22.10.11 г.

Лунно затъмнение

Рзпилявам щедро пазени спомени,
скътана топлина за зимата,
думи изтъкани от обвързващи нишки
- нас ни е имало!
Сребърен прах е следата напомняща...
Откъснат стих нехае , че прорязва
гръдта ми с тъга...
А защо аз не мога да се намеря
освободена от теб и притихнала?
Питам се в нощите,
точно когато стрелките се срещат
и откъсвам Луната с ръка.

21.10.2011г.
Елена Такева

19.10.11 г.

Няколко въздишки по пътя към реалността

Някъде дълбоко в мене, като предчувствие, като спомен от минал живот таях една недефинирана, неизказана любов, едно неустоимо привличане към Италия.
Влюбени ли сте ? Ако не, посетете Италия!
Февруари 2007г. – Рим ме посрещна със сицилиански сладки Frutti di  Martorana и с една зашеметяваща прегръдка още на изхода от летище Фиумичино и един притеснено усмихнат мъж, който с времето научих, че може да чете мислите ми.
Матео бе сицилианец, родом от малкото градче Монреале , в близост до Палермо. Малко тъжен и меланхоличен, но за това пък със завладяващо чувство за хумор, той обичаше пътуванията, прекланяше се пред източно-европейките, в които съзираше една опияняваща нежност и бе до болка отдаден на синовете си, които боготвореше.
Всичко започна с колета, който получих съвсем неочаквано за Нова Година , с най-вкусните, ароматни,  сицилиански сладки топящи се в устата, пропити от мирис на бадеми и ликьор, наподобяващи различни  плодчета и зеленчучета – истинско произведение на изкуството! Матео знаеше как да ме изненада!
Именно така , в един ден, в който споделих, че се чувствам уморена от всичко и всички, той ми предложи да се срещнем в Рим.
Животът проправяше свои пътища, пишеше нашата история и ние подвластни на него се озовахме в Рим, за да открие всеки от нас отговорите, които търсеше  у другия.
На път  за  Via Cavour, където се намираше нашия хотел, Матео черпеше пътниците от влака до Термини с шоколадови сладки и се фукаше за гостенката си от България. Бе свалил на I-Рod най-романтичната италианска музика и купето се огласяваше от любовни трели за  amore, bella anima, quanto tempo e ancora...
Споделям теорията, че местата , които посещаваме  за първи път приемат облика на човека завел ни там. Нашето отношение и възприятие, нашето чувство към него се прехвърля върху съответното място.
От този момент Рим бе щампован с името Матео.
Италия ме посрещна с дъжд, но какво по романтично от това в една романтична Италия! Прекосявахме града всеки ден с различен чадър, защото всеки закупен на сутринта неизменно забравяхме в хотела.
Първата вечер в Рим бях не къде да е, а при Fontana di Trevi. Хвърлях монета, за да се върна отново , както повелява поверието.
Още тогава – няколко часа след като бях стъпила на италианска земя исках да се връщам пак ... и пак!
Ако може завинаги!
Фонтанът въплъщава онзи романтичен дух, който и сега извиква в съзнанието навсякъде по света прочутата сцена на Марчело Мастрояни и Анита Екберг, а милиони двойки продължават да се целуват, флиртуват, разделят, сдобряват на фона му.
Всъщност първата вечер в Рим играх боулинг колкото и невероятно да е, а по-късно вечеряхме в малък римски ресторант, чийто вход бе обсипан с азалии, въпреки че бе краят на февруари. Стените му бяха изпъстрени със снимки запечатали историата на града и историите на заведението – празнуващи, усмихнати хора.
Защо ли пих токова вино?!? Обичам риторичните въпроси, защото не се налага да отговарям аз. Това ароматно червено вино ме подлъгваше неусетно и аз отпивах глътка след глътка щастлива , че съм в Италия.
Сицилианците, тези островитяни, са съвсем различни от всички останали италианци. Изпращайки ме до хотелската ми стая Матео бе така любезен: „Бих те поканил в моята стая , но не искам на сутринта да си задаваш въпроса – виното ли бе причината.” Ей, такива са!
Влюбвах се не в мъжа, влюбвах се в Италия. В забързаните утрини, огласени от клаксони на автомобили, в кафето изпито на крак, във виното, храната, сградите, многоцветните пазари за цветя, италианките с ненадминатия им шик, мъжете с разноцветни вратовръзки и гелосани прически, траториите, флиртуването, подвикването след теб “Bella”, ведрите усмивки, лимончелото, gelatto –то.
Знаете ли какво е усешането да се целуваш на площада пред Ватикана, когато вали дъжд и няма  друг освен вас и гвардейците скрити в мрака? Виждали ли сте чаша лимончело отразила цикламите итсреща – избухването на лимоненото жълто и цикламено - червения цвят? Изпитвали ли сте усещането, че времето е спряло докато хапвате прочутия сладолед шляейки се из римските улици? А вкуса на сладкото ягодово вино –Fragolino?
Италианците са открили разковничето на живота –удоволствие, удоволствие и пак удоволствие – във всеки град, във всеки миг.
Неапол – смесица от контрасти, очарована и шокирана! Най-силното кафе, фантастичния Baba сладкиш с вкус на ром, демонстрацията на емигрантите от Африка, Castel Nuovo – 500 години назад във времето се пренесох... и същевременно гетото и къщите без прозорци, с безкрайно пране. Разкошното палацо на Фердинанд в Reggio di Caserta и нищетата по улици, където е по-добре да не минаваш нощем!
В Неапол все още съществува традицията да оставяш в баровете по 1 euro for free. То е за да може всеки странник останал без пари да си поръча свободно кафе.
Италия бе облачна и дъждовна. Италия „плачеше” от небесата си, а аз плачех на летището на тръгване. Не можех да понеса, че оставям цялата тази красота. Искаше ми се да се случи природно бедствие и да остана безотказно.
 Матео ме държеше в прегръдката си, а една възрастна американска двойка състрадателно ме успокояваше:” Don’t worry. You will come again.”
Само след два месеца се върнах, за да открия Brescia и уханието на утринни, ранно изпечени кроасани, Bergamo и винарните с лилави чаши и репродукции по таваните , Milano с магазините и роклите, Modena и пистата за Formula 1 в един ранен следобяд, в който града бе така безлюден, Verona и Къщата на Жулиета с катинарите и надписите за вричане и надежда за любов по стените, Venezia и прослувутите канали, където дори миризмата им е романтична.
Прекосявахме Италия пеейки популярни canzonetti, но емблематична си остана „I belong to you на Erois Ramazzotti и Anastasia. Спомням си как седяхме безпомощно на една пейка преди заминаване и с пресъхнали гласове си пеехме. А ни беше тъжно...
“L’Amor che move il sole e l’altre stelle…”Dante
Любовта, която движи слънцето и другите звезди – не само Данте го е прозрял, а всеки един от нас в различен етап от живота си.
Когато Съдбата поиска да ти направи подарък – тя е щедра до край. Когато ти искаш да си направиш подарък – ти си изобретателен до край!
След още четири месеца Лигурия ме приветстваше окъпана в слънце и цветове, а за фон служеха акостиралите в пристанището яхти. Стъпвайки за първи път в Портофино, Матео констатира:”Изглеждаш щастлива!”
Това е !
Елена Такева
19.10.2011

