19.12.12 г.

ПРОЕКТ: ВДЪХНОВЕНИЕ – отключени врати




Вдъхновител: Лили Георгиева, моята Лили

Обръщам глава назад без да се страхувам , че нещо ме настига ( „Не се обръщай, може би нещо те настига.”  бе цитата, нали?)
Някъде там, от ученическия чин ме гледа светлокосата глава на Лу, с мъдрите й, разбиращи всичко очи.
Едно момиче, което знаеше още тогава значението на думите и за това написаното от нея оставаше във времето да тежи с всяка своя буква върху белия лист.
Всеки от нас търси учител, гуру цял живот. Понякога неосъзнато, друг път съвсем съзнателно – жадни да се научим да разбираме как да преодоляваме грешките си, как да се изправяме срещу страховете си, как да се научим да бъдем себе си.
От един момент нататък аз осъзнах – аз бях намерила Лили още когато бях на 17 години.

Вдъхновение: Всички отговори са вътре в теб

ВИЗИТКА

Име: Лили (за приятели от детските години - Лу)

Професия: Неуморима търсачка на трудни въпроси и още по-трудни отговори

Защо пишеш?
Един слънчев ден, разхождайки се покрай фонтаните на НДК, срещнах случайно една възрастна дама, която в мига на разминаването ни ме погледна косо и троснато ме попита: „Момиче, ти защо не пишеш?“. И аз започнах.

Кога пишеш?
Когато нещо напира и иска да излезе.

Какво те вдъхновява?
Днес ме вдъхновява Клариса Пинкола Естес и нейната книга „Бягащата с вълци“. Пианото на Лудовико Ейнауди. Вдъхновяват ме ярко червените ми обувки върху нападалите жълто-кафяви листа. Ярко синьото, слънчево небе с бели пухкави облаци в края на ноември. Аромата на пръстта. Добре направената прясна паста, само с малко масло и пармеджано. Вдъхновява ме мъжът, който смята, че точно аз трябва да се събуждам с аромата на прясно откъснати цветя всяка сутрин у дома. Вдъхновява ме дъщеря ми, която е на половината на моите години, но е един път и половина по-отворена за новото и смисленото в живота. Целувката за събуждане. Острият писък на чайките. Споделено чувство. Да се заровя сред нападалите листа. Да предам нататък усмивка. Да опра в границите си. Да ги прекрача. Да влея в кръвта си чаша хубаво червено вино. Да срещна мъдрост. Лекотата и радостта на Амели Пулен. Да се заровя в най-забутаното кътче на земята и да не се отровя, докато не вкуся от всичкия вкус на хората и мястото. Да ме целува слънцето. Вдъхновяват ме прекрасните учители, които животът ми изпраща един след друг. Благодаря, живот! Вдъхновява ме тишината. Сама със себе си. Вдъхновява ме смъртта. Добре, че я има и че мога да се вдъхновявам от толкова много неща докато съм жива.
Ти, Ели и хора като теб ме вдъхновяват най-много!

Любими книги:
Ох, те са толкова много...“Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“, „Бягащата с вълци“, „Пауновото перо“, „Фантазиите на една жена на средна възраст“, „Елегантността на таралежа“, „Мъдро сърце“, „Лотосът и квантът“, „Път със сърце“, „Eastern body, Western mind“, “Knowing woman”, “Zen of creativity”…

Любими филми:
Самсара, An education, Четири сватби..., Под слънцето на Тоскана, Mr. Nobody, Notting Hill…

Кой е твоя път измежду всички изминати пътища?
Аз мисля, че той е само един и си е моя. С много завои, задънени, трънливи, тинести, пустинни участъци на места, но единствения мой път.

Къде( в коя държава, град, улица) намери себе си в своите пътувания?
На Calle Tonala 19a, San Cristobal de las Casas, Chiapaz, Mexico намерих първото, голямо парче, преди осем години. След това не съм спирала – Тибет, Непал, Куба, Гватемала, Индия, Камбоджа..., докато не разбрах, че няма нужда да обикалям света, защото всичко, което искам и трябва да знам е вътре в мен!

Какво искаш да ни кажеш? Защо?
Учудвайте се вдъхновени всеки ден, във всеки миг, който ни е даден на тази красива земя!

