18.09.12 г.

***


Можеше да изминат още толкова на брой години, колкото изминаха до онзи момент, в който се срещнахме отновопрез една септемврийска събота на все още неискащото да си отиде лято. Броеницата се пренареди.
Можеше все още да не зная отговора на въпроса, който исках да ти задам в онази зимна вечер, когато остави невинното ми младо сърце спряло и без дъх... Но ти седна до мен и ми сподели, сякаш бе чакал именно този момент...
Можеше! Но макар че животът ни повежда по разноликите си пътища, обърква представите ни, желанията ни, опитва се да изтрие чувствата...рано или късно ни връща там, откъдето сме тръгнали. След 28 години – пак на същото място – един въображаем училищен двор.
Питам се какво щеше да се случи, ако не се бяхме разделили? Ако онова момче и онова момиче, които се целуваха в голямото междучасие, бяха останали заедно? Какъв щеше да бъде риска да запазят любовта си?
Слушах гласа ти, докато изричаше думите, които исках да разбера през всичките тези сезони до сега. Много лета, есени, зими и пролети изминаха. Много пъти развявах щастливо роклите си. Много пъти триех сълзите си. Много пъти целувахме други.Много пъти се усмихвахме и плачехме ... за да разберем, че другите нямат значение, че в този миг, в който се видяхме ние бяхме отново онези 16 годишни влюбени.
Времето бе съхранило сърцата ни – моето за теб и твоето за мен. То пазеше ревниво спомена за НАС в гънките на съзнанието си.
И в тази вечер бяхме само аз и ти сред всички други гласове ...

18.09.2012
Елена Такева

16.09.12 г.

Не е предсказание

Стиховете ми са момичешки
-звънки, разлистени
пращам ти ги по вятъра
измиват с дъжда лицето ти
гълъби ти ги носят сутрин
изпиваш ги с кафето си
вдишваш ги - твоят въздух са
спътници са в дните ти
лунна пътека в нощите.
След всички години
се срещаме -

същите ли?
15.09.2012
Елена Такева

Страници от Рая

Страницата е отворена
в една събота на септември
след толкова години
малко преди полунощ
думите се пренаредиха
и разбрах липсващите
от онова безметежно време
в което ТИ опари сърцето ми
и го остави горещо
в гърдите ми да тлее
… до днес.

Когато те прегърнах
замириса на пролет.

15.09.2012
Елена Такева
Заглавието е инспирирано от романа "Рай" на Радослав Гизгинджиев

6.09.12 г.

Търговецът на камъни


Eдин мъж прекоси Афганистан, Русия, Англия, Индия и Китай и за да ме намери в България. И ако е вярно, че телата се срещнат дълго след като душите ни са имали своята среща, значи някъде ние вече сме танцували своя звезден танц, който повтаряме тук на Земята.
Сядам срещу него и разстоянието се стопява. Непознатият до преди минути ми става неочаквано близък.
Някаква тъга прорязва челото ми за миг, отпечатва се в очите ми…
И аз откривам - мога да се влюбя отново!
И някак си е невъзможно да стоя далеч от него. Привличането му е така магнетично. Думите му ме запленяват, очите му ме завладяват. Неусетно. Необяснимо. Но чакано, предречено от живота съединение.
Като внезапно връхлитащ дъжд, изливащ се над жадната земя. Като среща в непалски ресторант завършваща с разходка в два сутринта в градския парк. Като целувка по бузата под лунна светлина, с единствени свидетели малката църква в дъното и целуващите се влюбени по пейките. Като внезапно избухнало желание да се любиш. Като невъзможността да скриеш, че не искаш да устоиш…
Безсънните нощи, в които тялото ми изписва желания, които все още не изричам. Смелостта да пожелая открито. Трепета на първото сливане…
В сънищата ми се отразяват зелени турмалини. Търговецът на камъни е загадка. Очите му прочитат мислите ми и той ме води с няколко изречения… докато не го оплета в косите си.
До Господ се стига по много пътища. Уважавай пътя на другия. Благослови го! Защото незнаеш в кой миг неговият път ще пресече твоя и ти ще тръгнеш по него.
Господ е един и независимо откъде си тръгнал ще стигнеш до него. Единствено трябва да следваш повелите на своя път и той ще те възнагради като те отведе до Него.
Слушам думите ти, Рахим и разбирам, че можеш да забулиш лицето ми, тялото ми. Мога да ти позволя да ме скриеш от света за себе си. Мога да надникна в теб и да видя едно малко момче, вече мъж, омайващо жените по пътя си.
Застраховай се от мен, защото те уплаши вихъра на чувствата. Застраховай се, защото ми липсваш всеки миг, когато си далече от мен, а когато ми липсваш те искам все по силно и така те привличам към себе си.
Подходящият мъж идва винаги в неподходящ момент… като знамение.

05.09.2012