15.10.11 г.

Денят на благодарността

Егото е многоглава ламя. Поглъща те безотказно и търси още.
Нужно е да направиш крачка встрани, да излезеш извън филма режисиран от него, в който сам си се вкарал, за да вникнеш в случващото се.
Трябваше ми време за да се осъзная. Да спра да анализирам, да упреквам, да изисквам, да очаквам, да се питам защо не аз, защо други. Трябваше ми време, за да намеря смелост да призная благодарността си, защото всеки когото сме срещнали в живота си я заслужава.
Той е от хората, с които би предприел пътуване до края на света (макар че нашето бе само до Гуча) Но именно съвместния път, емоцията от фестивала в закътаното сръбско селце близо до Чачак предизкват искренната ми благодарност. Защото еуфорията зарежда, защото създадените спомени са от онези, които винаги би разказвал с радост.
Той е човекът запалил ме по фотографията и "18% Сиво". За това сега знам, че "Изкуството не е да правим това, което можем! Изкуството е да правим това, без което не можем! Независимо колко добре го умеем."
Той бе съвсем искрен, когато ми каза "Само не се влюбвай в мен", а аз погрешно помислих, че е поза.
Хората остават част от живота ни не винаги с физическото си присъствие, но с нещата , на които са ни научили. За това помним първите си учители как ни учеха да четем и пишем, учителят от първите уроци по танци, момчето или момичето научило ни да се целуваме, да правим любов...
Всеки от хората в живота ни е наш учител по свой неповторим, уникален начин. Световете ни често се сблъскват запратени един към друг от нашето его, но неминуемо след това, отърсени от пораженията при сблъсъка  намираме семената на благодарността и ги разпръскваме.
...Защото само тя възражда.
P.S. Всяка прилика с действителни лица не е случайна.