Как би се описала? Цитирай себе си!
Аз съм всичко и нищо, аз съм тишина!

БЛАГОДАРЯ ЗА СПОДЕЛЕНОТО , БЛАГОДАРЯ, ЧЕ МЕ ВДЪХНОВЯВАШ !

http://www.momichetataotgrada.com/article/dnevnik-na-vduhnovenieto.html

10.12.12 г.

ПРОЕКТ: ВДЪХНОВЕНИЕ – отключени врати



Вдъхновител: Захари Карабашлиев / 18% Сиво

Не го познавам. Или по-точно познавам го до автографа върху осемнадесетте процента.
Книгата винаги ще ми напомня за един мъж, вече без значение, оставил ми най - значещия подарък. 
18% Сиво – емблемата на лято 2010.
И когато влизам във филма ( защото с всяка страница виждах думите като изображения върху екрана) виждам себе си в главната роля, макар че не съм мъж.

Заради пътуването... и фотографията!
Movie Feeling!

Вдъхновение: Аз съм главната героиня от филм.

ВИЗИТКА

Име: Захари Карабашлиев
Професия:
Защо пишеш?
Защото не мога да не пиша.
Коя част от теб е в твоите герои?
Всяка.
Какво те вдъхновява?
Всичко може да ме вдъхнови.
Любими книги:
Виж в мрежата някъде - изброявал съм ги поне 5 пъти.
Любими филми:
Също.
Кой е твоя път измежду всички изминати пътища?
Не разбирам въпроса.
Какво искаш да ни кажеш? Защо?
Казвам го във всяка една книга, разказ, интервю, пиеса...
Как би се описал? Цитирай себе си!
Не ми е работа да се описвам сам.

БЛАГОДАРЯ ЗА СПОДЕЛЕНОТО , БЛАГОДАРЯ, ЧЕ МЕ ВДЪХНОВЯВАШ !
Благодаря за разбирането! По-добре кратки отговори, отколкото никога:)
С уважение и симпатия,
Захари

Разбрах

В една неделя
на декември
някъде в планината
където стъпвах
за първи път
утолих жаждата си
пих сок от джанки
и домашно вино...
Снегът тихо затрупваше
пътя, по който дойдох
приспиваше стъпките ми,
 а тя замесваше тестото
 с някакво религиозно отдаване
което улавях като отенък
при всяка нейна дума...

09.12.2012

Извезани мъдрости

Зимата е тишина
Топла дреха извезана с мъдрост
Очакване на Коледа
Аромат на канела и ябълки
Питката на мама
Писмо до дядо Коледа
Желания
Следи от врабчета в снега
Заскрежени прозорци
Мандарини на масата
I am too lost in you -
за стотен път
Шал, ръкавици,
Котарак под юргана
Червено вино
Огън в камината
Банско, Боровец и Пампоров
Чай от мащерка с мед и лимон
Спящо още в пет слънце
 Сънища за лято

08.12.2012

9.12.12 г.

ПРОЕКТ: ВДЪХНОВЕНИЕ – отключени врати


Вдъхновител: Мария Никова

Попаднах случайно / но нали случайността е среща на две закономерности?!?/ на страницата на Мария във Facebook.
Mари – с френско звучене, изтънчена душевност, любов към детайлите и онази чистота, която усещаш, когато я четеш, присъща на хора влагащи най-съкровените си чувства в думите.
Защото думите значат!
Вдъхновение: Лунна пътека – премини безплътна през света

"препоръчвам

"Който не разбира мълчанието ти, едва ли разбира и думите ти."

Има дни, в които каквото и да кажеш е по-добре да запазиш мълчание.
Днес ми се струва такъв ден.
Въпреки, че едно "здравей", приятелство отдавна не прави, отговорих.
Да помълчиш. Да имаш възможността. Да чуеш себе си.
Без намесата на нищо и никого.
Умение не се иска.
Усещане е.
Отговори на незададени въпроси по теб остават.
Времето знае кога да ги припомни.
Следваш себе си.
Усмивките започват там, където пропускаш опита да се харесаш.
Усмивката е отражение на Теб в някой друг.
Тогава се случват.
Тогава са истински.
Препоръчвам."


http://marinikova.blogspot.com/2012/11/here.html

ВИЗИТКА

Име: Мария Никова

Професия: Библиотекар-библиограф към Националния археологически  институт с музей-БАН.

