24.08.11 г.

L'amor che move il sole e l'altre stelle...

Влюбени ли сте?
Ако не ,посетете Италия.  Обезателно ще се влюбите и ще се върнете отново.
Така и не разбрах кога и как аз се влюбих в тази страна. Но това не бе любов от пръв поглед. По-скоро бе предусещане някъде дълбоко в сърцето ми, в годините. Предчувствие за утрин, малко преди да отворя очи… докато един ден се събудих и любовта бе разцъфнала.
Любов е, когато близо и далеч изгубят смисъл, защото ние сме само на един полет разстояние.
Любов е, когато усещам сърцето ми да бие през удар, а аз го усещам през блузата..., през улици..., през седем царства при мисълта, че заминавам за Италия. Любов е, когато не успявам да я прогоня,  дори и с много работа, дори и с много смях, дори и с други мисли ...
Любов е, когато  очакването  самолетът да се приземи има вкус на Мартини. Всеки път.
Любов е, когато съм кораб, а в Италия са всички пристанища.
Любов е, когато поглеждам в огледалото и ... виждам Сардиния.
Любов е, когато мълча - заради споделената тишина в Темпио Паузания.
Любов е, когато съм в Рим, изгаряща, забързана, искаща, търсеща ... и забравям накъде бях тръгнала преди малко.
Любов е, когато Венеция е пълна с невидими гирлянди, фанфари, факли, знамена и с музика, която чувам само аз... Защото си наблизо.
Любов е, когато съчинявам приказки до сутринта за Лигурия и петте земи. Защото как иначе ще дойде утре?
Любов е, когато бръкна в джоба си и вмeсто ключовете от къщи, намеря билет от метрото в Рим.
Любов е когато аромата на лимони извиква вкуса на Лимончело по устните ми.
Любов е когато замесвам тесто за питка, но неочаквано се хващам как редя пица.
Любов е, когато вече няма значение как го наричаме чувството, което ни възнася.
Любов е, когато знам, че съм тук, каквото и да става.
Любов е , когато Милано ме приютява.
Любов е когато в мен пърхат пеперуди...
Италианците са проникнали в тайната на живота – удоволствие, удоволствие и пак удоволствие!
Bel far niente- красотата да не правиш нищо. Просто обичай!

24.08.2011г.
Елена Такева

23.08.11 г.

Размисли в полунощ

Заслушана в персийския цигулар Farid Farjad неусетно направих съпоставяне с филма,който гледах преди две вечери-„Търговецът на камъни” с Харви Кайтел. И може би ,защото историята ме разтърси,а дълбоко в нея съзрях частици от моя наивитет, с който съм пътувала по непознати места, повлияни от друга култура, а именно ислямската.
Докато слушам виртуозното изпълнение на цигулка ,си спомням двойката персийци на летището във Венеция. Дамата умопомрачително напомняше Мариса  Томей  и съчетаваше в себе си непринуденост и аристократичност. Заедно със своя съпруг живееха и работеха в Джакарта, тъй като отказваха да се примирят с политическия режим в Иран.
Сега този цигулар ме връща към тези спомени неволно , питайки се как той преживява дните си при същия този режим, от който двамата ми познати бяха избягали. Дали музиката спасява?!?
Дали е невидима бариера  и ти оставаш недокоснат от всекидневната бруталност, с която един свят ограничава правата ти, и те превръща в крепостен селянин, в роб.
Как е възможно Иран да ражда виртуозни цигулари и виртуозни диктатори?!?  Или може би обяснението е, че това е страна на крайности, но сами по себе си неповторими?!?
07.2011
Елена Такева

