26.07.15 г.

Четец на сънища

Седях в единия край на пейката, споделяйки я с момиче, което дори и не забелязвах. Между нас зееше празно място, сякаш за да затвърди впечатлението у околните, че ние двете бяхме непознати.
И как иначе?!? Тя бе тази, която се бе настанила в съня ми без да виждам лицето й…
Тогава се появи Той с асистентката си. Обърна се директно към момичето седящо редом с мен и проведе някакво интервю, което не успях да чуя. На края гръмко заяви: „Честито, печелите моята „ Физика на тъгата”.”
Ах, как тайничко завидях, но пък няколко пъти се бях устремила към книжарницата да си купя именно книгата Му и докато прелиствах страниците й ме заливаше някаква неописуема тъга полепваща по пръстите и миглите ми… Отмятах я артистично като летен шал виещ се около тялото… И сега, ето я в съня ми, в петък срещу събота.
Докато отхвърлях „ Физика на тъгата” се срещнах с моята „ География на блаженството”. Всъщност моята география срещаше неговата физика…
Интервюто спря. Спечелилата продължаваше да крие лицето си, когато Той се наведе над мен и ме попита: „ А Вие какво искате?”
В този въпрос бе закодиран някакъв дълбок смисъл, или поне така се стори на интуицията ми.
Не знам защо усетих притеснение и въпреки, че исках да произнеса цялото име на книгата, успях само едва да промълвя: „ Физиката ти.”
Чак тогава осъзнах двусмислието…
Той ме погледна със сините си очи, които обзалагам се виждаха само мен и прошепна: „ Имаш я.”
Събудих се. След два часа щях да отпътувам към Сърбия.
Какво означаваше всичко това, мамка му ?!?


25.07.2013

7.07.15 г.

за буквите

Обожавам дните от седмицата, започващи със "с" ,
носят ми надежда за сбъдване, а тези с "н'' ми напомнят, че нищо не е за винаги.
Виж тези с "п" - има някаква полюсност у тях - като север и юг, начало и край, черно и бяло, и съответно в различни моменти разменят ролите си.
Понеделникът може да ме изпълва с очакване, точно толкова колкото и петъкът.
Може да е начало, бяла надежда, а не само алюзия на първи ден от работна седмица.

04.07.2015

3.07.15 г.


"Променя ли се животът, когато смениш града?
Струва ли си да пътува човек в този еднакъв свят?"
Фредерик Бегбеде

~~ Мислила съм го много пъти и всеки път отговора е бил различен в зависимост от равновесието ми...
И въпреки всичко Гьоте казва:
 "Не е нужно да обиколиш целия свят, за да разбереш, че небето е синьо навсякъде!"

Минало несвършено

В такива летни дни
галещи топло по лицето
поглеждам в една чаша
и откривам на дъното
спомени от отминало лято
лазурно море
ментов вкус на Мохито
и усмивката на едно момче
като знак, че ни е имало.
03.07.2013