5.09.11 г.

За малките жестове стоплящи душата ни

Неделя по никое време!
След сутрешната суетня - среща разбира се не къде да е , а в Toba & co Bar .
Защото има места в София, където обичам да ми е хубаво , а и където знаят как да направят да ми е хубаво.
Истината прозира зад риторичните въпроси!
Кога  доброто отношение се превърна в маркетингова стратегия ?!?
Кога гостоприемството се превърна в усилие на всяка цена да бъдат привлечени клиенти ?!?
И не е ли време отново да разберем, че един малък жест променя енергиите около теб ?!?
Знаем ли ,че случайно зарадвалите ни думи са способни да заличат съзнателно създадени драми?!?
Та седяхме си със сестра ми на раздумка в сенчестата градина на Царския дворец, разказвайки й за Пътят Камино и как една приятелка го е извървяла преди броени дни. Отпивахме прохладна „Песен на русалка”, наслаждавайки се на музиката, глъчката на хората, ведрите им лица, усмихнатите сервитьори и усещахме как това място в центъра на София има в себе си вълшебна сила.
Малките жестове! – Поискахме сметката, готови да тръгваме, а момичето се усмихна широко и каза: „Коктейлите са от заведението.”” Прекрасно, какъв повод имате?”- отвърнах аз. При което за моя изненада тя отвърна: „ Управителката на заведението ви черпи заради снимките, които сте публикували на нашето заведение.” Не само бях приятно изненадана и сърцето ми пееше, но и се усмихвах широко и аз – на момичето, на живота! „Е,как ме познахте,че съм аз?” – не се предавах. „ Ами познахме Ви, това е!”
Сестра ми ми намигна – „ They made your day!”. Така си беше! Случайностите се пренареждат – правейки нещо с цялата си душа и сърце, то се връща при теб като бумеранг във времето. Вярвам, че когато просто се забавляваме, пръскайки щедро усмивки, добротворство, радост, любов - те се връщат с още по-голяма, зареждаща сила при нас.
Зад снимките ми понякога не добре фокусирани, прозира абсолютно на фокус обич, която е важно да почувстваш и да те накара да отидеш в любимото ми заведение със статуи в градината, беседка с вентилатор, разноцветни крушки оцветяващи нощта, фенери, които придават интимност на срещите, накацали гълъби, деца играещи си с колела от началото но миналия век и разбира се лицата на хората – най-добре пресъздаващи мястото!
Това е! Вдигам тост - за малките жестове от всекидневието ни, а всъщност събрали в себе си всичко значимо!

Няма коментари:

Публикуване на коментар