31.12.11 г.

2011 - Година на познание

Броени часове остават и 2012 ще влезе във владение на Света за 1 година! Ако трябва да съм точна 21 часа! И колкото и да не исках да правя равносметка на изминалата година, си казах - защо пък не! Бе страхотна година!
Благодаря на моите издателки, че сбъднаха мечтата ми и публикувах  2 есета на български и италиански.Това пък второто не съм си го и помисляла! Еми, Райна - благодаря ви, момичета!
Благодарности на Лина и Мариана, за оказаната подкрепа в много важен за мен момент! Година, в която приятелствата бяха проверени!
Дъщеря ми замина да учи в Англия това, за което мечтаеше!
Поканиха ме за гост в Шоута на Камелия и за моя чест срещнах 3 много интересни дами - Боряна Антимова, Десислава Радева и Гергана Йорданова Бахчи .
Пътувах до о.Скопелос  с Вероника и ми бе много приятно, защото скоро тя щеше да отпътува за Университета в Хъл …
И до Сарденя пътувах, където пък бе фантастично и слушах Паоло Фресу на живо. Благодаря на Елена, Чавдар и Марко от Италианската търговска камара, както и на Здравка , Мария, Виктор и Илчето за чудесната компания. Какви снимки , а?!?
Имам си нови, много пъстри и весели колеги и като за предколеден подарък Венчето ме заведе в Болоня, със Сабина. А там пък ... просто на Коледа се случват чудеса!!!
Преди 3 дни  телефонът ми иззвъня и бях щастлива да разбера, че съм приета да уча 9 месеца италиански. Както Вяра каза днес –Ти си си го заслужила!!!
Прекрасна бе тази 2011 и я обичам с всичките трудности и щастия, които изживях.
Мога да изброя още малки и големи моменти от пъзела - приятелството ми с Mrs. and Mr. Jazz - колко музика има у тях!
Моята скъпа Вес – мъдра и палава същевременно – Индия ни очаква!
Владина и уроците й за Пътя!
Възможността да превеждам в началото на изминалата година на един малайзийски учител по Кристало терапия и Минг Чи ми разкри познания, които и неподозирах, че ще ми бъде дадено да знам.
Като се замисля 2011 година бе година на познание и мъдрост. Започна с курс по Кристало  терапия и завърши с известие за курс по италиански. През останалите месеци учех житейски и професионални мъдрости. Аси ме срещна с филмите на Ким Ки Дук и това ме завладя. Гледах филми и четох книги изпълвайки се с чувства, които ми позволиха да изживея годината по този начин.
Останалото предстои в 2012! Благословена съм!
31.12.2011г.
Елена Такева

29.12.11 г.

Благословени

Всеки град на Италия носи име на мъж.
Задължително! По презумпция!
И колкото и да ми се иска да избягам от клишето не се получава. А и нали всяко клише преди това е било дълго повтаряна истина?!?
Когато се връщам в спомените си за онези декемврийски дни, примесени с мъгла и предколедно настроение в Болоня, неминуемо в съзнанието ми изникват безкрайните разходки по via Irnerio, via Mascarella, via Indipendenza  и сутрешното кафе в Bar Lady Violet. Най-чаровният барман ни наливаше кафе и с чувството си за хумор ни разсмиваше.Особено, когато Надето си поръчваше „un lungo café”, а той отговаряше: ” Ок, може би за теб това е „un lungo café”, но за мен това е un “lungissimo café !
Разпилявайки се из историческия център на града, с едно око винаги вперено в италианските магазини ( какво ли търсехме непрестанно там?!? ), които съчетават всеки детайл до съвършенство, ние пречиствахме мислите си от всекидневието ни в София. В друго време, в друг град. Прекрасно е! Възраждащо!
Седем момичета - различни, неприсъщи си ... Искаше се време да се усетим, да уловим настроенията си, мислите, желанията, копнежите и същевременно бяхме си близки. Единствения ключ от апартамента на Йоана ни караше да бъдем съпричастни една с друга... Съдбата винаги ще намери начин да те приобщи! Останалото си зависи от теб!
Благодарна съм й, тя ни събра!
Вечерта , в която се върнах след срещата заварих 6 любопитни момичета, които ми бяха оставили от вечерята и ме чакаха да разказвам. А пък аз какво можех да кажа...то се изписваше oт трепета на миглите ми ... и само бе нужно някой да разчита ...Надето четеше най-бързо!
Усетих близостта им, нещо се бе променило в тях. Наличието на Любов в живота ни или в живота на хората около нас неминуемо променя и нас. Променя се погледа, думите. Ставаме меки и нежни, дори не говорим...Защото как  може с думи да се опише чувството?!?
Времето около Коледните празници е време за интимност. Ние търсим любовта и топлината  в семейството си, но я намираме и в близки приятели, или напълно непознати хора. Съзираме я в цветовете на Коледата, в мириса на горещ шоколад с канела и портокалови корички, в желанията да даряваш, във вярата в чудеса, в писането на писма до Дядо Коледа. Потребността от близост е закодирана в тези дни. Тя вибрира около нас и ние се присъединяваме волно или не към този резонанс.
Пътуването ми до Болоня бе подарък от Съдбата. Неосъзнавах това в началото. Приехмах го като едно лудо, момичешко пътуване с  две съученички , с които се познавахме от  7 годишни и още 4 напълно непознати за мен техни колежки. Да ама не ! Декемврийските  дни и вечери на Болоня ми поднесоха най-неочаквания, непредсказуем, непредвиден, неосъзнат като за начало подарък. Можех след това само да се обърна към небето и силно да извикам „Благодаря”! 
Защото сега Болоня носи Неговото име!