Защо пишеш? Писането е начин да споделя парченце от света си. Когато започнах да го правя изненадах себе си. Писането ми се случи. Няма рецепта.  Думичките са от мен, останалото е сърце. Въпросът “защо” при мен не се покрива със “защото.”

Кога пишеш? Нищо от това, което съм написала не се измерва с време. Просто сядам и пиша. Ставала съм от леглото, посред нощ - молив, лист хартия и пиша… после заспивам. Това е дар, който открих за себе си. Той не се говори. Споделя се.

Какво те вдъхновява? Вдъхновява ме всяко обичам те! Всяка усмивка, която се оглежда в мен, всяка прегръдка, всяка топлина отдадена ми в две очи, всяко чувство, което за миг ми дава смисъл. Онзи смисъл, от който трептя.

Любими книги: Нямам любими книги. Има книги, които са оставили в мен обич  и вяра. “Джейн Еър, Шарлот Бронте; “Железният светилник”, Димитър Талев; “ Предречено от Паганене”, Вера Мутафчиева; Дъщерята на Калояна”, Фани Попова-Мутафова; Малкият принц”, Антоан дьо Сент Екзюпери; 200 годишният човек” “Айзък Азимов; “Промени мислите си, промени живота си” Уейн Дайър; “Петрол”, Ъптон Синклер; “Триумфалната арка”, Ерих Мария Ремарк; “Париж завинаги”, Рей Бредбъри...

Любими филми:  “Войната на таралежите”; “Специалист по всичко”; “Крадецът на праскови”; Всичко е любов”; “Козият рог”; “7 години в Тибет”; “Смело сърце”; “Непоносима жестокост”; “Сам вкъщи” “Ангелите на Чарли”; “Когато един мъж обича една жена”;  “Мостовете на Медисън”; “Нотинг Хил”;  “Усещане за жена”; “Да умреш млад”…

«Страничката на Мари” страница от реалния живот ли е или се затваря след като излезеш от профила си? Страничката на Мари  е Мария Никова. Както обича да се шегува един приятел с мен: “ти си онова крачещо чудо, което омагьосва.” Страничката ми е Любов с главно “Л”. Желанието ми да отдавам, да споделям, да докосвам, да усмихвам. 

Какво искаш да ни кажеш? Защо? Посмейте да мечтаете. Мечтайте! Сбъдвайте вълшебствата, понякога те са на една ръка разстояние от вас. "Иска се" топлотата на протегнатата ви ръката и половин вълшебство вече е на лице! Има хора, които с мен успяват да го сторят, да бъдат част от сбъднати вълшебства, прегръщам ги и много тихичко не пропускам да им кажа: "обич сте". Пробвайте това тихичко казване на човека до Вас... и се вгледайте в отговора на очите, не на думите! Обичайте и Сбъдвайте!

Как би се описала? Цитирай себе си! "И не бъркайте личността с поведението ми... личността ми е това което съм аз, а поведението ми зависи от това Кой си ти!"

"пуловер

"[...] Обичам кратките форми, като песента – докато започне, свършва." Вида Пиронкова

Дотук с наричането на моето обичам.
Искам да ми е кратко и свободно всяко изричане.

Не искам да описвам, това което не се описва.
Дотук с изказване на желания на глас.
На ум се наричат, за да сбъднат блясъка в очите ми.
Дотук с всяко мое споделяне на твърде лични неща.
Те са си за мен, толкова колкото моето прегръщам.
Дотук с многоточията, които вратичка оставят.
Дотук с изводи и отговори на защо-та, които ми се представят.
Все едно са поискани. Напротив.
Не ми се слушат, нито четат в нечии очи обяснения на думи, които не се изричат.
Усещат се с трайността на един живот.
Дотук с тъжна си. Моя си е всяка емоция.
Без думи.
Тихо и случваща се в истинското на всяко "грижа ме е..."
В "мисля те" и повече недей да питаш.
Не си падам по нищо, което вдига шум.
Леко и тихо се случват вълшебствата.
Дотук. Черта и точка.
Очите ми са уморени от думи без вложен смисъл.
Сложни думички научавам всеки ден.
Не влизат в сърцето ми.
Не ползвам.
Там съм, където споделената чаша топло кафе не изстива бързо.
Понеже ми е подадена с топлина. От приятелска ръка.
И понеже си позволявам да казвам и показвам своето обичам го скрих в ръкавите на любим пуловер.
Очаквам да го облека някой ден.
Дотогава - дотук!