15.10.2011
Елена Такева

Лечебната сила на един петъчен обяд или Пилешка супа за душата - Лечебен обяд за телата

 Само преди ден Камен сподели с мен, че нашият дългогодишен приятел д-р Попов директно от синия екран е успокоил целукупният български народ - "Грип няма!" Просто телата ни реагирали на резките температурни разлики!
Защо не послушах интуицията си?!? Кога ли съм му вярвала на Иво?!? И така подведена, забравила,  че вируси дебнат отвсякъде захвърлих защитните си реакции - Хей, така - за по-студените, зимни  дни.
Да, ама не! Нещото наречено грип, хрема, настинка ме завладя с една напориста  кихавица и тази сутрин някъде между 7a.m. и 8a.m. :) хвърлях жребий на ум ,дали да изпълзя от уютния си, топъл дом до офиса или да остана лениво сгушена в леглото си.(Фервекса ме успива смъртоносно!)
Ако някой се е съмнявал, че съм воин по душа, една Амазонка раздаваща усмивки навред, лейди управляваща с желязна ръка в кадифена ръкавица сега е момента да разсея безпътния му ум.
Със сетни сили се добрах до офиса. Някъде между пореден телефонен разговор и ровичкане из електронната ми поща, мобилният ми терефон извъня и Венчето изчурулика: "Здрасти! Ти обядваш, нали?" Обядвах, Of course! А днес щях да обядвам не къде да е, а в шикозния Pastorant (където дори тоалетната "е влюбена" - изпъстрена със сърца). Повод - рождения ден на дъщерята на моята приятелка.
Винаги съм подозирала за щастливата си звезда,за ангела седящ отдясно на рамото ми,за знаците на съдбата водещи ме напред. Не съм се лъгала!
Близките ни хора - лекуват душите и телата ни - тривиално, но факт.
Обичта изцелява. Добрата дума дава криле.
Салатата от моркови с кедрови ядки, кориандър и портокалов дресинг подпомага тези чудеса.
И така неусетно между  чаша Pinot Noir, хапки козе сирене със смокини, приказките, споделените преживелици, откритията, сьомгата с аспержи и каперси, десерта с тиква, кокос и още нещо, наполовина бях оздравяла и с приповдигнат дух.
Във виното е истината ... и в приятелите!
Връщайки се обратно към офиса се замислих за изборите, които всеки от нас взима непрестанно - можех да проспя обезсърчена целия ден или да стана и да ми се случи всичко това. Изборът бе мой!
Ето как всекидневието ни, нашите малки житейски истории изковават чрез опита ни увереността, че е по-добре да се изправиш, да се бориш, да не хленчиш, да не премълчиш, да заемеш позиция, да отстоиш, да бъдеш себе си! ... А другото е дим!
14.10.2011г.
Елена Такева

8.10.11 г.

Отвъд

В такива теменужено-лилави нощи,
Луната ослепява своя взор,
Звездите сипят сребърни отломки,
полепват думите под виолетов небосклон.

Трепти и резонира всяко чувство
изпратено чрез нашето сърце.
Вселената със знаци ни отвръща,
а кой ще може да ги разчете?!?

Не ме оставяй да говоря - ще изтрия
съмненията ти за моята тъга, и за гнева.
Когато само съм смълчана можеш да откриеш
онази тънка нишка във плътта,

Която до душата ми отвежда - оголена,
без пудра захар за разкош...
Дали ще имаш смелост - да се питам ли?
Обичам само смелите,
за да другите не давам пукнат грош!

07.10.2011
Елена Такева

7.10.11 г.