Carpe Diem

Януари/София – Съчинявам приказки за теб до сутринта. Защото как иначе ше дойде утре?!?
Февруари/Удине – Вкусът на устните ми е изкушение. Всеки път!
Март/Венеция – Близо и далече губят смисъл.
Април /Тревизо – Ти си непрекъсната мелодия в мислите ми.
Май/ Удине -София – Лягаме си в двата края на света, но заспиваме прегърнати.
Юни/Неапол – Ти си кораб, а аз съм всички пристанища.
Юли/Амалфи – Притеснително, истинско, нелогична хубаво, плашещо нежно!
Август/някъде из Италия – Полетни разписания, перони и пътища – свързващи ни.
Септември/Рим – И пак за теб цветя ще късам!
Октомври/Удине – Бъркаш в джоба си и вместо ключа от вкъщи, намираш ключа от сърцето ми.
Ноември/София – Животът неочаквано ти подарява! Стихове на Лермонтов с италиански привкус.
Декември/Болоня – Благословени от Бога в Болоня.
29.12.2011
Елена Такева

27.12.11 г.

Чудеса

We were blessed in Bologna by Elena Takeva
Декември, Болоня, Piazza Nettuno...
Богове и приятели ни благославяха,
а ние се целувахме пред Коледната елха.
Ти си моя подарък, Аз съм твоя подарък
за Христовото Рождество пред света.

26.12.2011
Елена Такева

7.12.11 г.

Докато чакам да се случи

Думи по белия лист
Следи от нас
Отпечтъци на събития
Прах от  целувки
Вече били...
Гледах те –
Безтегловен...
Имаше ли ни
Сън ли беше
Питам се
Ти мълчиш
Тайните имат
Причини
Да бъдат тайни 

15.07.2011г
Елена Такева

29.11.11 г.

Лотосът от езеро Дал

Тя носеше спомени в чанта
и плахо разлистваше другия свят.
Разчиташе знаци по масата,
чертаеше бъдеще в цвят.

Елена Такева
29.11.2011

20.11.11 г.

The Adjustment Bureau / Агенти на Съдбата (2011)


За пореден път като възхвала на Любовта,  като един своеобразен неин апотеоз се явява филмът The Adjustment Bureau / Агенти на съдбата, режисиран от дебютиращия Джордж Нолфи . Помита по пътя си всички съмнения - контролираме ли Съдбата си или невидими сили ни манипулират и ясно и категорично дава да се разбере, че Любовта  е победителят в надпреварата!  Тя е тази , която обезоръжава егото ни, а от опит знам, че това е така!
Финалната целувка на Мат Деймън и Емили Блънт  определено е истинска и докосва сърцата ни, което е и разковничето как да се пренапише Съдбата. Всъщност всеки от нас може да си спомни поне за една целувка, която е преобърнала хода на събитията. Като започнем с първата целувка в живота ни!
Всеки има нужда да изгледа подобен филм, сгушен на топло в любимото си есенно одеяло, с чаша горещо кафе, останал сам с мислите си провокирани от екрана. И ако се доверим на това, че винаги избираме нещата, от които подсъзнателно имаме нужда или дават решения на нашите терзания, то този филм, в този момент е Знак на Съдбата!

http://www.imdb.com/title/tt1385826/?ref_=fn_al_tt_1
Елена Такева
20.11.2011

10.11.11 г.

