2.12.14 г.

Ретроспекция

Сънувам сестра си, 
боса, 
с червен маникюр, 
със заровени пръсти 
в пръстта.
Тя, съм Аз в съня ми.
Само на утринта 
съм разколебана 
кой, кой е, 
но след 2 месеца 
откривам – 
себе си съм сънувала 
– опиянена брюнетка 
с бретон и сребърна лъжичка, 
окислена от времето 
или многото пиене на кафе 
( няма значение или има 
за психоаналитика ми)
в дясната ми ръка.

Сребърна лъжичка 
- пътеводител 
в нощта на сенките.

02.12.2014

Елена Такевa

Неделя

Вчера се зачетох в някаква астро прогноза ( за да оправдая доверието, че жените сме такива едни податливи на внушения, манипулируеми, "руси" - дори и брюнетки) и там пишеше, че през уикенда Луната била в Риби, което ще речело да обърнем внимание на себе си. Това "внушение" ми трябваше!
Това уикенд чистене, готвене, пазаруване на хранителни продукти бе абсолютно ФОРБИДЪН!
В събота се излежавах до към обяд след петъчна среща с 3 сладки мацки до към един през ноща. А от шест вечерта имах културно мероприятие - италианско кино разбира се и като финализиране на "обръщане на внимание на мене си" - в неделя посетих за първи път в живота си семинар относно "Тъмната страна - сянката в мен". За да открия някои неподозирани мои сенки, да изникнат внезапни отговори и не на последно място и да се посмея на ситуациите, които ни бяха поднесени (макар че аз приемам всяка сянка като част от нас, която ни доказва, че сме живи).
Интересното на това напълно ново преживяване е, че се запознах със седем непознати до този момент момчета и момичета, които на пръв поглед бяха коренно различни от мен, докато в процеса на разкриване и споделяне, не открих, че всеки един от тях притежава мои качества и дори някои от тях изумително в детайли приличаха на мои приятели. Освен това, седемте абсолютно непознати човека след около 30 минути направиха най-точния профил на личността ми ( първоначална преценка).
И осъзнах, заблуда е, ако някога някой си е мислил, че може да скрие, да подлъже другият. Ние сме прозрачни, читаеми за себеподобните си, просто зависи от опита, който сме натрупали и интуицията, която сме развили.
В края на ноември - седем нови прексрасни, различни, интелигентни, провокиращи, емоционални, търсещи, питащи, пътуващи хора в живота ми.
В края на ноември - сенките ми махат за поздрав и аз им отвръщам: "Елате, да изпием по Мартини".
Честито да ми е!

30.11.2014

Елена Такева

26.11.14 г.

Сънищата - начин на употреба

В края на август главата ми е кошер от мисли, от неописани сънища, от несподелени предчувствия.
Пътувам на лунна светлина с този ретро трамвай от младостта ми и всяка спирка по пътя има символ, който не аз разгадавам. Ето я Семинарията, която Яна разкри очевАдното, че символизира Божественото, познатия ми Химически факултет, в който ходех на обяд (разбира се, че точно там ще обядвам – в света на самата Химия)докато бях студентка...
А пък Химията ... Химията е една много важна съставка (както не само се досещате, ами направо знаете), за да съществува Любовта. Има или няма химия в живота ви, във връзката ви? Има или няма питам? А вие питате ли се вечер в леглото преди да заспите, докато разсеяно пътувате в метрото, докато случайно съзирате целуващи се на улицата?
Имам още много път да пропътувам и моля ватмана да спре при  първото такси ...защото искам да пристигна бързо там, за където съм тръгнала, защото аз съм си такава – светкавица! За съжаление, такситата на пиацата са заети и единственото свободно такси, което съзирам( за да има fair play) е за един рус сладур, чакащ явно преди мен, който обаче ми предлага да си поделим пътуването донякъде.
И пак съм на трамвайна спирка, но този път на колелото на петицата, на Княжево. Княжево винаги свързвам с летни ученически излети в спортни дни, когато не учехме,а се разхождахме из планината безгрижни момчета и момичета.
Срещам мой приятел, когото не съм виждала от дълго време. Интересува се какво се случва с мен. Аз проронвам: „Работя. Пиша стихове.” А той само някак благосклонно отвръща: „Ами, хубаво!” . Чувствам се длъжна да се защитя и пояснявам някак гордо: „ Пиша в стихове пожелания за хора на техните празници. Пиша щастливи стихове.” и очите ми спират на стената, покрита с картинки от буквар, под всяка от тях е написано значението им. Това ме озадачава... Нима на някого не му е ясно?!?
Виждам  картинка на „пиленца”, виждам картинка на „хляб” и се замислям: „Интересно, няма синоним за хляб. Той е първоизточника!”  
Пиленцата  символизират духовното начало, младите души в Рая. Хлябът от своя страна е символ свързан с вечния цикъл на живота, с  безкрайността, с плодородието,  с тялото Божие. Христос е истинският хляб, който слиза от небето, за да даде Живот на света. Приет от човека като свето причастие води до обновяване на живота!