http://marinikova.blogspot.com/2012/11/blog-post_7.html 

Благодаря за споделеното, Мари! Благодаря, че ме вдъхновяваш!

ПРОЕКТ: ВДЪХНОВЕНИЕ – отключени врати

Вдъхновител: Владина Цекова


Срещнах  я  случайно на път за един ашрам до Атина... и не се запомнихме.
За себе си помня последователността на знаците докато се открихме една друга отново.
И от тогава тя е човекът, който без усилие ми вдъхва сила.
Вдъхновение: Погледни света в очите...И нека силата бъде с теб!

ВИЗИТКА
Име: Владина Цекова

Професия: в момента експерт връзки с обществеността , но това е длъжност.. професиите са ми  свързани с педагогиката и психологията. Професионално съм се занимавала и с мода, с телевизионна реклама и маркетинг, с продуцентство.

Защо пътуваш?
Защото така се чувствам жива. Когато пътувам съм свободна. Истински свободна. Обичам да пътувам, защото виждам нови места, запознавам се с нови хора, потапям се в историята, наслаждавам се на красотите, усещам вибрицаиите на вселената, опитвам вкусотиите на всяко посетено място, сетивата ми се пълнят с хубавини, правя си каквото искам и каквото ми е на сърце,  докосвам се до бита на различни народи и култури, до традициите на различни  хора по света, радвам се на всеки път, на всяка крачка по пътя.. Затова пътувам. Така усещам живота си пълен с емоции, с енергия. Пътуването  ме държи жива, будна, щастлива и очите ми светят, душата ми сияе... Просто е прекрасно!

Кога пътуваш?
КОГАТО, КОЛКОТО И КАКТО МОГА! Пътувам обикновено през отпуските си, но това е в реда на нещата. Пътувам през почивните дни, през делнични също, ако това  ми е ок. Пътувам ,когато пътищата ме повикат. Така обикновено става при мен. Те ме викат.

Какво те вдъхновява?
Вдъхновявам се от всичко ново, красиво, различно, което може да ми предложи всяко пътуване. Вдъхновяват ме книгите, историите на хора, чета много автобиографични книги и се вдъхновявам от мъдростта и живота на успелите. Вдъхновява ме промяната. Вдъхновява ме филм. Вдъхновява ме изживяна емоция.  Всичко може да ме вдъхнови... Мога да си пиша до утре.. Вдъхноввявам се от радостта, от щастието , което откривам в  нечии очи и в нечия душа..Вдъхновявам се от екзотичен предмет, който ми е подарен, от срещите с интересни хора, от природата... от слънцето, от нечии постижения и успехи, от желанието да вкуся от всичко и да се насладя докрай на емоциите и настроението, които ме завладяват...

Любими книги:
Много , много книги са ми любими. Като кажа една , другите ще ми се обидят J Разбира се ,че имам любими книги. Четенето е другото ми любимо нещо наравно с пътуванията.. Всъщност то, четенето си  е едно пътуване. От детските естествено ми е любима „Пипи дългото чорапче”, защото тя ми е най- голямата учителка по щуротии в живота. Хъкълбери Фин и Том Сойер на Марк Твен, Иначе – „Майсторът и Маргарита” на Булгаков, „Великият Гетсби” на Фицджералд, „Черната овца” на Балзак, Спасителят в ръжта на Селинджър, По пътя на Керуак, всичко издадено от Учителя Петър Дънов, Робин Шарма и неговите ценни съвети в поредицата за Монаха, който продаде своето ферари, „Мъже без жени” на Хемингуей, „Трима мъже в една лодка” на Джеръм Джеръм, „Мопра” и „Орас” на Жорж Санд, „Параграф 22” на  Джоузеф Хелър, Сто години самота на Маркес, КАЗАНДЗАКИС  с неговите „Рапорт пред Ел Греко” и  „Зорба гъркът”.... Знам цели цитати от неговите произведения наизуст.. Обичам Чудомир  и неговите чудни,  шарени герои от разказите...Поезия също чета много. Сега си имам нова любима поетеса- Мира Дойчинова. Нейната поезия е … нямам думи, нямам думи да  я опиша. Пише дори по- добре от Дамян Дамянов, Евтим Евтимов и  големите ни имена в поезията. Смело е да го кажа, но е точно толкова добра като тях.