Jazz Me, Mr.Jazz

Във събота, когато делниците безвъзвратно са отминали,
Когато много сухото Мартини изтрива без следа
Умората от твоите очи и скуката от пръстите ти – вече огнени...
Ела и в музика се разтвори!
Отпий от звуците и се взриви!
Политай с вятъра навън, зареян из дърветата
И ако есента навява скръб недей да слушаш тъжен блус
Танцувай Bosa Nova за разкош и няма да си сам във тази нощ.
09.11.2011
Елена Такева
 

6.11.11 г.

Before the Rains/ Преди дъждовете (2007)

Когато се родим... Образуват се линиите на живота. Тези трите! На цялата длан. За всекиго е различно. След това линиите се пресичат. Това е съдбата! Разбираш ли?
А докато сме живи тя се опитва да получи всичко, за което копнее от света. Да го хване и да не го пуска.
Когато умрем, всичко изчезва... Ратваря се!
И душите ни се превръщат във водни кончета!

http://www.imdb.com/title/tt0870195/?ref_=nv_sr_1

4.11.11 г.

Хималайски чай за любов

Всеки ден е различен. Дори не вярвам, че денят си личи от сутринта, на което повечето хора разчитат.  Но пък съм напълно убедена, че хималайския чай на Гунджа, който специално донесе от Непал е способен да промени качеството на минутите от  изтичащия ден. Почти съучастнически ми прошепна , че в чая е сложен кардамон, карамфил, канела и … всяка останала подправка била съобразена с жената, за която бил предназначен чая.
„Е, Гунджа, какво избра за мен?”- любопитствам аз.
Но той с привичната азиатска потайност само ми се усмихва широко: „Магия е това , ще видиш!”
Петък е. Имах едни очаквания за този последен работен ден, но някъде към два, те се промениха стремглаво и аз си взех розовото манто и се отправих да пия чай. Беше си направо Tea for Two!
Обичам офиса си. В Еврейския квартал на София е. Всеки ден по обяд се гмурвам в малките улички с ронещи се сгради – ул.Веслец със закътаните си задни дворове, ул.Искър, ул.Будапеща, ул.Бенковски и надписа на стената „I need you! I adore you! I miss you! I love you!”, ул.Екзарх Йосиф и извисилите се дървета, балкона с нанизи от люти чушлета… И снимам ли снимам!
 С всеки изминал ден харесвам все повече точно тази част от София, защото тук има история, има приказки и магия ! В прозореца ми наднича липа, която през лятото ухае , а с есента виждам как клоните й плачат натежали от дъжд. Радвам се дори и на странната дама, която периодично пее една и съща оперна ария при Минералните извори. Повтаряемостта на тоналността ме унася, понякога съпроводена с молитвата от минарето на джамията.
И точно днес, когато връщайки се стоплена от чай и приказки си мислех, че денят е към своя тривиален край, открих защо Гунджа ме предупреди за магията на чая. Всяка негова съставка стига дълбоко в теб, променя тялото ти, мислите ти, а те събитията. Усмивката ти засиява и ти я даряваш на света, а в отговор той ти връща – разкази от пътешествия и кроежи на нови, снимки от Индия и цветотерапия от цветовете, с които са наситени, подарък розова гривна за любов – от папие-маше и поздрав от любим човек: „Здравей, слънчево момиче!”
Петък вечер е и докато пиша пия най-романтичното вино на света с вкус на диви ягоди. Лека нощ!

04.11.2011г.
Елена Такева

22.10.11 г.

Лунно затъмнение

Рзпилявам щедро пазени спомени,
скътана топлина за зимата,
думи изтъкани от обвързващи нишки
- нас ни е имало!
Сребърен прах е следата напомняща...
Откъснат стих нехае , че прорязва
гръдта ми с тъга...
А защо аз не мога да се намеря
освободена от теб и притихнала?
Питам се в нощите,
точно когато стрелките се срещат
и откъсвам Луната с ръка.

