15.12.16 г.

И всичко отначало

не останаха думи
замлъкнах
от раняването

и изтривам
отсичам
изкоренявам

копая дупка
и садя дърво
в чиито клони
ще запее
птица

29.11.2016

мостът


е знак
възможност,
съобщение,
нишка, връзка,
сливане,
единение,
дъгата денем,
любовта,
Млечният път
бележещ
света!

25.11.2016

СЛЕДИ

от джинджифил
в дъха ми,
издават ме...

Декември е,
а заблуждавах
другите
за лято!

03.12.2013

октомври

променя
координатната ми
сърдечно-съдова система
влюбвам се
по 3000 пъти
в минута
в теб
и
загубвам
думите си
способността
да мисля
да изразявам себе си
разпъвам с въздишки
на онова
сладко предусещане
всеки миг,
в който
те няма

18.10.2016

25.11.16 г.

сега

те нося -
в гънката
на дланта си

стаен точно
в линията
на сърцето ми!

25.11.2016

23.11.16 г.

равновесие

губя се
а намирам
теб

20.11.2016

7.11.16 г.

Задушница

Разрязаният нар
оставя
кървави следи
по ръцете ми...

Елена Такева
07.11.2015

13.10.16 г.

от един момент

нататък
всеки град
носи името
на мъж ...
дори това
да е
Венеция.

Елена Такева
13.10.2016

30.09.16 г.

Лято

Да ми държи ръката
и когато забравя
да помръдне пръстите си
само малко,
Колкото да знам.
*
Да му държа ръката
и когато забрави
да помръдна пръстите си
само малко.
Колкото да знае.
*
Лято
Да си държим ръцете!

Елена Такева
30.09.2016

24.09.16 г.

у дома


в първия ден
от есента
постилах
одеялото
с което
застилах
леглото
в Италия
и те чаках

22.09.2016

In Love/ Влюбване

I easily fall in love
the way a breeze
gently blows dandelions
putting their parachutes
on the wing,
putting me
on the wing
to you.

Elena Takeva
Translated into English by: Zlatna Kostova
*
Влюбвам се с лекотата,
с която вятърът
духва глухарчето
и цветчетата му политат
в пространството,
а аз към теб.

Елена Такева
22.09.2016

***

сега знам
понякога ме ядосваш
само за да погледаш
сърдитите ми устни

23.09.2016

11.06.16 г.

The Stone Merchant/ Il mercante di pietre/ Търговец на смърт (2006)

Пленяващ филм на режисьора Ренцо Мартинели, с участието на Харви Кайтел, Мъри Ейбрахам, Джейн Марч и Джорди Мола.
Профeсор Aлчeо Pондини (Джорди Мола) смятa, чe Зaпaдa нe обръщa достaтъчно внимaниe нa опaсноститe от ислямския фундaмeнтaлизъм, заигравайки се с демокрация и толерантност.
Cтaнaл жeртвa нa тeрористичeн aкт в минaлото и останал инвалид, той сe опитвa дa прeдупрeди свeтa чрез лекциите, които чете.
Зaминaвaйки нa почивкa в онова магично място - Кaпaдокия ( ако не сте били посетете го) със съпругaтa си Лeдa ( Джейн Марч), тe сe зaпознaвaт с Лудовико Bичeдомини ( Харви Кайтел) зaгaдъчeн търговeц нa скъпоцeнни кaмъни.
Но нали знаем - има срещи, които променят коренно жовота ни...- така се случва и с техния. Леда е съблазнена от чара на Лудовико и влюбвайки се в него, вече не е в състояние да прозре, че е използвана за мишена в опасен заговор. Нито пък Лудовико предполага цената, която ще трябва да заплати.
Абстрахирайте се от всякакъв рейтинг и гледайте филма, доставя 100% удоволствие.

http://www.imdb.com/title/tt0775090/?ref_=fn_al_tt_1

A Crime/ Un Crime/ Престъпление ( 2006)

