11.06.16 г.

The Stone Merchant/ Il mercante di pietre/ Търговец на смърт (2006)

Пленяващ филм на режисьора Ренцо Мартинели, с участието на Харви Кайтел, Мъри Ейбрахам, Джейн Марч и Джорди Мола.
Профeсор Aлчeо Pондини (Джорди Мола) смятa, чe Зaпaдa нe обръщa достaтъчно внимaниe нa опaсноститe от ислямския фундaмeнтaлизъм, заигравайки се с демокрация и толерантност.
Cтaнaл жeртвa нa тeрористичeн aкт в минaлото и останал инвалид, той сe опитвa дa прeдупрeди свeтa чрез лекциите, които чете.
Зaминaвaйки нa почивкa в онова магично място - Кaпaдокия ( ако не сте били посетете го) със съпругaтa си Лeдa ( Джейн Марч), тe сe зaпознaвaт с Лудовико Bичeдомини ( Харви Кайтел) зaгaдъчeн търговeц нa скъпоцeнни кaмъни.
Но нали знаем - има срещи, които променят коренно жовота ни...- така се случва и с техния. Леда е съблазнена от чара на Лудовико и влюбвайки се в него, вече не е в състояние да прозре, че е използвана за мишена в опасен заговор. Нито пък Лудовико предполага цената, която ще трябва да заплати.
Абстрахирайте се от всякакъв рейтинг и гледайте филма, доставя 100% удоволствие.

http://www.imdb.com/title/tt0775090/?ref_=fn_al_tt_1

A Crime/ Un Crime/ Престъпление ( 2006)

"Престъпление" - френско- американски психологически трилър с участието на Харви Кайтел и Еманюел Беар.
Вярвате ли, че съществува идеален престъпник и идеално престъпление ?
Животът на Винсънт (Норман Рийдъс) е прекрасен, докато жена му не бива убита. Оттогава неговият живот се превръша в очакване да открие убиеца на жена си. Алис ( Еманюел Беар), негова съседка, влюбена в него, е убедена, че може да го накара да се почувства щастлив. Тя решава да изнамери виновник за престъплението, като вярва, че така Винсънт ще постигне отмъщение и ще остави миналото зад гърба си. За целта тя прави сложен план водещ до перфектно престъпление, но дали наистина е така...

http://www.imdb.com/title/tt0489010/

No habrá paz para los malvados/ No Rest for the Wicked/ Няма да има покой за нечестивите (2011)

Сантос Тринидад ( Хосе Коронадо ) е мръснo ченге ( може би корумпирано), в него има една придобита жилка за насилие и сериозна жажда за ром и кока-кола ( никъде във филма не споменаха популярната напитка от острова на свободата Куба Либре ;), все се поръчваше сухото "ром и кока-кола").
По време на пиянски гуляй, местейки се от един бар в друг, той извършва тройно убийство. Свидетел напуска сградата преди Сантос да успее да го хване. И както често се случва докато Сантос има за цел да убие свидетеля и да прикрие престъпленията си, паралелно съдия и полиция провеждат разследване на убийствата, като бавно се приближават един към друг, за да се разкрие огромен престъпен заговор, който никой никога не е и подозирал.
Филмът на Енрике Урбису печели 6 награди Гоя, включително за най-добър филм, най-добър режисьор, най-добър оригинално написан сценарий и най-добра главна мъжка роля.
Награди CEC 2012 за най-добър филм, режисьор, актьор (Хосе Коронадо), монтаж и саундтрак; Награди ASECAN 2012 за най-добър филм;
Награди Turia 2012 за най-добър испански филм и най-добър актьор (Хосе Коронадо); Fotogramas de Plata 2012 за най-добър филм и актьор (Хосе Коронадо);
Награди Sant Jordi 2012 за най- добър актьор (Хосе Коронадо);
Наградите на Асоциацията на актьорите 2012 за най- актьор (Хосе Коронадо);
Награди San Pancracio 2012 за най- добър актьор и режисьор; Latin Beat Film Festival Tokio 2012 - наградата за най-добър режисьор.