21.10.2011г.
Елена Такева

19.10.11 г.

Няколко въздишки по пътя към реалността

Някъде дълбоко в мене, като предчувствие, като спомен от минал живот таях една недефинирана, неизказана любов, едно неустоимо привличане към Италия.
Влюбени ли сте ? Ако не, посетете Италия!
Февруари 2007г. – Рим ме посрещна със сицилиански сладки Frutti di  Martorana и с една зашеметяваща прегръдка още на изхода от летище Фиумичино и един притеснено усмихнат мъж, който с времето научих, че може да чете мислите ми.
Матео бе сицилианец, родом от малкото градче Монреале , в близост до Палермо. Малко тъжен и меланхоличен, но за това пък със завладяващо чувство за хумор, той обичаше пътуванията, прекланяше се пред източно-европейките, в които съзираше една опияняваща нежност и бе до болка отдаден на синовете си, които боготвореше.
Всичко започна с колета, който получих съвсем неочаквано за Нова Година , с най-вкусните, ароматни,  сицилиански сладки топящи се в устата, пропити от мирис на бадеми и ликьор, наподобяващи различни  плодчета и зеленчучета – истинско произведение на изкуството! Матео знаеше как да ме изненада!
Именно така , в един ден, в който споделих, че се чувствам уморена от всичко и всички, той ми предложи да се срещнем в Рим.
Животът проправяше свои пътища, пишеше нашата история и ние подвластни на него се озовахме в Рим, за да открие всеки от нас отговорите, които търсеше  у другия.
На път  за  Via Cavour, където се намираше нашия хотел, Матео черпеше пътниците от влака до Термини с шоколадови сладки и се фукаше за гостенката си от България. Бе свалил на I-Рod най-романтичната италианска музика и купето се огласяваше от любовни трели за  amore, bella anima, quanto tempo e ancora...
Споделям теорията, че местата , които посещаваме  за първи път приемат облика на човека завел ни там. Нашето отношение и възприятие, нашето чувство към него се прехвърля върху съответното място.
От този момент Рим бе щампован с името Матео.
Италия ме посрещна с дъжд, но какво по романтично от това в една романтична Италия! Прекосявахме града всеки ден с различен чадър, защото всеки закупен на сутринта неизменно забравяхме в хотела.
Първата вечер в Рим бях не къде да е, а при Fontana di Trevi. Хвърлях монета, за да се върна отново , както повелява поверието.
Още тогава – няколко часа след като бях стъпила на италианска земя исках да се връщам пак ... и пак!
Ако може завинаги!
Фонтанът въплъщава онзи романтичен дух, който и сега извиква в съзнанието навсякъде по света прочутата сцена на Марчело Мастрояни и Анита Екберг, а милиони двойки продължават да се целуват, флиртуват, разделят, сдобряват на фона му.
Всъщност първата вечер в Рим играх боулинг колкото и невероятно да е, а по-късно вечеряхме в малък римски ресторант, чийто вход бе обсипан с азалии, въпреки че бе краят на февруари. Стените му бяха изпъстрени със снимки запечатали историата на града и историите на заведението – празнуващи, усмихнати хора.
Защо ли пих токова вино?!? Обичам риторичните въпроси, защото не се налага да отговарям аз. Това ароматно червено вино ме подлъгваше неусетно и аз отпивах глътка след глътка щастлива , че съм в Италия.
Сицилианците, тези островитяни, са съвсем различни от всички останали италианци. Изпращайки ме до хотелската ми стая Матео бе така любезен: „Бих те поканил в моята стая , но не искам на сутринта да си задаваш въпроса – виното ли бе причината.” Ей, такива са!
Влюбвах се не в мъжа, влюбвах се в Италия. В забързаните утрини, огласени от клаксони на автомобили, в кафето изпито на крак, във виното, храната, сградите, многоцветните пазари за цветя, италианките с ненадминатия им шик, мъжете с разноцветни вратовръзки и гелосани прически, траториите, флиртуването, подвикването след теб “Bella”, ведрите усмивки, лимончелото, gelatto –то.
Знаете ли какво е усешането да се целуваш на площада пред Ватикана, когато вали дъжд и няма  друг освен вас и гвардейците скрити в мрака? Виждали ли сте чаша лимончело отразила цикламите итсреща – избухването на лимоненото жълто и цикламено - червения цвят? Изпитвали ли сте усещането, че времето е спряло докато хапвате прочутия сладолед шляейки се из римските улици? А вкуса на сладкото ягодово вино –Fragolino?
Италианците са открили разковничето на живота –удоволствие, удоволствие и пак удоволствие – във всеки град, във всеки миг.
Неапол – смесица от контрасти, очарована и шокирана! Най-силното кафе, фантастичния Baba сладкиш с вкус на ром, демонстрацията на емигрантите от Африка, Castel Nuovo – 500 години назад във времето се пренесох... и същевременно гетото и къщите без прозорци, с безкрайно пране. Разкошното палацо на Фердинанд в Reggio di Caserta и нищетата по улици, където е по-добре да не минаваш нощем!
В Неапол все още съществува традицията да оставяш в баровете по 1 euro for free. То е за да може всеки странник останал без пари да си поръча свободно кафе.
Италия бе облачна и дъждовна. Италия „плачеше” от небесата си, а аз плачех на летището на тръгване. Не можех да понеса, че оставям цялата тази красота. Искаше ми се да се случи природно бедствие и да остана безотказно.
 Матео ме държеше в прегръдката си, а една възрастна американска двойка състрадателно ме успокояваше:” Don’t worry. You will come again.”
Само след два месеца се върнах, за да открия Brescia и уханието на утринни, ранно изпечени кроасани, Bergamo и винарните с лилави чаши и репродукции по таваните , Milano с магазините и роклите, Modena и пистата за Formula 1 в един ранен следобяд, в който града бе така безлюден, Verona и Къщата на Жулиета с катинарите и надписите за вричане и надежда за любов по стените, Venezia и прослувутите канали, където дори миризмата им е романтична.
Прекосявахме Италия пеейки популярни canzonetti, но емблематична си остана „I belong to you на Erois Ramazzotti и Anastasia. Спомням си как седяхме безпомощно на една пейка преди заминаване и с пресъхнали гласове си пеехме. А ни беше тъжно...
“L’Amor che move il sole e l’altre stelle…”Dante
Любовта, която движи слънцето и другите звезди – не само Данте го е прозрял, а всеки един от нас в различен етап от живота си.
Когато Съдбата поиска да ти направи подарък – тя е щедра до край. Когато ти искаш да си направиш подарък – ти си изобретателен до край!
След още четири месеца Лигурия ме приветстваше окъпана в слънце и цветове, а за фон служеха акостиралите в пристанището яхти. Стъпвайки за първи път в Портофино, Матео констатира:”Изглеждаш щастлива!”
Това е !
Елена Такева
19.10.2011