"Престъпление" - френско- американски психологически трилър с участието на Харви Кайтел и Еманюел Беар.
Вярвате ли, че съществува идеален престъпник и идеално престъпление ?
Животът на Винсънт (Норман Рийдъс) е прекрасен, докато жена му не бива убита. Оттогава неговият живот се превръша в очакване да открие убиеца на жена си. Алис ( Еманюел Беар), негова съседка, влюбена в него, е убедена, че може да го накара да се почувства щастлив. Тя решава да изнамери виновник за престъплението, като вярва, че така Винсънт ще постигне отмъщение и ще остави миналото зад гърба си. За целта тя прави сложен план водещ до перфектно престъпление, но дали наистина е така...

http://www.imdb.com/title/tt0489010/

No habrá paz para los malvados/ No Rest for the Wicked/ Няма да има покой за нечестивите (2011)

Сантос Тринидад ( Хосе Коронадо ) е мръснo ченге ( може би корумпирано), в него има една придобита жилка за насилие и сериозна жажда за ром и кока-кола ( никъде във филма не споменаха популярната напитка от острова на свободата Куба Либре ;), все се поръчваше сухото "ром и кока-кола").
По време на пиянски гуляй, местейки се от един бар в друг, той извършва тройно убийство. Свидетел напуска сградата преди Сантос да успее да го хване. И както често се случва докато Сантос има за цел да убие свидетеля и да прикрие престъпленията си, паралелно съдия и полиция провеждат разследване на убийствата, като бавно се приближават един към друг, за да се разкрие огромен престъпен заговор, който никой никога не е и подозирал.
Филмът на Енрике Урбису печели 6 награди Гоя, включително за най-добър филм, най-добър режисьор, най-добър оригинално написан сценарий и най-добра главна мъжка роля.
Награди CEC 2012 за най-добър филм, режисьор, актьор (Хосе Коронадо), монтаж и саундтрак; Награди ASECAN 2012 за най-добър филм;
Награди Turia 2012 за най-добър испански филм и най-добър актьор (Хосе Коронадо); Fotogramas de Plata 2012 за най-добър филм и актьор (Хосе Коронадо);
Награди Sant Jordi 2012 за най- добър актьор (Хосе Коронадо);
Наградите на Асоциацията на актьорите 2012 за най- актьор (Хосе Коронадо);
Награди San Pancracio 2012 за най- добър актьор и режисьор; Latin Beat Film Festival Tokio 2012 - наградата за най-добър режисьор.

http://www.imdb.com/title/tt1661862/

Sideways/ Отбивки 2004

Една история по едноименния роман (2004 г.) на американския писател Рекс Пикет, за двама приятели на средна възраст и тяхната винена одисея, в която естествено са забъркани и жени, режисирана елегантно, с много чувство за хумор от Александър Пейн! Както самият режисьор заявява: "Обичам да се присмивам на хората".
"Отбивки" носи "Оскар" за адаптиран сценарий и куп други награди.
"Бях готов да се застрелям и тогава открих Pinot Noir." - това ще бъде мотото на филма!
Премеждията започват когато Майлс (Пол Джамати), все още невъзстановен от развода си кандидат-романист, пристрастен дегустатор на вино, решава да подари на приятеля си от колежа Джак (Томас Хейдън Чърч) екскурзия до лозята в долината Санта Инес и то точно седмица преди сватбата на Джак.
Двамата не биха могли да бъдат по-странна двойка. Джак е над-сексапилен чаровник; Майлс е тъжен воин. Джак търси своя "последен вкус на свободата"; Майлс просто иска да вкуси съвършенството в бутилка. Джак е ок дори и с евтино Мерло; Майлс единствено с перфектно Pinot.
Всъщност, единственото нещо, което изглежда общо между тях е опияняващ микс от неуспешни амбиции и избледняващата, отиващата си младост.
И така, докато си проправят път към брега, Майлс и Джак скоро се оказват удавени във вино и жени (Вирджиния Мадсън, Сандра О, Мерилуиз Бърк).
Преминавайки през кризата на средната възраст и двамата попадат в неустоимо комични ситуации,от които и двамата ще научат ценни уроци за живота.
Филмът пресъздава възходите, паденията и „отбивките” във вълшебното приключение на живота.

http://www.imdb.com/title/tt0375063/?ref_=tt_rec_tt

3.06.16 г.