Дали губим печелейки

Тази вечер ще ви пиша, за да напомня, че няма константи в този живот и точно както до преди 3 часа над София тегнеше задух, така нощта донесе прохлада.
Преди близо месец Тома Томов, когото дълбоко уважавам,защото е сладкодумник и поднася световната история  така, че ти се иска да знаеш още и още, от студиото на Любка Ризова обяви, че ние се намираме в предвоенно време. Визираше събитията в Северно Африканските държави и Близкият Изток, Световната финансова криза. Наблюдавам репортажите и говоря с приятели в Лондон за ескалиращата агресия там, породена от задълбочаващата се разлика между финансовото състояние на хората.
Какво правите с 5 коли и 4 яхти? А с 165 чифта обувки? А с 45 милиарда паунда? А с 320 лева заплата? А с един сандвич ? А със себе си?
Вчера  прочетох точно тук, във Facebook - въпроса - "Какви са двете най-важни неща в живота?"
Играем си на дълбокосмислени въпроси, когато само на един полет разстояние - най- много с един стоп - деца умират от глад. Какви са двете най-важни неща в живота, ако живот няма? Обичам да отговарям на въпросите с въпрос - така се замисляш за още други "причини и следствия".
 BBC WORLD излъчи тази вечер как сомалийска жена ражда близнаци знаейки,че са обречени на глад - в 21-ви век!  Някъде човешки същества живеят на границата на човешкото...Някъде човешки същества гледат как себеподобните им живеят по този начин... и продължават вечерята. Аз лично се срамувам ! Но това все още не е променило нищо.
Дори тук ,в страната ни, ромското население целенасочено не се образова, което автоматично го поставя в патова ситуация.
В кой момент всеки от нас си задава въпроса - "Какво мога да направя?" и търси варианти?
И ако останем консуматори до края на дните си ,с глави в пясъка  като щрауси - печелим или губим?
И ако печелим - какво сме спечелили?И ако сме загубили - какво е то ?

10.08.2011г.
Елена Такева

Сардиния - любов от пръв поглед


Има пътувания, които мечтаеш, други-които отлагаш или които пропускаш по една или друга причина... Но има и такива внезапни,които преобръщат представите ти и още дълго след като си се завърнал към обичайните  делници , вълнуват съзнанието ти.
Дали са подаръци на Съдбата?!? Вселенски уроци?!? Само времето може да ни даде отговор.
Мекото слънце на Сардиния ме пресрещна на летище Олбия -  въздушната порта към най-луксозното и красиво крайбрежие не само на Апенините, а и в Европа.
Автобуса ни очакваше, паркиран леко в страни, някак си самотен, готов  да ни отведе към загадките, които островът  бе скътал.
Желанията,които не желаеш да преодолееш! Впоследствие...
Нищо не знаех и нищо не очаквах.Може би единствено – спокойствието на новото,ненатрапващо се място. Интересно е как обстоятелствата променят хода на живота .Трябваше да пътувам още през април за Сардиния ,но избухването на вулкана в Исландия  го осуети. И ето ме, 2 дни след отпразнуването на моите 42 години аз съм тук. Островът на столетниците! Не защото това е заложено в гените на сардите, а заради неповторимия на никое друго място по света начин на живот. Между другото Окинава дели място със Сардиния по столетници.

Остров Сардиния е разположен между италианския, испанския и северноафриканския тунизийски бряг на площ от 240 000 кв. км. Сардиния със своите финни пясъчни плажове не веднъж ни е привличала като място за един чудесен отдих - чисти плажове, бистра вода, разнообразна растителност, богат подводен свят, карстови пещери. Едно от най-живописните места в сърцето на острова се нарича Коста Смералда - изумрудения бряг, а заливът Алгеро - кораловата Ривиера /наречен така заради изобилието на червени корали/.
Цялата група, колеги от туристическия бизнес, най-сетне се събрахме и  потеглихме към Tempio Pausania – града,в който ще съм настанена следващите 4 дни. Града, в който, макар че съм в Италия, в близост до Costa Smeralda – Смарагдовия бряг - символ на елегантност и лукс, можем да изпием Мартини за 2 евро и половина. При всички случаи късметлиите, прекарващи ваканциите си на Коста Смералда, трябва да помнят, че отъркването на пясъка от краката им на тръгване от плажа е задължително. Но не от хигиенна гледна точка. Отнасянето дори само на няколко зрънца пясък, пък било то и полепнал по краката, е забранено и се наказва, тъй като всичко на Коста Смералда е част от резерват.А ако погледнете морето от горе ще можете да видите всички нюанси на зеленото и синьото. На практика, на острова се намират 25% от всички италиански плажове, а освен това тук е най-чистата и топла вода в Средиземно море.
Идеята за Изумрудения бряг хрумва на принц Ага Хан, духовен водач на исмаилитите, който през 1962 г. създава консорциум за изграждането на приказно красиви ваканционни комплекси. Те нямат нищо общо със строящото се по нашето Черноморие, тъй като са ниски, най-често двуетажни дълги и бели постройки, потънали в цветя и зеленина. Коста Смералда се простира на 55 км по крайбрежието между Олбия и Арзакена в Североизточна Сардиния и седалището й е в Порто Черво.На практика това е асоциация на собствениците на терени и нейната цел е да осигури на зоната всички възможни блага с цел нейното икономическо развитие, но също така и да запази естествения й пейзаж.Всеки, който купи имот на територията на Коста Смералда, става автоматично съдружник в консорциума.
Tempio  Pausania ни приюти гостоприемно,приласка ни със спокойствие, мек климат и вкусна местна кухня. Удивително е колко много общо има между нас и сардите, дори в техните носии можем да съзрем елементи от нашите, а приготвянето на агнешко печено напомня нашето агнешко по хайдушки. :)) Въобще – сърцати хора са островитяните!
Интересното е, че до преди 50 години Сардиния е била една строго затворена общност. Едва един кораб седмично е свързвал острова с континента. Тази изолираност е спомогнала в днешно време, все още из планинските селца да имате възможност да срещнете хора от по-старото поколение говорещи само на сарду и пременени в традиционни носии.
Има едно изключително интересно местенце на острова – това е град Оргозоло. Градчето е известно със своите рисунки по сградите, които се наричет ”муралес”. Първите муралес започват да се появяват в края на 60-те години. Рисувани са от всякакви хора – и художници, и такива, които искат да изразят своя протест към социалната и политическа несправедливост. Рисунките отразяват главните политически събития през последните петдесет години - войните във Виетнам, Ирак, гладуваща Африка. На една от първите рисунки е изобразен протестът на местните жители против военните бази, които трябвало да бъдат построени в този регион. Съвременните рисунки вече са на различна тематика.