15.10.11 г.

Денят на благодарността

Егото е многоглава ламя. Поглъща те безотказно и търси още.
Нужно е да направиш крачка встрани, да излезеш извън филма режисиран от него, в който сам си се вкарал, за да вникнеш в случващото се.
Трябваше ми време за да се осъзная. Да спра да анализирам, да упреквам, да изисквам, да очаквам, да се питам защо не аз, защо други. Трябваше ми време, за да намеря смелост да призная благодарността си, защото всеки когото сме срещнали в живота си я заслужава.
Той е от хората, с които би предприел пътуване до края на света (макар че нашето бе само до Гуча) Но именно съвместния път, емоцията от фестивала в закътаното сръбско селце близо до Чачак предизкват искренната ми благодарност. Защото еуфорията зарежда, защото създадените спомени са от онези, които винаги би разказвал с радост.
Той е човекът запалил ме по фотографията и "18% Сиво". За това сега знам, че "Изкуството не е да правим това, което можем! Изкуството е да правим това, без което не можем! Независимо колко добре го умеем."
Той бе съвсем искрен, когато ми каза "Само не се влюбвай в мен", а аз погрешно помислих, че е поза.
Хората остават част от живота ни не винаги с физическото си присъствие, но с нещата , на които са ни научили. За това помним първите си учители как ни учеха да четем и пишем, учителят от първите уроци по танци, момчето или момичето научило ни да се целуваме, да правим любов...
Всеки от хората в живота ни е наш учител по свой неповторим, уникален начин. Световете ни често се сблъскват запратени един към друг от нашето его, но неминуемо след това, отърсени от пораженията при сблъсъка  намираме семената на благодарността и ги разпръскваме.
...Защото само тя възражда.
P.S. Всяка прилика с действителни лица не е случайна.