http://www.imdb.com/title/tt1661862/

Sideways/ Отбивки 2004

Една история по едноименния роман (2004 г.) на американския писател Рекс Пикет, за двама приятели на средна възраст и тяхната винена одисея, в която естествено са забъркани и жени, режисирана елегантно, с много чувство за хумор от Александър Пейн! Както самият режисьор заявява: "Обичам да се присмивам на хората".
"Отбивки" носи "Оскар" за адаптиран сценарий и куп други награди.
"Бях готов да се застрелям и тогава открих Pinot Noir." - това ще бъде мотото на филма!
Премеждията започват когато Майлс (Пол Джамати), все още невъзстановен от развода си кандидат-романист, пристрастен дегустатор на вино, решава да подари на приятеля си от колежа Джак (Томас Хейдън Чърч) екскурзия до лозята в долината Санта Инес и то точно седмица преди сватбата на Джак.
Двамата не биха могли да бъдат по-странна двойка. Джак е над-сексапилен чаровник; Майлс е тъжен воин. Джак търси своя "последен вкус на свободата"; Майлс просто иска да вкуси съвършенството в бутилка. Джак е ок дори и с евтино Мерло; Майлс единствено с перфектно Pinot.
Всъщност, единственото нещо, което изглежда общо между тях е опияняващ микс от неуспешни амбиции и избледняващата, отиващата си младост.
И така, докато си проправят път към брега, Майлс и Джак скоро се оказват удавени във вино и жени (Вирджиния Мадсън, Сандра О, Мерилуиз Бърк).
Преминавайки през кризата на средната възраст и двамата попадат в неустоимо комични ситуации,от които и двамата ще научат ценни уроци за живота.
Филмът пресъздава възходите, паденията и „отбивките” във вълшебното приключение на живота.

http://www.imdb.com/title/tt0375063/?ref_=tt_rec_tt

3.06.16 г.

Nobody wants the night/ Никой не иска нощта (2015)

Тази вечер изгледах в Г8 филма "Никой не иска нощта" на Изабел Койшет.

Лентата на испанската режисьорка (всъщност каталунка), с която бе открит 65-ият международен кинофестивал в Берлин "Берлинаре" е вдъхновена от действителната история на Джоузефин Пири, съпругата на лейтенант Робърт Пири, който води експедиция за покоряването на Северния полюс. Сред страните кооппродуценти е и България. Снимките на филма са направени в България, Норвегия и Испания. Продуцент от българска страна е Ариел Илиефф. Продукцията е осъществена с подкрепата на Националния филмов център (НФЦ) и със съдействието на Посолството на Кралство Испания у нас.
Този филм възпява оцеляването на индивида - борбата му, волята му, силата му.
Образът пресъздаден от Жулиет Бинош е изтъкан от противоречия. Несъмнено силна жена, понасяща ударите на съдбата и оцеляваща, често без мъжка подкрепа, а понякога дори в конфронтация с мъжкото поведение (показателен е спора воден, за да се присъедини към Робърт Пири), напълно еманципирана, добре възпитана, но своенравна и горделива за американка от добро семейство; презираща опасностите, не желаеща да отстъпи от своята ценностна система и навици на живот, които се опитва да прилага дори в неприветливите ледени степи ( прекрасния сет с прибори, който носи със себе си; специално приготвената храна, бутилките качествено вино;звукът на грамофона насред вилнеещия северен вятър). Изпълнена със заслепяващ егоцентризъм, тя демонстрира безотговорност и някаква своеобразна арогантност спрямо съдбата на другите живи създания (от бялата мечка в началото, до ескимоса, който иска да се върне при близките си). От друга стана - любовта към съпруга й я кара да бъде изобретателна и да търси начини да надхитри природата, за да се присъедини към него и да сподели неговия триумф.

Изключително силният характер и дързостта на Джоузефин, са противопоставени на ведрата, усмихната ескимоска Алака (Ринко Кикучи), която приема от живота, това, което й се предлага. Проблемите на Джоузефин със северната култура (въпреки че това далеч не е първото и пътуване на Север, и дори е родила детето си в снежната пустош) произтичат от нейната дълбоко вкоренена гордост от принадлежността към една „по-висша” цивилизация.
Не можем да отречем - и двете са силно изразени свободолюбиви жени, влизащи в парадоксален контраст. Едната дарила  с дете Робърт Пири, другата носеща детето му. Постепенно филмът се превръща в камерна драма насред полярната зима, разкриващ сблъсъка на двете култури, превъплътен в образите на главните героини, които държат зрителския интерес до края.
Мъжките образи са само маркирани в „Никой не иска нощта”. Може би това е идеята на Изабел Койшет за тяхната безполезност в самоосъзнаването на жената. Това е филм за сблъсъка на ценности и разбирането чрез съпреживяване, който се гледа на един дъх.

http://www.imdb.com/title/tt2735996/

1.06.16 г.