Nobody wants the night/ Никой не иска нощта (2015)

Тази вечер изгледах в Г8 филма "Никой не иска нощта" на Изабел Койшет.

Лентата на испанската режисьорка (всъщност каталунка), с която бе открит 65-ият международен кинофестивал в Берлин "Берлинаре" е вдъхновена от действителната история на Джоузефин Пири, съпругата на лейтенант Робърт Пири, който води експедиция за покоряването на Северния полюс. Сред страните кооппродуценти е и България. Снимките на филма са направени в България, Норвегия и Испания. Продуцент от българска страна е Ариел Илиефф. Продукцията е осъществена с подкрепата на Националния филмов център (НФЦ) и със съдействието на Посолството на Кралство Испания у нас.
Този филм възпява оцеляването на индивида - борбата му, волята му, силата му.
Образът пресъздаден от Жулиет Бинош е изтъкан от противоречия. Несъмнено силна жена, понасяща ударите на съдбата и оцеляваща, често без мъжка подкрепа, а понякога дори в конфронтация с мъжкото поведение (показателен е спора воден, за да се присъедини към Робърт Пири), напълно еманципирана, добре възпитана, но своенравна и горделива за американка от добро семейство; презираща опасностите, не желаеща да отстъпи от своята ценностна система и навици на живот, които се опитва да прилага дори в неприветливите ледени степи ( прекрасния сет с прибори, който носи със себе си; специално приготвената храна, бутилките качествено вино;звукът на грамофона насред вилнеещия северен вятър). Изпълнена със заслепяващ егоцентризъм, тя демонстрира безотговорност и някаква своеобразна арогантност спрямо съдбата на другите живи създания (от бялата мечка в началото, до ескимоса, който иска да се върне при близките си). От друга стана - любовта към съпруга й я кара да бъде изобретателна и да търси начини да надхитри природата, за да се присъедини към него и да сподели неговия триумф.

Изключително силният характер и дързостта на Джоузефин, са противопоставени на ведрата, усмихната ескимоска Алака (Ринко Кикучи), която приема от живота, това, което й се предлага. Проблемите на Джоузефин със северната култура (въпреки че това далеч не е първото и пътуване на Север, и дори е родила детето си в снежната пустош) произтичат от нейната дълбоко вкоренена гордост от принадлежността към една „по-висша” цивилизация.
Не можем да отречем - и двете са силно изразени свободолюбиви жени, влизащи в парадоксален контраст. Едната дарила  с дете Робърт Пири, другата носеща детето му. Постепенно филмът се превръща в камерна драма насред полярната зима, разкриващ сблъсъка на двете култури, превъплътен в образите на главните героини, които държат зрителския интерес до края.
Мъжките образи са само маркирани в „Никой не иска нощта”. Може би това е идеята на Изабел Койшет за тяхната безполезност в самоосъзнаването на жената. Това е филм за сблъсъка на ценности и разбирането чрез съпреживяване, който се гледа на един дъх.

http://www.imdb.com/title/tt2735996/

1.06.16 г.

Le temps de l'aventure/ Време е за авантюри (2013)