15.10.2011
Елена Такева

Лечебната сила на един петъчен обяд или Пилешка супа за душата - Лечебен обяд за телата

 Само преди ден Камен сподели с мен, че нашият дългогодишен приятел д-р Попов директно от синия екран е успокоил целукупният български народ - "Грип няма!" Просто телата ни реагирали на резките температурни разлики!
Защо не послушах интуицията си?!? Кога ли съм му вярвала на Иво?!? И така подведена, забравила,  че вируси дебнат отвсякъде захвърлих защитните си реакции - Хей, така - за по-студените, зимни  дни.
Да, ама не! Нещото наречено грип, хрема, настинка ме завладя с една напориста  кихавица и тази сутрин някъде между 7a.m. и 8a.m. :) хвърлях жребий на ум ,дали да изпълзя от уютния си, топъл дом до офиса или да остана лениво сгушена в леглото си.(Фервекса ме успива смъртоносно!)
Ако някой се е съмнявал, че съм воин по душа, една Амазонка раздаваща усмивки навред, лейди управляваща с желязна ръка в кадифена ръкавица сега е момента да разсея безпътния му ум.
Със сетни сили се добрах до офиса. Някъде между пореден телефонен разговор и ровичкане из електронната ми поща, мобилният ми терефон извъня и Венчето изчурулика: "Здрасти! Ти обядваш, нали?" Обядвах, Of course! А днес щях да обядвам не къде да е, а в шикозния Pastorant (където дори тоалетната "е влюбена" - изпъстрена със сърца). Повод - рождения ден на дъщерята на моята приятелка.
Винаги съм подозирала за щастливата си звезда,за ангела седящ отдясно на рамото ми,за знаците на съдбата водещи ме напред. Не съм се лъгала!
Близките ни хора - лекуват душите и телата ни - тривиално, но факт.
Обичта изцелява. Добрата дума дава криле.
Салатата от моркови с кедрови ядки, кориандър и портокалов дресинг подпомага тези чудеса.
И така неусетно между  чаша Pinot Noir, хапки козе сирене със смокини, приказките, споделените преживелици, откритията, сьомгата с аспержи и каперси, десерта с тиква, кокос и още нещо, наполовина бях оздравяла и с приповдигнат дух.
Във виното е истината ... и в приятелите!
Връщайки се обратно към офиса се замислих за изборите, които всеки от нас взима непрестанно - можех да проспя обезсърчена целия ден или да стана и да ми се случи всичко това. Изборът бе мой!
Ето как всекидневието ни, нашите малки житейски истории изковават чрез опита ни увереността, че е по-добре да се изправиш, да се бориш, да не хленчиш, да не премълчиш, да заемеш позиция, да отстоиш, да бъдеш себе си! ... А другото е дим!
14.10.2011г.
Елена Такева

8.10.11 г.

Отвъд

В такива теменужено-лилави нощи,
Луната ослепява своя взор,
Звездите сипят сребърни отломки,
полепват думите под виолетов небосклон.

Трепти и резонира всяко чувство
изпратено чрез нашето сърце.
Вселената със знаци ни отвръща,
а кой ще може да ги разчете?!?

Не ме оставяй да говоря - ще изтрия
съмненията ти за моята тъга, и за гнева.
Когато само съм смълчана можеш да откриеш
онази тънка нишка във плътта,

Която до душата ми отвежда - оголена,
без пудра захар за разкош...
Дали ще имаш смелост - да се питам ли?
Обичам само смелите,
за да другите не давам пукнат грош!

07.10.2011
Елена Такева

7.10.11 г.

Сърцето помни


Помислих, че те забравих,
но сърцето замря,
малко преди стрелката
да спре на дванадесет,
точно  когато случайно
отново те видях.
И ... не съм те забравила!
Това проумях!
07.10.2011г.

6.10.11 г.