Не случайно с този сън, сега , от разстоянието на последните 3 месеца разбирам, че съм приключила един важен етап в живота си ... и започнах да рисувам.

26.11.2014

Елена Такева

25.11.14 г.

Прочетено в очите ти!

Слизам от автобуса и се оглеждам за теб ( тогава още не подозирах, че днес ще пиша за теб). Докато обхождам с поглед автогарата, усещам притеснението да ме  обзема и дори един глас нашепва: „ Какво изобщо правиш, момиче?!?”
И точно в този момент те виждам да ми се усмихваш излизайки от чакалнята, по онзи начин, с който нещата стават предопределени.
Как така стана, че пристигнахме по едно и също време, а всъщност и двамата закъсняхме за първоначалните си часове на пристигане с повече от час, поради независещи от нас причини, разбира се ?!? 
В София, в края на октомври валеше сняг. Автобусът напредваше бавно между верижно катастрофирали коли, аварирали тирове, непочистен заснежен път. Негодувах, търсех варианти, умът ми бясно препускаше в черепната ми кутия, докато в един кратък миг разбрах ... и се оставих на случващото се да премине през мен.
Трябваше само за 3 часа и половина да съм пристигнала на мястото на срещата ни, а вече закъснявах с един час и това така ме притесняваше, защото  ми се искаше да те очаровам, да те впечатля, да те направя щастлив, а си казвах : „Как ще стане това, ако го оставя да ме чака незнайно колко дълго в един чужд дъждовен град...”
В същото време твоят автобус бе аварирал някъде преди турската граница ...
В Пловдив „ Гражданска защита” не позволяваше да прекосим града по познатия маршрут, заради придошлата река и ние продължихме да заобикаляме пътища, докато намерим начин да се измъкнем от града и да поемем за Хасково.
Пътувайки очите ми съзираха потопени селца, малки къщички наполовина заляти от придошлата река. 
Бях във филм, в приказка, а дъждът продължаваше да се стича по стъклата на прозореца...
Пристигнах всъщност десет минути след теб. Съдбата ни бе поставила изпитания, които въпреки това ни отведоха до срещата ни по едно и също време.  Това изненада и мен, и теб. Имаше знамение или може би всички търсят знамения...
Бях ти споменала, че винаги идва момент, от който нататък всяка погрешно казана дума или погрешен жест могат да ни променят, да ни отдалечат един от друг, т.е. предупреждавах те, защото не исках да грешиш, защото исках да те харесам.
 Ти обаче бе прочел моите закачки, там където ги пишех и в същия тон ми отговори: „Ще купя за теб кафе, ще ти направя кафе, аз ще бъда твоето кафе.” и с това ме спечели отново – с чувството ти за хумор.
Докато в страната обявяваха Червен код заради наводненията, аз осъзнах, че всъщност Червения код е предупреждение за мен ...
Дъждът има способността да отмие всички предишни докосвания, да изчисти съзнанието ни, да напои сърцата ни, за да останем един пред друг - голи, незащитени, невинни в желанията си.

25.11.2014
Eлена Такева


22.11.14 г.