Любими филми:
„ Зорба гъркът” е любимият ми филм за всимки времена. Наизуст го знам.. Много силен филм, много вдъхновяващ, много дух има в него .. много .. Дори си мисля всеки път, че аз съм един Зорба в женски вариант.. Като че ли като него съм устроена.. Много щур ,много свободен, много позитивен.. Дори написах стихотворение за него. А любимият ми цитат от филма , респективно книгата е този- „ .. Хей ,човече, ти имаш всичко, освен лудост... човек трябва да е малко луд.  Да може да среже въжето и да бъде свободен....” Ей това е филмът! Иначе и други имам любими , но този е много мой.  Имам си един , който и 1000 пъти да гледам , няма да ми омръзне- „Наистина любов”.”Под небето на Тоскана” – също.. Много любими имам и в никакъв случай не са екшъни.  Не могат да  се изброят. Аз толкова обичам да ходя на кино. Предпочитам големият екран. Не обичам да гледам филми на компютъра и не го и правя.  Гледах наскоро  в Евросинема „Изворът на жените” – силен като послание, семпло , но уникално направен филм. Класиките са ясни - те са винаги любими. И незабравими…..Харесвам много френското кино, имам някои много любими сръбски уникални шедьоври, руското кино също обичам,великолепни актьори и режисьори имат братята руснаци, голяма , велика е руската култура…Американските холивудски продукции в повечето случаи са доста комерсиални и блудкави, но имат незабравими филми  с още по- незабравими и любими мои актьори.. Ако кажа ,че де Ниро ми  е любим, няма да изненадам никого. Анди Гарсия също. Мерил Стрийп…Много са гениалните.. Италианското кино също не е за пренебрегване. Не може да не го спомена. Белучи е блестяща в „ Малена”. Почти без думи направи уникална роля.  Български шедьоври също имаме и ги обичам и знам наизуст. „Щурец в ухото” е филмът, чиито реплики вътре мога да кажа дори и насън. Филм, направен почти само с двама основни герои, с уникална сюжетна линия, житейски истории, много добра актьорска игра и с невероятно въздействие. Голям смях е . Голям филм.  Какви филми имаме само и какви актьори и режисьори. Просто никой не ни знае, а от това ме боли. Един нискобюджетен английски филм харесвам много - „Време за мъже”. Харесва ми, че е направен с малко пари, а  е много  забавен и качествен. „Нотинг Хил” също го обичам. „Мостовете на Мадисън”, „Война и мир”… колкото повече изброявам, толкова повече шанса да пропусна любим филм е по- голям.. Нали ти казвам - също като книгите и филмите ще ми се разсърдят , че съм ги пропуснала… 

Кой е твоя път измежду всички изминати пътища?
Ел Камино де Сантяго, ако трябва да говорим в буквалния смисъл на думата - път. Иначе пътят на сърцето е моят път. На свободната воля, на широко разперените криле, духовните пътища... Това  са моите пътища. Иначе – и Камино, и пътищата , които ме отведоха в Индия и пътищата и пътечките в Троянския балкан и Рила - все са си моите пътища.. Научили са ме на много неща, дали са ми сила, криле и вяра, че всичко е възможно.