Другият до нас

Не бях се замисляла, че най-важните неща в живота, всъщност никога не ги правиш сам. Винаги е необходим друг човек! Всичко, което имаш, което усещаш дължиш на друг.
Не можеш да се погалиш сам и да изпиташ същото, което би изпитал при погалването от друг. Не може да правиш сам любов, защото усещането на екстаза не е споделено. Не носи същия заряд.
Не можеш да се извиниш, когато си сам - трябва ти другия, на когото да кажеш "Прости ми".
Не можеш да се утешиш сам. Имаш нужда от другия да те утеши.
Само самата мисъл за него ти носи утеха!
Дори само аромата му ще ти е достатъчен.
Сам единствено кожата ти може да настръхне !
                                                                                     06.10.2011

In Memory - Forever in My Mind

„Дизайнът не е само как изглежда или как се усеща нещо. Дизайнът е как то работи.”
***
„Бъдете критерий за качество. Някои хора не са привикнали към среда, където отличните постижения се очакват.”
***
„Времето ви е ограничено, затова не го губете, живеейки живота на някой друг. Не попадайте в капана на догмите, които са да живеете с резултатите от мисленето на други хора. Не позволявайте на шума от мнението на другите да заглуши вашия вътрешен глас. И най-вече, имайте куража да следвате сърцето и интуицията си. Те по някакъв начин вече знаят какъв наистина искате да станете. Всичко друго е второстепенно…”
***
„Иновацията различава лидера от последователя”.
***
„… почти всичко – всички външни очаквания, цялата гордост, целият страх на притеснението от провала, тези неща просто избледняват пред лицето на смъртта, оставяйки само това, което е наистина важно. Да помниш, че ще умреш е най-добрият начин, който знам да избегнеш капана на това да мислиш, че имаш нещо за губене. Вече си беззащитен. Няма причина да не следваш сърцето си.”
***
„По-забавно е да си пират, отколкото да работиш във флота.”
***
„Дизайнът е фундаменталната душа на едно човешко творение, който приключва с това да се изразява в последвали външни форми на продукта или услугата.”
***
„Много компании избраха да се свият и може би това бе правилното нещо за тях. Ние избрахме различен път. Нашето разбиране беше, че ако продължаваме да излагаме пред потребителите страхотни продукти, те ще продължат да отварят портфейлите си.”
***
„Искам да поставя звънец във вселената.”
***
„Компютърът за мен е най-забележителното средство, което сме създавали някога. Той е еквивалент на велосипед за умовете ни.”
***
„Много е трудно да бъдат проектирани продукти за фокус групи. В много случаи хората не знаят какво искат докато не им го покажеш.”
***
„Бих изтъргувал цялата ми технология за един следобед със Сократ.”
***
„Преди време мечтаехме за тези неща. Сега ги създадохме. Велико е.”
***
„Като цяло мислим, че се гледа телевизия, за да се изключи мозъка и се работи на компютър, когато човек иска да го включи.”
***
„Така отидохме в Atari и казахме „Хей, имаме това невероятно нещо, дори създадено с някои от вашите части, какво мислите за това да ни спонсорирате? Или ще ви го дадем. Просто искаме да го правим. Платете ни заплати и ще дойдем да работим за вас." Те казаха „Не”. След това отидохме в Hewlett-Packard и те казаха „Хей, нямаме нужда от вас. Вие дори още не сте завършили колеж.”
***
„Ако поради някаква причина направим грешка и IBM победи, моето лично усещане е, че ще влезем в тъмната епоха на компютрите за около 20 години.”
***
„Мисля, че ако направиш нещо и то се окаже доста добро, след това трябва да направиш нещо друго прекрасно, не да се спираш на него прекалено дълго. Просто разбери кое е следващото.”
***
„Останете си гладни, останете си глупави!”
***
„За да превърнеш наистина интересни идеи и новаторски технологии в компания, която продължава да е иновативна години, се изисква голяма дисциплина.”
***
„Не можеш просто да питаш потребителите какво искат и да опитваш да им го даваш. До времето, в което ще си го създал, те ще искат нещо ново.”
***
Стив Джобс

24.09.11 г.

Реквием - на Радостина

Затворени във тъмното очите ти,
косите ти разпуснати сред есента...
Коя ли безприютна птица
ще те измести теб от мен сега?!?

И кой на твое място ще разпръсква
смехът ти ведър в тези небеса?
Ще се намери ли достоен някой друг
за празното във моята душа?