Но има нещо на острова, което никъде другаде по света не може да се види – това са крепостта и кулите Нураги, направени от огромни над 7000 камъка във формата на пресечен конус. На височина достигат до 20м, а на ширина – до 30м. Те са били използвани като къщи, крепости и храмове. За произхода на древните хора нураги не се знае нищо – някои учени предполагат, че са пристигнали на острова по море, приблизително около 1700г. до н.е., но не е ясно от къде. Из острова има повече от 8000 такива постройки. Първоначално кулите са били разполагани така, че от всяка от тях да се вижда поне една съседна – елементарна форма на защита. В последствие са били построени и допълнителни постройки, които се съединявали в подобие на замък – около централната кула се разполагало цялото селище на нурагите. Странно е, как са били строени тези съоръжения, като се вземе в предвид времето, когато са издигани. Камъните в основата са били с големи размери, като на височина са ставали все по-малки. Един от най-значителните комплекси на нурагите се явява Нураги-Су-Нуракси в Барумини, разположен около триетажна кула. Комплексът има ясното очертание на крепост – вероятно племето е строило това загадъчно съоръжение за защита от набезите на завоеватели. Освен тези съоръжения, археолозите са открили и много подземни светилища, като едно от най-известните е Санта-Кристина-де-Паулилатино, вероятно посветено на богинята на водата и плодородието.
Една много интересна теория, която аз подкрепям е тази на Херодот и други хронисти , че племето СЕРДИ е било тракийско, заселило се по нашите земи в района на Софийската котловина през 8-ми век пр. н. е.
 Други историци - семитолози, обаче изказват мнение, че сердите от древна Сердика и сардите от Сардиния са кръвно свързани. Допуска се, че коренът им е общ и че е “сардара” . Това доказват и изследванията на българската историчка и изследователка археолог Димитрина Джонова-Митова, която твърди, че sfard (сфард) в лидийския и персийския език е тъждествено с юдейското sephard, което говори определено за древно (презпалестинско) преселение на Балканите до Адриатика, приблизително ХІV века пр.н.е. Отделно sefarad на староарабски и старотурски означава "мисия" или "посолство".
Изследвайки културата Нураги, българката привежда данни за семитски миграции, твърдейки, че малкият брой светилища в Сардиния "са напълно в духа на яхвизма". Най-голямата й заслуга е че именно тя подчертава "връзката на протосардинския кладенец с яхвистките отчески кладенци" , а буквалната му аналогия - храма кладенец край село Гърло,/намиращ се на 55 км западно от София, в басейна на река Струма/, с шумероакадския бог Енки се потвърждава и от проучвания на археолози в района на месопотамския град Абла.
Днес обаче в Сардиния, освен името на острова и на етникона САРДИ, има и две селища, чиито названия произлизат от същия корен САРДАРА.
Сардите от Сардиния и Сардите /Сердите/ от Сердика /Сардика/ били родствени племена . Дали Нурагите - Сарди /Шардени/ и юдейските дактили не са донесли и идола на божеството на войната Сохмет - жената с глава на лъвица, която да ги пази в похода на гонението и да им помага при завоюването на нови земи?!!
Случайността се пренарежда ... за да се случи отново!
Връщайки се тази година в Сардиния дори и не подозирах,че ти си точно срещу мен - в Корсика. Същото място, в друго време, не с нас, само с мен...И като знак на съдбата, че ни е имало тук бях настанена в друг хотел (всъщност хотела, в който дегустирахме сардинянски вина заедно), но номера на хотелската стая бе същият както миналия Октомври в Темпио Паузания. Съвпадение, пренаредена случайност...
Господ си играе на зарове и гради живота ни!