Le temps de l'aventure/ Време е за авантюри (2013)

Отделете си време за следващата вечер. Приспете децата, нахранете домашните любимци, сипете си шардоне и се настанете удобно, за да се насладите, за да се потопите в атмосферата на Париж, да чуете забързания му ритъм, да усетите аромата на кафе и да съпреживеете тази любов, пламнала между двамата герои.
Режисьорът Жером Бонел е специалист по несъвършените (любовни) връзки. Във „Време е за авантюри” той качва британец ( британски професор по литература) и французойка ( френска 43 годишна актриса) във влака от Кале за Париж и ни кани да видим какво ще стане сред като слязат от него. Пътувайки те засичат нееднократно погледите си по онзи начин, по който ни става ясно, че нещо се заражда.
Аликс и Дъг не се познават и на пръв поглед срещата им е невъзможна, но съдбата ( както на всеки от нас се е случвало ) решава друго… Освен Ламанша, разделят ги още възрастта, възпитанието, средата, а ги събира тъгата в погледите им, което веднага задава въпросите: Защо тези герои са тъжни, каква е тяхната лична драма и готови ли са наистина да се впуснат в мимолетна авантюра? Ще ги направи ли по-щастливи или финалът ? ще бъде с тъжен или може би отворен край? Аликс поема предизвикателството на случая и се озовава… на погребение. Дъг е доста мълчалив мъж; загадъчността му е неустоима, а погледите – многозначителни. Еманюел Девос и Гейбриъл Бърн сериозно допринасят за разцъфването на тази връзка. Очарованието на тяхната история е както в непредвидимостта, така и в дискретността на дребните жестове.
Филмът е белязан с известен анахронизъм, доколкото телефоните с шайба (които Аликс непрекъснато използва) и звънят в заведението, в хотела, дори на гарата са актуални за днешната съвременност, а филмът е от 2013 година, което веднага насочва вниманието. Анахронистично е за модерен човек от епохата на 21-ви век да не използва мобилния си телефон ( много удобно с паднала батерия още през първите минути на филма), като средство за комуникация. Но това вероятно е умишлен избор от страна на режисьора Бонел.
Силно впечатление прави присъствието на часовниците като детайл. Веднага правим асоциация с изтичащото време и забързаното ежедневие, което ни притиска по един или друг начин. Тиктакащият механизъм представя постоянната ни зависимост от времето, което имаме (или нямаме на разположение). Времето „руши” всичко. То преминава като всепомитаща стихия и нищо не би могло да го спре. Изтича като човешкия живот, подвластен на него.Чрез часовника ние „виждаме” времето и си създаваме илюзията, че можем да бъдем негови господари, но само на нашия личен и субективен часовник, защото ние сме изцяло подвластни на този, който управлява целия свят и съществуване. Часовете, минутите контролират нас и целия ни живот. Аликс е в състояние на раздвоение, лутане какво да прави с живота си от тук нататък, по кой път да поеме. Тя винаги закъснява, опитвайки да намери себе си. Тя е на кръстопът, тя се страхува да поеме риска, самата тя казва на Дъг по време на разговора им в хотелската стая, че няма смелост и най-вече спокойствие. Целият този страх е продиктуван от нейното раздвоение, защото тя е обвързана, а вид неудовлетворение я подтиква към изневяра, множеството позвънявания към приятеля ?, който не отговаря на обажданията ?, я кара да се замисли в какво се състои щастието, във вечната заблуда, че тя е с него или в една мимолетна авантюра, която ? носи временно щастие?
Авантюрата се състои не толкова в истинския смисъл на думата. По-скоро като риск, който трябва да направи Аликс по пътя към промяната.
Имаме удивителната възможност да допишем краят сами, всеки за себе си и да преценим до каква степен всеки от нас е подготвен за подобно приключение, с цената на какво?
„Нещата между нас ще са различни в някой друг живот, с други богове, които ще ни закрилят.”
Моят край е дописан. Пликът с адреса на Аликс остава в ръцете на професора. Леката усмивка и пламъчето в очите му ме кара да вярвам, че всичко, което е научил от лиретаурата ще бъде използвано, за да спечели момичето.

http://www.imdb.com/title/tt2659190/?ref_=ttpl_pl_tt