Четвърто измерение

Времето бяга...а ние не винаги усещаме неговия ход. Невежо пропускаме минутите да се изнижат, да се превърнат в часове, в дни... във време, в което няма да имаме възможност да променим настоящето.

Смъртни сме! Нашето „сега” умира в този миг.

Завили зад ъгъла на всекидневието, животът ни поема по друга спирала. Осъзнаваме ли го?



И колко секунди трябва да се изгубят в безкрая за да прозрем – измисленото от нас време е смъртно.Това  четвърто измерение умира всеки миг и заедно с него ние също. Не е истина, че смъртта слага край, защото какъв е края ако умираш ежесекундно? И има ли начало, ако ежесекундно се раждаш?

Смъртите и ражданията съществуват докато ни има нас, докато осъзнаваме нашето днес и сега. За това – живейте тук, в този миг, без скрупули, без скътана обич за утре, без непоискана прошка – оставена на “”stand - by”.

Времето бяга! Полъхът на вятъра никога не ще бъде същия. Онези облаци в небето не ще ни връхлитат със сянката си както преди. Устните не ще ни целуват със същата страст и ръката, която държи ръката ни сега, не ще е до нас завинаги.

Времето бяга! 
В ритъм ли сме с танца му?

Елена Такева