26.07.15 г.

Четец на сънища

Седях в единия край на пейката, споделяйки я с момиче, което дори и не забелязвах. Между нас зееше празно място, сякаш за да затвърди впечатлението у околните, че ние двете бяхме непознати.
И как иначе?!? Тя бе тази, която се бе настанила в съня ми без да виждам лицето й…
Тогава се появи Той с асистентката си. Обърна се директно към момичето седящо редом с мен и проведе някакво интервю, което не успях да чуя. На края гръмко заяви: „Честито, печелите моята „ Физика на тъгата”.”
Ах, как тайничко завидях, но пък няколко пъти се бях устремила към книжарницата да си купя именно книгата Му и докато прелиствах страниците й ме заливаше някаква неописуема тъга полепваща по пръстите и миглите ми… Отмятах я артистично като летен шал виещ се около тялото… И сега, ето я в съня ми, в петък срещу събота.
Докато отхвърлях „ Физика на тъгата” се срещнах с моята „ География на блаженството”. Всъщност моята география срещаше неговата физика…
Интервюто спря. Спечелилата продължаваше да крие лицето си, когато Той се наведе над мен и ме попита: „ А Вие какво искате?”
В този въпрос бе закодиран някакъв дълбок смисъл, или поне така се стори на интуицията ми.
Не знам защо усетих притеснение и въпреки, че исках да произнеса цялото име на книгата, успях само едва да промълвя: „ Физиката ти.”
Чак тогава осъзнах двусмислието…
Той ме погледна със сините си очи, които обзалагам се виждаха само мен и прошепна: „ Имаш я.”
Събудих се. След два часа щях да отпътувам към Сърбия.
Какво означаваше всичко това, мамка му ?!?


25.07.2013

7.07.15 г.

за буквите

Обожавам дните от седмицата, започващи със "с" ,
носят ми надежда за сбъдване, а тези с "н'' ми напомнят, че нищо не е за винаги.
Виж тези с "п" - има някаква полюсност у тях - като север и юг, начало и край, черно и бяло, и съответно в различни моменти разменят ролите си.
Понеделникът може да ме изпълва с очакване, точно толкова колкото и петъкът.
Може да е начало, бяла надежда, а не само алюзия на първи ден от работна седмица.

04.07.2015

3.07.15 г.


"Променя ли се животът, когато смениш града?
Струва ли си да пътува човек в този еднакъв свят?"
Фредерик Бегбеде

~~ Мислила съм го много пъти и всеки път отговора е бил различен в зависимост от равновесието ми...
И въпреки всичко Гьоте казва:
 "Не е нужно да обиколиш целия свят, за да разбереш, че небето е синьо навсякъде!"

Минало несвършено

В такива летни дни
галещи топло по лицето
поглеждам в една чаша
и откривам на дъното
спомени от отминало лято
лазурно море
ментов вкус на Мохито
и усмивката на едно момче
като знак, че ни е имало.
03.07.2013

16.02.15 г.

Детство в спомени

Миглите на татко пърхащи по бузите ми имитиращи криле на пеперуди.
Пра баба ми Вера меси баница на кръглата дървена маса в малката кухничка, а леля Райна ми е направила детско кафе във филджанче. Ах, че вълнуващо!
Дядо ми Тодор се връща от Будапеща и ми подарява герданче от зелени прозрачни мъниста – никой, ама никой нямаше такова в цяла София!
И пак татко – потриваме нослетата си, защото така се целуват ескимосите ... за да не им замръзват езиците.
Тъжна съм – цикламата е увехнала и аз плача неутешимо, защото цветето е умряло.
Леля Виктория ми прави филийка с масълце и люта зелена чушчица. И пак с нея – пътуваме с автобуса до село Пожарево и там за първи път виждам нощви ... и си правим екскурзия до Златните мостове и ядем кебапчета на поляната.
На забавачка съм. Въобще не ми се отдава да изрязвам фигурки от хартия.
Не мога да разбера разликата между София и България ( как така живея и в двете места) и за да не се обърквам повече, чичо Гошо финализира: „Абе, едно и също е!”И така от отгава си знам – София е България!
Влюбена съм в Румен, който е Рибарят, а аз Златната рибка на някакво тържество в забавачката.
Първи клас! Все не мога да пиша красиви букви и мама ми къса непрестанно листата от тетрадката. Мъка, мъка...
С леля Райна на Боровец, и до Мальовица. Хербариите стават моята страст – така начучих да разпознавам билките и дърветата по листата им още в невръстна възраст.
Изненада -  каня целият клас без да предупредя мама и татко за именния си ден в двора. А такаааа!
Имам си дебеличка сестра, която обичам да лежи в леглото ми и да си я гледам.
Реката в Западния парк през лятната ваканция – безгрижие и мокри коси.
С двете ми приятелки от четвъртия етаж, Нели и Еми, на кино да гледаме някакъв индийски филм – класика в жанра по онова време. Излезнахме в 9 сутринта за първа прожекция уж, но се прибрахме в десет вечерта, защото имаше билети за последната прожекция ( как лети това време!). Всички съседи от блок бяха излезнали по прозорците да очакват завръщането ни.
Денонощно се играе на „Държави, градове и села” ( селата никога не пишехме, но така се казваше играта). Няма да се хваля ( а трябва),  но бях „Царица” в изнамирането на най-сложните и никому непознати ( за нашите години) държави и градове.
Припознах в учителката ми по Родинознание -  Хитлер, и го споделих с класа – познайте дали веднага не ме изпита, за доказателство, че е ... Хитлер.
Кой е номер едно на народна топка ?!?
Някакво състезание по ТНТМ, на което ме карат да шия кухненска престилка – голям стрес беше – Венчето ми я уши в заключение.
Теодор от втория етаж и с това всичко е казано!
Площадката пред блока и денонощните игри на ластик, въже и ръбче. Синьо лято!
Заминавам за Германия, Унгария и Чехословакия – приключенският ми дух е отключен.
Марио запретва панталоните си и влиза в езерото с водни лилии на градинката „Света Троица”, за да ми подари една в романтичен изблик!
Сладолед  „Дипломат” и сладкарница „Магурата”.
Бригадите във Войнягово и Негован.
Военното обучение в Етрополе и аз взводен или взводна, ако има такава дума!
Абитуриентският бал и Пламен.

16.02.2015