ми се бе свило.
Скъпи мой, ти опази от сълзи очите ми. Шегите ти не позволиха раздялата да ме сломи. Само егото ми крещеше за драматичен развой на събитията, които така и не се случиха.
Знам, че те боли, защото си отивам.
 В очите ти, когато влака тръгна прочетох – имаше тъга.
Но ти си мъж, а аз жена… По-силният от двама ни ! Без тебе щях да бъда слаба…
Така ми липсваш, обич моя.
29.02.2012
Елена Такева

26.02.12 г.

За да ме намериш

Понякога оставям знаци за да бъда сигурна,
защото,нали знаете,
понякога думите са многозначни.
Понякога дори всички наши мисли
са подвеждащи...
Но знака сам по себе си говори.

26.02.2012
Елена Такева

25.02.12 г.

Звездички за заглавие


Когато ни отнася времето, а моите коси те омотават,

Когато тялото ми омагьосва твойто  тяло и мислите се разпиляват
Когато любовта извираща от дълбините пречиства сетивата
и само аз и ти сме на Земята – обречени, един на друг отдадени…
откриващи  във другия частици себе си, мечтаещи…
не мислещи, а стенещи, във друго измерение живеещи…

В гърдите ми политат пеперуди , неуловими, цветни, луди
и техните крила докосват твоята душа събудена
за обич , за екстаз,  за чист кристален танц,
за стъпки на танго , с  които да усещам всеки порив твой
и той да ми нашепва, че си само мой !
23.02.2012
Елена Такева

18.02.12 г.

Влиянието на пеперудите върху хаотичните състояния на душата ни

Според известната пословица: "Когато в дъждовните гори на Амазония една пеперуда размаха крилца - тя предизвиква ураган в Мексико". Дали наистина можем да разчитаме на пеперудите?
Какво прави пеперудата? Измества една точка във фазовото пространство, което представя метеорологичното време. Да допуснем, че тази точка лежи на един многомерен атрактор (от англ. to attract – притеглям –абе знаем ги ние тези атрактори!!!) – геометрична структура, характеризираща поведението във фазовото пространство в продължение на дълго време - малък размах на пеперудата може да отдели точка от атрактора само за много кратко време, след което бързо се връща на същия атрактор в да кажем, близка, съседна точка B. Траекторията на отклонение A и B е експоненциална, но тъй като лежат на един атрактор, те генерират подобно поведение във времето.
Пеперудите сами не предизвикват ураганите (причините за тях са по-глобални), но могат да повлияят "леко" на това, кога точно ще се случат. J
Следете пеперудите, които прелитат през живота Ви…Те вещаят бури - по-силни или по-слаби !
Смисъла се крие в това, че всъщност ние всички сме свързани един с друг и нашето поведение неволно повлиява другите. Това стига ли ни, за да осъзнаем колко ценна е добротата?!?
Защо винаги се връщам към добрата стара Математика, когато искам да обясня емоционалното си състояние ?!? А в случая дори намесвам и Теорията на хаоса! Нима в един момент душевността ми достига хаоса … от чувства? Но всъщност теорията доказва несъществуването на  понятието „хаос” в общоприетия смисъл. Тъй като се приема, че хаосът е противоположност на идеалния ред, следователно  всяка модификация, различна от идеалния ред, е отчасти хаос и отчасти ред. Всяка неизвестна подредба на една аритметична  прогресия може да се нарече хаос, а всяка вече известна се нарича ред. При произволна подредба на прогресията е невъзможно да се постигне хаос, тъй като въпросният начин на подреждане е вече известен, което прави тази подредба (според Теорията) ред. С това учените доказват летливостта на понятието "хаос", тъй като ако се даде нагледен пример за хаос, той моментално изчезва. Следователно , ако никое непознато до момента чувство не ни застига няма опасност да се страхуваме, че ни обхваща хаоса на непредвидимото.
А от един момент нататък всички чувства вече са изпитани с по-голям или по-малък интензитет т.е. познати т.е. няма причина за пораждане на хаос.
Или разликата в интензивността на чувствата всеки път, ги прави непознаваеми и следователно хвърлящи ни в хаоса?!?

18.02.2012
Елена Такева