Новолуние в Стрелец

Понякога да си спомняш е опасно ...
Понякога спомените
могат да изсвирят онази мелодия
на сърцето, която е звучала
в онова време, в което
си бил толкова щастлив,
че дори не си осъзнавал това...
Между небето и Земята,
между Изтока и Запада -
аз избрах теб и сега
душата ми е хвърчило
литнало високо, високо...
Имам нужда да ме уловиш,
да намотаеш кордата
и да ме върнеш при теб,
за да усетя устните ти.

Новолуние в Стрелец!
И нека Силата бъде с мен!

22.11.2014
Елена Такева

19.11.14 г.

Импулс

В синхрон с времето
любовта е тишина
докосването - памет,
а кафето ухае...

18.11.2014

Елена Такева

17.11.14 г.

утрин

размазани целувки
по ръба на чашата ми за кафе
предвещават срещи на устни
а устните ми препускат към теб

17.11.2014

Елена Такева

5.11.14 г.

Прочетено в очите ми, написано в небето, рисувано с ръцете ти

Малко преди три сутринта отпивам от червеното вино, което ти ми подари, когато ме видя за първи път в живота си.
Докато топлината му се разлива по гърлото ми, обгръщайки  бавно тялото ми, си спомням … спокойствието на гласа ти и усмихнатите ти очи, нежността бликаща през върховете на пръстите ти,  докосването на устните ти върху моите, страстта и силата на тялото ти .
Между Земята и небето, между Изтокът и Западът, между мен и теб – единствената връзка е сърцето. И ако мислите ми летят между минаретата на Султан Ахмет по-често отколкото някога съм подозирала, в този многоцветно милионен Истанбул, то е защото каквото е писано ще се случи.
И аз те срещнах в един друг град потопен от прииждащи реки, в който дъждът не спря да вали.
Всяка моя мисъл за теб бе проектирана в тази наша среща. Толкова дълго въображението ми бе рисувало срещите ни, че когато това се случи,  аз се изненадах от синхрона на случващото се, от абсолютната идентичност на вече проектираните в съзнанието ми мисли.
Вече бях копняла за движенията на тялото ти в моето, бях рисувала в мислите си картини, които в тези два дни се материализираха. Заспивах от нежността на ръцете ти, будех се с нея и с нея преминавахме улиците на този сънено-неделен, дъждовно влюбен град.
Отпивам от виното, защото топлината му ми напомня теб по онзи фин, елегантен и същевременно ясно категоричен само твой си начин, с който беляза сърцето ми.

05.11.2014
Елена Такева

31.10.14 г.

Времето в мен

Понякога прииждащите реки,
природните бедствия,
затрупаните снежни пътища
и неспиращият дъжд са така романтични...
Дори мисля,
предупрежденията за Червен код,
всъщност се отнасят
не за метеорологичните условия,
а за сърцето ни.

28.10.2014
Елена Такева

Обич

когато обичам вали
прииждат реки
снегът изтрива следи
от всичко
което било е преди
и сме само аз и ти
в този град
в който дъждът не спира ...

и вали ли вали!

28.10.2014
Елена Такева

22.09.14 г.

***

Between the Earth and the sky
Between the East and the West
Between You and I
Just the heart is connection.

Elena Takeva 
21.09.2014

12.09.14 г.

когато луната ме гледа

знаех си
между небето и тревата
любовта е там
където я срещнеш
не я търси - чакала те е
ослушвала се е за стъпките ти
за да накара сърцето ти да пее
сред минаретата на Истанбул
развявайки цветния си воал за влюбени
из каналите на Венеция
пиейки роса от зелените паркове в Британия
свила гнездо в сърцето ти
защото погледът е
първата среща на душите

10.09.2014
Елена Такева

Good Things

Early mornings
Smell of the coffee
Cheek kisses
British accent
Light blue silk dress
Dolce & Gabbanna
Fragolino
Italian Language
Poetry in the afternoon
Summertime
Venice - in every season
Martini Bianco
London
Raining nights
Black cat
Candels
Kept promises
Istanbul
Travelling

With
You

12.09.2014

Elena Takeva

13.08.14 г.

преди осем

за да разкажа за себе си
имах нужда от време
престраших се и
взех бял лист за начало
на него околосветско пътешествие поставих
и едно сърце в ъгъла като ветропоказател
защото домът е там където е сърцето
е казал някой
аз също

ухае на лято и е горещо
има магия в малките неща
ако я откриеш
в карираната ти риза
разпиляната ми коса
босите стъпки сутрин
въздишките нощем
цвета на трамвая прекосявайки
сънения ми поглед

помогни ми да помня себе си
за да ти разкажа

13.08.2014

22.04.14 г.