Отделете си време за следващата вечер. Приспете децата, нахранете домашните любимци, сипете си шардоне и се настанете удобно, за да се насладите, за да се потопите в атмосферата на Париж, да чуете забързания му ритъм, да усетите аромата на кафе и да съпреживеете тази любов, пламнала между двамата герои.
Режисьорът Жером Бонел е специалист по несъвършените (любовни) връзки. Във „Време е за авантюри” той качва британец ( британски професор по литература) и французойка ( френска 43 годишна актриса) във влака от Кале за Париж и ни кани да видим какво ще стане сред като слязат от него. Пътувайки те засичат нееднократно погледите си по онзи начин, по който ни става ясно, че нещо се заражда.
Аликс и Дъг не се познават и на пръв поглед срещата им е невъзможна, но съдбата ( както на всеки от нас се е случвало ) решава друго… Освен Ламанша, разделят ги още възрастта, възпитанието, средата, а ги събира тъгата в погледите им, което веднага задава въпросите: Защо тези герои са тъжни, каква е тяхната лична драма и готови ли са наистина да се впуснат в мимолетна авантюра? Ще ги направи ли по-щастливи или финалът ? ще бъде с тъжен или може би отворен край? Аликс поема предизвикателството на случая и се озовава… на погребение. Дъг е доста мълчалив мъж; загадъчността му е неустоима, а погледите – многозначителни. Еманюел Девос и Гейбриъл Бърн сериозно допринасят за разцъфването на тази връзка. Очарованието на тяхната история е както в непредвидимостта, така и в дискретността на дребните жестове.
Филмът е белязан с известен анахронизъм, доколкото телефоните с шайба (които Аликс непрекъснато използва) и звънят в заведението, в хотела, дори на гарата са актуални за днешната съвременност, а филмът е от 2013 година, което веднага насочва вниманието. Анахронистично е за модерен човек от епохата на 21-ви век да не използва мобилния си телефон ( много удобно с паднала батерия още през първите минути на филма), като средство за комуникация. Но това вероятно е умишлен избор от страна на режисьора Бонел.
Силно впечатление прави присъствието на часовниците като детайл. Веднага правим асоциация с изтичащото време и забързаното ежедневие, което ни притиска по един или друг начин. Тиктакащият механизъм представя постоянната ни зависимост от времето, което имаме (или нямаме на разположение). Времето „руши” всичко. То преминава като всепомитаща стихия и нищо не би могло да го спре. Изтича като човешкия живот, подвластен на него.Чрез часовника ние „виждаме” времето и си създаваме илюзията, че можем да бъдем негови господари, но само на нашия личен и субективен часовник, защото ние сме изцяло подвластни на този, който управлява целия свят и съществуване. Часовете, минутите контролират нас и целия ни живот. Аликс е в състояние на раздвоение, лутане какво да прави с живота си от тук нататък, по кой път да поеме. Тя винаги закъснява, опитвайки да намери себе си. Тя е на кръстопът, тя се страхува да поеме риска, самата тя казва на Дъг по време на разговора им в хотелската стая, че няма смелост и най-вече спокойствие. Целият този страх е продиктуван от нейното раздвоение, защото тя е обвързана, а вид неудовлетворение я подтиква към изневяра, множеството позвънявания към приятеля ?, който не отговаря на обажданията ?, я кара да се замисли в какво се състои щастието, във вечната заблуда, че тя е с него или в една мимолетна авантюра, която ? носи временно щастие?
Авантюрата се състои не толкова в истинския смисъл на думата. По-скоро като риск, който трябва да направи Аликс по пътя към промяната.
Имаме удивителната възможност да допишем краят сами, всеки за себе си и да преценим до каква степен всеки от нас е подготвен за подобно приключение, с цената на какво?
„Нещата между нас ще са различни в някой друг живот, с други богове, които ще ни закрилят.”
Моят край е дописан. Пликът с адреса на Аликс остава в ръцете на професора. Леката усмивка и пламъчето в очите му ме кара да вярвам, че всичко, което е научил от лиретаурата ще бъде използвано, за да спечели момичето.

http://www.imdb.com/title/tt2659190/?ref_=ttpl_pl_tt

31.05.16 г.