Отиде си от мен внезапно
сякаш те изгоних
и заедно със себе си отнесе
от детството ни скъпи спомени.

1984
Елена Такева

22.09.11 г.

УСЕЩАНЕ ЗА ТЕБ

В косите ми е още лято…

А  аз усещам-
то си тръгваше безгласно,
умираше обречено от есента
и във очите му
проблясваха неясно,
като сълзи
отронващите се листа...

Ще те повикам
със усмивка огнена
откраднала дъха
на тези летни дни
и цялата от
светлина разлистена,
без думи ще прошепна
всички истини.
1986

***

Нарушавайки правилата,
дори и неписаните
аз възставам сама!
И във теб
търся себе си,
за да изпитам
тъй очакваната свобода!

1997
Елена Такева

ТИ И АЗ

Когато ти дарявам бялата си гръд
и бледите ми устни от желание изгарят,
едни ръце поемат своят път
поискали завинаги при тебе да останат!

...Едно сърце със твоето забива учестено
и в ритъма им се взривява мисълта,
за да роди безкрайната Вселена
всепобеждаващият свят на Любовта

1986
Елена Такева

ЗНАМЕНИЕ

Беше предчувствие!
Беше усещане!
Беше пробуждане!
Беше живот!

Беше безвремие!
Беше обвързване!
Беше нечувано!
Просто ЛЮБОВ!

1986

ПЪТЕВОДИТЕЛ

Ягодово червено отражение
на устните ми в огледалото ти
-твои са!

Аз съм скитница,която преброжда
светове-чакайки те!
Сменяйки едно с друго синьо небе,
под което ще се римуваме.

Само ти си моя багаж пътувайки
в мислите ми-нося те!
И ако земните знаци не са ти
достатъчни да ме следваш
-чети в сърцето си -
своето!
В него съм!
Имаш ме!
 05.09.2010

***


Това е краят,
няма да се връщам
във минало
на розови мечти.
Аз искам
всяка мисъл
да изтрия
и любовта
да се взриви ! 

1996

ИСКАМ ДА МЕ ЗАПОМНИШ ТАКА

В неделя сутрин
се събуждам боса,
разхвърляна,нахална,рошава.
Незащитена съм от грим,обноски и обувки
и може всяка моя мисъл
да препуска,
на воля всеки ъгъл да претърсва,
да трие спомени,
в сърцето обич да възкръсва!

В неделя сутрин
аз съм ничия!
Варя кафе,играя си със котката,
разказвам сънища по телефона,
прочитам пресата...защо ли?!?

В неделя сутрин аз съм истинска!

14.11.2010
Елена Такева

ПРИЛИВЪТ

Приливът дойде нечакан,
докато морето спеше.
Погали водите му,
докосна брегът
и обеща нежност.

Вълните шептяха
думи за обич
разбивайки се
в скалите...
Вярваше ли им?
Когато той си отиде
остана само
мокър пясък.

1996г.
Елена Такева

СРЕДНОЩНИ ЧЕТИРИСТИШИЯ


 И само прах от думи във нощта
ще закопчава чувствата ми с прилагателни,
които ще римуват песента,
в сърцето мое затуптяло,страннико!
*********************************
Когато всички думи са на място,
когато всичко тук е казано
- какво остава -
снимката да преразказва!
*********************************
Няма празни пространства,
само празни души!
Затвори след мен вратата
и си спомни!
*********************************
Няма истина,няма лъжа!
Няма скрито ,нито открито!
Всичко е тук и сега,
ако поискаш-улови го!
*********************************
 22.11.2010
Елена Такева

ПОЛУНОЩНО

Това са нощни пеперуди
разпилявам мислите си
в очакване по теб

рисувам миражи
оазиси сред пустиня
плачещи икони
Седемте чудеса на света
...и новите също

Моля се!

Заслушана в себе си
не чувам шепота на дъжда
по прозореца
изпращащ  послания
плачещи
...от теб!

01.12.2010
Елена Такева

ПОСВЕТЕНО

Декември!
Зимата не ми отива!
Искам те тук и сега
без алтернатива!

Утрини пронизани от студ
миришат на сняг
закъснял...
Ябълки на масата...
Усмихнати мандарини
в оранжево
оцветяват този ден...
Обади се пак!

01.12.2010
Елена Такева