26.07.15 г.

Четец на сънища

Седях в единия край на пейката, споделяйки я с момиче, което дори и не забелязвах. Между нас зееше празно място, сякаш за да затвърди впечатлението у околните, че ние двете бяхме непознати.
И как иначе?!? Тя бе тази, която се бе настанила в съня ми без да виждам лицето й…
Тогава се появи Той с асистентката си. Обърна се директно към момичето седящо редом с мен и проведе някакво интервю, което не успях да чуя. На края гръмко заяви: „Честито, печелите моята „ Физика на тъгата”.”
Ах, как тайничко завидях, но пък няколко пъти се бях устремила към книжарницата да си купя именно книгата Му и докато прелиствах страниците й ме заливаше някаква неописуема тъга полепваща по пръстите и миглите ми… Отмятах я артистично като летен шал виещ се около тялото… И сега, ето я в съня ми, в петък срещу събота.
Докато отхвърлях „ Физика на тъгата” се срещнах с моята „ География на блаженството”. Всъщност моята география срещаше неговата физика…
Интервюто спря. Спечелилата продължаваше да крие лицето си, когато Той се наведе над мен и ме попита: „ А Вие какво искате?”
В този въпрос бе закодиран някакъв дълбок смисъл, или поне така се стори на интуицията ми.
Не знам защо усетих притеснение и въпреки, че исках да произнеса цялото име на книгата, успях само едва да промълвя: „ Физиката ти.”
Чак тогава осъзнах двусмислието…
Той ме погледна със сините си очи, които обзалагам се виждаха само мен и прошепна: „ Имаш я.”
Събудих се. След два часа щях да отпътувам към Сърбия.
Какво означаваше всичко това, мамка му ?!?

25.07.2013

13.07.15 г.

и всичко отначало

желанието ми...
това си ти
в един
след полунощ

13.07.2015

8.07.15 г.

сънувам те


сънищата ми
са пълни
с теб

а ти си сън
от друго време

08.07.2013

7.07.15 г.

за буквите

Обожавам дните от седмицата, започващи със "с" ,
носят ми надежда за сбъдване, а тези с "н'' ми напомнят, че нищо не е за винаги.
Виж тези с "п" - има някаква полюсност у тях - като север и юг, начало и край, черно и бяло, и съответно в различни моменти разменят ролите си.
Понеделникът може да ме изпълва с очакване, точно толкова колкото и петъкът.
Може да е начало, бяла надежда, а не само алюзия на първи ден от работна седмица.

04.07.2015

3.07.15 г.


"Променя ли се животът, когато смениш града?
Струва ли си да пътува човек в този еднакъв свят?"
Фредерик Бегбеде

~~ Мислила съм го много пъти и всеки път отговора е бил различен в зависимост от равновесието ми...
И въпреки всичко Гьоте казва:
 "Не е нужно да обиколиш целия свят, за да разбереш, че небето е синьо навсякъде!"

Минало несвършено

В такива летни дни
галещи топло по лицето
поглеждам в една чаша
и откривам на дъното
спомени от отминало лято
лазурно море
ментов вкус на Мохито
и усмивката на едно момче
като знак, че ни е имало.
03.07.2013