Какво искаш да ни кажеш? Защо?
Искам да кажа на всички да се отърват от страховете си, от негативните мисли, от кофтите качества като злоба, завист, гняв, ревност и нетърпеливост... да ги изхвърлят за да се чувстват по - свободни. Да забравят за пресметливостта, за вечните „ох” и „ах” за всичко. Да осъзнаят,че материалният свят е само отклонение от пътя и че не е това, за което сме дошли на този свят. Да гледат светло на нещата. Да си слушат сърцето. Да се усмихват повече. Да плачат повече от радост. Да се оглеждат  около себе си по- често и да откликват на всеки зов за помощ. Да си сбъдват мечтите. Да се хранят здравословно и да обръщат внимание точно какво слагат в тялото  си, когато поемат храна. Да знаят, че тялото е обвивка на душата и че е добре тя да бъде чиста и неопетнена.  Да се променят. Да не се плашат от промените. Да не гледат в паницата на другия. Да градят. Да изкачват върхове. Да правят света около тях по - красив и да не пестят силите и труда си това да се случва. Да спортуват. Да слязат от колите си и да ходят пеша. Да гледат хората в очите. Да говорят със съвестта си по - често. Да обръщат  внимание на простичките и дребните неща. Да не живеят в миналото,  да не мислят за бъдещето.  Да живеят сега. Да се радват сега. Да правят добрини. Да се научат да служат, без да очакват в замяна някой да им благодари, да им плати или да им каже браво. Да търсят светлината и да бъдат в нея. Да мечтаят. Да мечтаят.  Да мечтаят и да си сбъдват мечтите. Да почитат родителите, братята , сестрите  и приятелите си. Да нямат очаквания за нищо. Да открият красотата и смисъла в простичките неща и в нещата, които не се купуват с пари. Да знаят, че работата, трудът, изпитанията са велики учители. Пожелавам на всички животът им да има смисъл! Да вярват в силата, енергията и любовта, наречена Бог! Да знаят, че Бог и ангелите винаги правят най - доброто за нас. Да не се съмняват ни най- малко, когато се изправят пред изпитания. Да не се отчайват. Да вярват! Слънцето е неизбежно!

Как би се описала? Цитирай себе си!
Как да се опиша? Пълна съм с енергия. Вярвам в Бог и в доброто, вярвам в ангелите, които знам,че винаги са с мен, пред мен, зад мен. Знам, че ми помагат и че ме закрилят. Обичам да чета много, много. Обичам да пътувам навсякъде  у нас и по света - много , много. Обичам да се срещам с хора навсякъде по света, да научавам за бита им, за културата им, за това какво и защо си мислят. Обичам да се грижа за някого и да помагам. Обичам да обичам. Много съм добра във всичко, с което се захвана, защото влагам цялата си любов. Обичам да снимам и да улавям мигове, места и красоти. Обичам хубавите филми, добрата музика, качествените хора, цветята, планината, морето. Обичам слънцето най- много от всичко. Знам, че то дава светлина, топлина и живот. Обичам да търся и намирам смисъл и в най- малките неща , които животът ми поднася. Обичам молитвата и мантрите, които ме правят част от вселената и част от Бог. Обичам да летя със самолет и да пътувам на автостоп. Обичам да се радвам. Обичам да помагам на възрастни хора и на деца и го правя когато и колкото мога. Благодаря на приятелите , че ми помагат това да се случва. Обичам да готвя,  да меся хляб и да ми ухае на топла питка. Обичам сладки неща. Обичам брат си, снаха ми, майка си и баща си. Обичам детето си и благодаря на Бог за всичко, което прави за мен и него. Дарил ме е с радост и аз я приемам с отворени обятия. Обичам да срещам позитивни и усмихнати хора. Обичам да радвам приятелите си  с нещата, които те обичат. Обичам разговорите със селски хора, защото ми носят уют и спокойствие, защото ме обогатяват. Обичам да плета. Обичам да седя в пясъка  на плажа и да се припичам. Обичам, когато медитирам и ми идват разни готини прозрения. Обичам Индия. Обичам Истанбул.Обичам мъдростта на мъдрите и спонтанността на децата. Обичам животните. Обичам да мечтая и да си сбъдвам мечтите. Искам повече хора да знаят,че всичко е възможно и се стремя да им го покажа, че е така. Обичам да се уча и го правя непрекъснато. Обичам да съм влюбена, да имам ония пеперудки в стомаха… Това съм аз. Обичам София. Обичам България. Харесвам благословията да живеем в красива страна с реални и истински четири сезона. Обичам бабиното село Борима и малините там. Това съм аз. Не знам добре ли се описах. Пропуснах май да кажа , че догодина правя 50, че тежа 57 кг., че обичам да се веселя с приятели, че правя най- вкусните мекички и палачинки, че не пия алкохол, че съм много креативна и че имам идеи, които мечтая  да осъществя, че не се оплаквам и не хленча, че съм  мъжко момиче, че не пия лекарства по никакъв повод, че съм вегетарианка, че практикувам йога , че играя паневритмия и че ми е важно , най- важно да  бъда  и да си остана добър човек, че искам да имам време да осъществя всичко, което  ми е в мислите и сърцето.
Да цитирам себе си - не знам как и какво да кажа, но ми идва в момента да кажа нещо, което често споделям - Вярвам,че доброто чувство струва повече от всичко на света! Вярвам, е животът ни е даден да го живеем в радост. Вярвам, че всички на този свят сме родени за да бъдем щастливи! Търся светлината, знам къде е и искам да съм в нея когато, колкото и както мога! Вярвам,че живеем за да си сбъдваме мечтите! Големи, малки – няма значение. Важното е да ги сбъдваме.