3 Hearts/ 3 Сърца (2014)

Какво съм ви приготвила тази вечер?!?
И моля, не се подлъгвайте по рейтинга в IMDB !
Френско кино с дискретен чар и характерна типично френска елегантност. :)
Каква е вероятността да се влюбиш последователно, неподозирайки нищо в две сестри?
Класически любовен триъгълник е този филм, създаден от режисьора Беноа Жако, с участието на Беноа Пулворд, Шарлот Гейнсбург, Киара Мастрояни и Катрин Деньов.
Понякога изпускайки последния влак, срещаме една жена, която ще бележи мислите ни, душата ни, сърцето ни, тялото ни.
Една вечер прибирайки се от командировката си, Марк ( Беноа Пулворд) среща загадъчната Силви ( Шарлот Гейнсбург), когато изпуска влака си за Париж. Те се скитат по улиците на малкото, провинциялно градче до зори, разговаряйки за всичко, освен за тях самите. Качвайки се на първия влак на сутринта, Марк се уговаря със Силви да се срещнат след 5 дни в Париж, в градините на двореца Тюйлери. За да запазят магията от срещата не споменават имената си
Естествено Силви отива на срещата ( въпреки, че има връзка с Кристоф), а Марк, за съжаление, затрупан от сужебни ангажименти - закъснява.
Търсейки я, връщайки се отново в същия град намира друга жена – Софи ( Киара Мастрояни), без да знае, че тя е сестрата на Силви...
Във връзката им няма страст, по-скоро сексуалното влечение е инспирирано от желание по друга, но Софи се оказва спокоен пристан, уютно убежище от шума и динамиката на Париж.
Финалът е напълно неочакван, ...като живота!

http://www.imdb.com/title/tt2822742/

30.05.16 г.

The Necessary Death of Charlie Countryman/ Необходимата смърт на Чарли Кънтримен (2013)

След "Нимфоманката" Шия Лебьоф ми стана повече от интересен, макар да го бях гледала и преди.
Препоръчвам това изключително приятно съботно - неделно занимание - преплитане на драма, комедия и романтика избухнало в: "Необходимата смърт на Чарли Кънтримен". Оригинално заглавие: The Necessary Death of Charlie Countryman. Освен Шия Лебьоф, участва и Мадс Микелсен, който аз продължавам безусловно да харесвам.
Невероятната историята на Чарли Кънтримен - обикновено момче, което заминава за Букурещ в търсене на себе си, след като му се явява духът на мъртвата му майка и го насочва именно към румънската столица (всъщност заблуденият дух има предвид Будапеща и така именно простото словесно-географско объркване отвежда Чарли до дълбокия европейски Изток). По време на трансатлантическия полет той се запознава с румънеца Виктор, който издъхва на рамото му и от отвъдното го моли да предаде едно последно послание на дъщеря му - привлекателно момиче на име Габи ( Evan Rachel Wood), в което Чарли се влюбва, а това, че е бил на един и същ самолет с вече починалия баща на момичето прави връзката между тях още по-силна, по-съдбовна.
Но, разбира се, има един проблем. Габи е омъжена за престъпния бос с психическо разстройство Найджъл ( Мадс Микелсен), който, за да решава проблемите си, винаги разчита на своите жестоки подчинени - в комбина е с още по-страшния Дарко (в ролята звездата на немското кино, Тил Швайгер).
Този сладур Чарли попада сред най-опасните среди на Букурещ, срещайки по пътя си множество интересни личности, сред които колоритни румънски таксиметрови шофьори, настроени за лудо парти англичани, надрусани хотелиери и какви ли още не образи от букурещката ъндърграунд среда. Изпитанията по пътя към сърцето на красивата Габи пък включват безброй каскади, насилие, но и безкрайна всеотдаденост и жертвоготовност от страна на Чарли.
И за финал Viva L'amore!

http://www.imdb.com/title/tt1196948/


The Correspondence/ La Corrispondenza

Noi due siamo tutto misteri ! 