Сърцето помни


Помислих, че те забравих,
но сърцето замря,
малко преди стрелката
да спре на дванадесет,
точно  когато случайно
отново те видях.
И ... не съм те забравила!
Това проумях!
07.10.2011г.

6.10.11 г.

Другият до нас

Не бях се замисляла, че най-важните неща в живота, всъщност никога не ги правиш сам. Винаги е необходим друг човек! Всичко, което имаш, което усещаш дължиш на друг.
Не можеш да се погалиш сам и да изпиташ същото, което би изпитал при погалването от друг. Не може да правиш сам любов, защото усещането на екстаза не е споделено. Не носи същия заряд.
Не можеш да се извиниш, когато си сам - трябва ти другия, на когото да кажеш "Прости ми".
Не можеш да се утешиш сам. Имаш нужда от другия да те утеши.
Само самата мисъл за него ти носи утеха!
Дори само аромата му ще ти е достатъчен.
Сам единствено кожата ти може да настръхне !
                                                                                     06.10.2011

In Memory - Forever in My Mind

„Дизайнът не е само как изглежда или как се усеща нещо. Дизайнът е как то работи.”
***
„Бъдете критерий за качество. Някои хора не са привикнали към среда, където отличните постижения се очакват.”
***
„Времето ви е ограничено, затова не го губете, живеейки живота на някой друг. Не попадайте в капана на догмите, които са да живеете с резултатите от мисленето на други хора. Не позволявайте на шума от мнението на другите да заглуши вашия вътрешен глас. И най-вече, имайте куража да следвате сърцето и интуицията си. Те по някакъв начин вече знаят какъв наистина искате да станете. Всичко друго е второстепенно…”
***
„Иновацията различава лидера от последователя”.
***
„… почти всичко – всички външни очаквания, цялата гордост, целият страх на притеснението от провала, тези неща просто избледняват пред лицето на смъртта, оставяйки само това, което е наистина важно. Да помниш, че ще умреш е най-добрият начин, който знам да избегнеш капана на това да мислиш, че имаш нещо за губене. Вече си беззащитен. Няма причина да не следваш сърцето си.”
***
„По-забавно е да си пират, отколкото да работиш във флота.”
***
„Дизайнът е фундаменталната душа на едно човешко творение, който приключва с това да се изразява в последвали външни форми на продукта или услугата.”
***
„Много компании избраха да се свият и може би това бе правилното нещо за тях. Ние избрахме различен път. Нашето разбиране беше, че ако продължаваме да излагаме пред потребителите страхотни продукти, те ще продължат да отварят портфейлите си.”
***
„Искам да поставя звънец във вселената.”
***
„Компютърът за мен е най-забележителното средство, което сме създавали някога. Той е еквивалент на велосипед за умовете ни.”
***
„Много е трудно да бъдат проектирани продукти за фокус групи. В много случаи хората не знаят какво искат докато не им го покажеш.”
***
„Бих изтъргувал цялата ми технология за един следобед със Сократ.”
***
„Преди време мечтаехме за тези неща. Сега ги създадохме. Велико е.”
***
„Като цяло мислим, че се гледа телевизия, за да се изключи мозъка и се работи на компютър, когато човек иска да го включи.”
***
„Така отидохме в Atari и казахме „Хей, имаме това невероятно нещо, дори създадено с някои от вашите части, какво мислите за това да ни спонсорирате? Или ще ви го дадем. Просто искаме да го правим. Платете ни заплати и ще дойдем да работим за вас." Те казаха „Не”. След това отидохме в Hewlett-Packard и те казаха „Хей, нямаме нужда от вас. Вие дори още не сте завършили колеж.”
***
„Ако поради някаква причина направим грешка и IBM победи, моето лично усещане е, че ще влезем в тъмната епоха на компютрите за около 20 години.”
***
„Мисля, че ако направиш нещо и то се окаже доста добро, след това трябва да направиш нещо друго прекрасно, не да се спираш на него прекалено дълго. Просто разбери кое е следващото.”
***
„Останете си гладни, останете си глупави!”
***
„За да превърнеш наистина интересни идеи и новаторски технологии в компания, която продължава да е иновативна години, се изисква голяма дисциплина.”
***
„Не можеш просто да питаш потребителите какво искат и да опитваш да им го даваш. До времето, в което ще си го създал, те ще искат нещо ново.”
***
Стив Джобс