БЛАГОДАРЯ ЗА СПОДЕЛЕНОТО , БЛАГОДАРЯ, ЧЕ МЕ ВДЪХНОВЯВАШ !
И аз ти благодаря ,Ели. Светлина , любов и добрини!

6.12.12 г.

ПРОЕКТ: ВДЪХНОВЕНИЕ – отключени врати



Вдъхновител: Радослав Гизгинджиев

Никой не може да познае „ Началото” в самото начало. То изплува някъде по средата на пътя и след това просто го следваш…
Преди една година един мъж ме накара да гледам трейлъра на „ Изпуснати думи” пак, и пак , и пак…
А след това ме разочарова, защото филма бе кратък, а аз имах нужда още от цветовете в тази лента.
Когато прочетох откъси от романа „ Рай” исках всеки любим ред да бъде издълбан върху стената в дома ми, да бъде инкрустиран върху пръстена, който нося, да татуирам изречения по тялото си … като амулет за любов!
Вдъхновение:  Любов …, а другото е дим!

ВИЗИТКА

Име: Радослав Гизгинджиев или Hemiceratoides Hieroglyphica 

Професия: кинорежисьор, сценарист, писател

Защо пишеш? Често казвам, че не искам да пиша и не лъжа. Това не е избор, а порив, чрез който съм такъв, какъвто съм. 

Кога пишеш? През нощта. Пиша, когато усещям бяла или черна красота. 

Какво те вдъхновява? Вдъхновението не е точната дума. Аз не се вдъхновявам по принцип. Наелектризирам се без да може да се контролира. Наелектризира ме външният и вътрешният свят. Понякога „виждам“ без да го искам. Усещам порив, който прилича на нуждата да дишаш. Усещам жажда. Всичко може да ме наелектризира. 

Любими книги: „Гняв“ и „Черният дом“. 

Любими филми: Много филми има, но сега се сещам за „Странната история на Бенджамин Бътън“. 

Има ли рай в изпуснатите думи? Зависи кой ги чуе. Зависи от думите. 

Какво искаш да ни кажеш? Защо?  Искам да кажа да внимавате, какво говорите, защото думите могат да лекуват и разболяват. И не забравяйте, че любовта лекува всякакви рани. Ужасни рани могат да бъдат излекувани, които влачим с години. Не съдете, защото е изморяващо. И никога не подценявайте този срещу вас. Помнете, че когато стоите пред един човек, стоите пред един огромен свят, който има история, спомени, царе, демони, ангели, Рай, Ад. Дори понякога светът не е един. Това, искам да го кажа, защото съм сигурен, че ще живеете по-щастливи, по-неразочаровани и по-себе си. 

Как би се описал? Цитирай себе си! Аз съм тълпи от хора. Вярвам в тях и в природните стихии.
БЛАГОДАРЯ ЗА СПОДЕЛЕНОТО , БЛАГОДАРЯ, ЧЕ МЕ ВДЪХНОВЯВАШ !

06.12.2012
София