Джузепе Торнаторе ( Ех, този Торнаторе! Ех, тези италианци!) прави филм за любовта, за онази мистерия, свързваща душите ни въпреки познатите земни физични закони.
И не е нужно да вярваме или да се съмняваме дали това е възможно... Просто само трябва да приемем възможността, да дадем шанс, че тя съществува! А после...после ще видим!
Човешкият ум никога не ще успее да схване напълно идеята за безкрайноста, както и за безусловната любов. Но във всичко има логика!
Филмът пресъздава една гореща любовна афера между застаряващият астрофизик Джеръми Айрънс и неговата студентка Олга Куриленко, превърнала се в 6 годишна романтична връзка на дълги разстояния, изпълнена с нестихваща страст. 
Есенцията на филма - ако ние продължаваме да виждаме, тук на Земята, отразената светлина на вече мъртви звезди, защо да не би могло това да се случва и с хората, които са напуснали нашия земен свят?!? Ако в асрофизиката е възможно да изградим един вид диалог с угасналите звезди, ще съумеем ли да проведем такъв и с някой любим на сърцето ни човек, отишъл си завинаги от земния ни път?!?
Историята е отлично музикално "опакована" от любимия на Торнаторе композитор - Енио Мориконе.
И ще завърша с цитат от "Часовете" на Майкъл Кънингъм: "Защото щастието - винаги е в хората и всички надежди, които оплитаме в тях. Надежди за нас самите.”
И още: "Изминавайки отредения ни земен път, всеки от нас прави грешка, една съществена грешка, която ни отделя от безсмъртието. Ние не знаем каква е тя. Аз обаче разбрах моята. И тя е, че не те срещнах по-рано. Смятам, че това е достатъчно, за да пропусна подаръка наречен безсмъртие." - Джеръми Айрънс, на фона на музиката на Енио Мориконе в La Corrispondenza
Гледайте прегърнати!

http://www.imdb.com/title/tt3530978/?ref_=nv_sr_1

27.05.16 г.

The Whore and the Whale (2004)/ Курвата и кита (2004)

"Да, жените са по-смели от мъжете. Ние ( мъжете) сме само добри във влюбването. Да правим артистични неща...снимане на форографии, композиране на танго. Или пилотиране на самолет, ако си достатъчно смел. Но когато наистина се нуждаеш от мъж...извикай жена."
Действието в тази аржентинско-испанска драма на режисьора Luis Puenzo, постоянно се пренася от наши дни ( 2000 ) във времето на разцвет на Буенос Айрес (1930) и обратно. Една впечатляваща, зрелищна изработена, високо бюджетна продукция, обхващаша в историята си 70 години, която се стреми да съчетае епичния си размах с интимното изследване на духовното обновление на една жена - Вера.Всичко започва в Мадрид, когато в ръцете на съвременна писателка Вера, попада дневника на аржентински фотограф ( Емилио), загинал по време на Гражданската война в Испания. В дневника има приложени и снимки на красива жена - Лола, в която той е бил влюбен. Въпреки, че й откриват рак на гърдата и преживява мастектомия, писателката решава да замине за Буенос Айрес и да потърси следите на красавицата от снимките...
Историята от 1930-та година ни среща със страстната любовна афера между аржентинският фотограф Емилио (Leonardo Sbaraglia) и испанската проститутка Лола (Merce Llorens), заточена в Аржентина. Работата на Емилио го изпраща в Патагония, за снимки за илюстрациите на кориците на партитурите на слепият танго музикант Суарес (Мигел Анхел Сола).
Koгато да тръгнеш или да останеш си има цена, когато живота отдалечава любимият ти човек от теб много повече, отколкото смъртта... тогава какво си способен да извършиш?!?
И както се случва,когато в една връзка се намеси трети - страстта между Емилио и Лола започва да избледнява, когато Суарес започва открито да афишира интереса си към нея. През това време Eмилио е отдаден на фотографията - той не спира да снима - фотографиите, които Вера, 70 години по-късно, ще открие.Историята, на фона на тангото подмамва да й се отдадеш, кара ме да подновя отново уроците си по танго, а този Суарес... Той е 100 % изкусител !

http://www.imdb.com/title/tt0342913/?ref_=ttpl_pl_tt

Avant l'hiver / Преди зимата (2013)