Време за любов

Идва ненадейно, без да си я чакал. Не по поръчка или по заповед. Просто се случва!
Когато Го срещнах преди вече 3 години и половина, всеки миг след това бе пропит от вдъхновение извезано с тъгата ми по Него...
И пишех, пишех като обезумяла стихове, разкази, изречения, думи... Запечатвах със символи всеки спомен за Нас.
Когато Го срещнах отново преди 2 месеца, бях намерила вече баланса си, бях се смирила пред Съдбата, че ТОВА ни е отредено! 
След като отпътува всеки от нас в своята си посока, бях щастлива и благодарна за подаръка наречен среща!Сега Го нося – в гънката на дланта си, стаен точно в линията на сърцето ми ; в тялото ми, точно на мястото, където бе склонил щастливо глава ; по устните си – вкуса от целувките Му ; в крайчеца на окото ми, когато Го съзрях в далечината...
защото понякога няма следващ път, няма втори шанс, няма време...
Понякога е просто сега или никога!

22.04.2014

24.02.14 г.

***


Гледах те
от разстояние,
в гръб.
Исках да те прегърна
… и всички следващи
секунди, минути и часове
да бъдем заедно !


Обърнах се,
за да направиш
следващата крачка
в 8p.m.

24.02.2014

21.02.14 г.

Time Called Milano

Когато спря да бъдеш лирическият герой в стиховете ми…
Когато спрях да тъжа по теб…
Когато спрях да търся възможности…
Когато спрях да очаквам…
Когато дори спрях да се моля –
Господ ни срещна отново.
До преди час в косите ми все още спяха капките на миланския дъжд ръмящ вчера. Останали следи от Италия, приютени в тялото ми…
Вече знам, че когато Господ, Вселената, Съдбата помагат – всеки детайл някак без да го мислиш се подрежда в пъзела и тогава „случайните срещи” всъщност не са случайни. Те са закодирани много преди това. Тогава, когато нашите души са се влюбвали.
Да те усещам в себе си, с пръстите си, с устните си… Да се отдавам на любовта ни без  мисъл изтъкана от очакване… Само аз и ти! Няколко часа преди Свети Валентин ние имахме за подарък срещата ни. Кой го е очаквал?!? Кой се е надявал?!? Кой би повярвал дори да бе предречено?!?
И всяко движение бе така естествено следствие на друго движение… Всяка дума изпълнена със смисъл.
Ние не сме две тела. Ние сме едно тяло и една душа, независимо, че скоро …
Ти беше броил времето от първата ни среща до днес. Бе усещал изнизването на дните, месеците, годините, неустоимата сила, с която течението на живота те запраща в друга посока… Сега броиш ли пак?
Можех да крещя към небето от щастие тези четири дни в Милано, но стоях притихнала, благодарях и се усмихвах.
„ Ще бъда в 20:00 при теб” – след три години и четири месеца светва екрана на мобилния ми апарат. Дори не смеех да дишам. Сякаш клетките ми знаеха преди мен какво ще се случи (Дали имаха спомен от минал живот?)
„Обърквам се и не намирам улицата…защото гледам теб непрестанно.” – докато търсим тратория, за да се нагледаме един на друг, усамотени, в един непознаващ ни свят, където всеки от нас познава единствено другият.
„Да оставим ските … време е за нас.” – докато ме целуваш за първи път след 3 години и 4 месеца.
„ … и когато се уморя да правя любов с теб… ще правя любов с очите си.” – каза го преди 3 години и 4 месеца в Сарденя, в хотелската ми стая...
Пиша думите върху белия лист - опит да ги вдълбая във времето, сякаш за да не ги забравя…

А бих ли могла?!! Някой от тях помня вече 3 години и 4 месеца.

21.02.2014г. 
няколко часа преди рождения ти ден

26.01.14 г.

В съня лекува Бог!

Вдишвам зимата
и в дробовете ми
нахлуват рояк снежинки...
26.01.14