А днес ми изпрати един малък ангел с твоето име - Михаела , който седна до мен в парка и ми подари шишарки.
22.08.2011г.
Елена Такева

Усещане за вълшебство или звездни мигове от всекидневието

Аз съм майка!
To be or not  to be?!?
Този екзистенциален въпрос никога не е стоял пред мен.
Случи се както дишам-леко и без усилие.Естествения ход на живота предопредели малко преди да навърша 24 години да родя дъщеря си-най-красивото момиченце на света.
Един миг - раждането -  и нищо вече не е същото !
Горещото лято на 1992 година - бял тензух се рееше по балкона ми както малкото облаци в синьото небе.
Липсваха така функционалните сега бебешки пелени,изкуствени заместители за хранене,лекарства за колики.Ранобудни опашки пред  хранителните магазини огласяха квартала  още от 5 сутринта в очакване на доставките на мляко.
Подслаждахме чая и кафето си с ментови бонбони.
Такава бе тази година,в която родих дъщеря си,а и последвалата също.Удивително е как в момента, в който я гушках всички странични несгоди губеха смисъл и единствено тя осмисляше дните и нощите ми.
Помня всеки миг болка от раждането на Вероника,който дори и след 18 години не избледнява.

Болката смесена с щастие - първоначалната плетеница от емоции и чувства, с която цял живот плетеш нишката свързваща те с детето ти.
Да бъдеш майка е както дишането - леко и неосъзнато,когато протича безпроблемно.
Вдишвам,издишвам - не отмервам дъха си,не осъзнавам ,че дишам!
Дишам  и живея ! Живея и съм майка!
Правя закуска и режа филийката на войничета; бързаме за детската градина; за училище; играем си с куклите; уча я да брои до 10;чета приказки за феи ;вплитам в косите й цветя за тържеството; танцуваме с рокли за принцеси; правим си слънчеви бани в коритото на балкона; червило по устните;не отговаря на обажданията ми;влюбена е;разлюбена е;срещам приятелят й; пътува за първи път сама на море;губи се на летището в Лондон;закъсняваме за изпит, защото съм объркала Американския университет с Американския колеж; спорим ; слушаме музика;гледаме филми...
Вдишвам,издишвам - не отмервам времето ! Животът се случва на мен и моето дете!
Аз държах ръката й, за да я уча да изписва буквите красиво и я учех да смята.Тя ме учи "да свалям" филми от Интернет.
Аз говоря английски от 25 години, но Вероника превежда от испански при деловите ми срещи.
Аз й готвех зеленчукови пюрета, тя ми пече диетични кексчета с трици.
Кръговрат, който не спира.
Аз и моето дете ! Моята майка и аз! Кръговрат на природата!
Чета "Дзен" и усещам как всемирната мъдрост се влива у мене, а час по- късно дъщеря ми с една дума ме взривява.
Скачам с бънджи и ме обхваща неконтролируем страх. Единствената мисъл,която пулсира в съзнанието ми е "Детето ми !" и се оставям на гравитацията.
Когато Вероника скочи с бънджи аз дори не подозирах, че се случва!
Когато аз скачах - майка ми не подозираше също.
Учейки децата си да растат в този свят, същевременно те учат нас ежесекундно да се вглеждаме в себе си и да осъзнаваме първоизточника си - нашите майки!
Изтриват сълзите ни с пухкави пръстчета, целуват ни всеотдайно, променят плановете ни в последния момент, разбиват представите ни, правят ни щастливи,уплашени,гневни, горди, безпомощни, смешни…
И когато ги прегърнем  земното кълбо спира да се върти,планетите променят своя ход и неусетно разбираме, че най-безценния дар, който имаме е тук в прегръдките ни.

Елена Такева
30.01.2011

"Възможните Майки"
Издателство СКАЛИНО ООД