Може би защото през май дори небето е в дилема дали да завали или да блесне слънце, така обичам да се наслаждавам на дълбочината, закодирана в монотонността на филмите.
В очакване на зимата, обезпокоителни промени пресичат живота на Пол и Люси - героите в този меланхоличен, добре написан и умело режисиран филм. Даниел Отьой и Кристин Скот Томас са превъзходни и съумяват да ни увлекат в размишление за семейните връзки ( отново!).
Пол е виден неврохирург, а Люси – домакиня (останала по собствено желание, защото „какво й отредено на жената, ако не да следва съпруга си”, както ще чуем да декларира във филма самата героиня на Кристин Скот Томас) , която се наслаждава на домашния уют, и всички ги смятат за съвършената идеална двойка, пръскаща с щастие околните. Двамата се обичат, имат отдавна пораснал син и малка внучка, която обожават. Разбира се, както във всяко семейство, в тяхното също има стари семейни тайни – сестрата на Люси е психично болна, а най-добрият приятел на Пол - Жерар е влюбен в жена му безнадеждно повече от 30 години.Но какво се случва в живота на един мъж, когато зачестят появите на мистериозни букети с цветя и по-млада жена ?!? Kакви пориви ще бъдат предизвикани в душата му?Дали няколкото срещи помежду им ( Пол и непозната) са плод на случайността или зад отношенията им се крие нещо злокобно и опасно?Филип Клодел подрежда в сценария множество пластове интриги, които постепенно се разплитат, за да проумее зрителят характера на всеки от героите ( защото както още Дейвид Линч ни бе подсказал – Совите не са това, което са!). Развихря се семейна драма в хичкоковски стил, логично преминаваща в трилър.Краят на филма е напълно неочакван и оставя както героите, така и зрителите замислени и озадачени.
Препоръчвам тази вечер, с чаша чевено вино Кюве Ексепсионел 2010!

http://www.imdb.com/title/tt2231630/

8.04.16 г.

Rainman

Някои следобеди, като този, в който срещнах "дъждовното" момче не предвещават срещи.
Някои късни следобеди са затиснати от забързаните ти крачки да стигнеш до дома си, да си вземеш един душ и да оставиш целия свят зад входната врата на апатамента ти.

Разминавайки се всекиднивно по улиците, ние не подозираме кой ще ни хване за ръката, чий избор за прегръдка ще бъдем оставени без избор.

Той ме разпозна пред сергията за ябълки. Точно когато отминавах, нечия малка ръка ме хвана и обръщайки се видях едно 6-7 годишно момче, което неволно погалих.
То така и не искаше да ме погледне докато пръстите ми минаваха през косата му.

Съвсем скоро майка му дойде при нас и учудено сподели, че сина й е аутист и не разрешава да бъде докосван, особено от чужди хора, каквато бях аз за него.
За части от секундата се запитах какво ли е разпознал в мен? Кой инстинкт го е провокрал да ме хване за ръка и да ми позволи да прекрача границите, които природата бе поставила за другите?
Разбира те, как се чувствах - ръката ми все още бе върху него, а може би не бе редно, може би го тревожех с моята първична реакция. Реших да се отдръпна, но в момента, в който го направих момченцето буквално скочи в мен и ме прегърна с двете си ръце през шията ми като ме стискаше така силно... Майка му се опитваше да ме освободи, да разкопчае пръстчетата му, но то се противеше и викаше, като въртеше главата си в знак а отрицание.
Не бях притеснена, по-скоро притихнала, защото не исках да го уплаша с действията си.
Съвсем спокойно започнах а го приканвам да слезе, защото ми причинява болка, защото е дори време за вечеря... Говорех напосоки и равния ми глас го успокои донякъде.
То отхлаби прегръдката си и аз успях да го оставя на земята и да си взема довиждане. Жената бе изненадана от реакцията ан сина си, аз още повече.

Може да си прочел книги, гледал Rainman,  но в момента, в който живота те срещне с едно малко момче аутист, усещаш колко крехък, раним и специален е.Колкото и до си учил, каквито и умения да притежаваш - тази информация не ти е достатъчна. В мига, в който се изправиш, застанеш лице в лице с такъв човек, разбираш, че само сърцето може да те води напред.

08.04.2016