20.05.18 г.

В сърцето на Джайпур

В края на април, в един горещ следобед, имах удоволствието да посетя Hotel Shahpura House разположен на 20 минути от шумните улици на Джайпур - Розовият град на Раджастан. Питате ли се защо града е назован така?!? Розовият цвят е цветът на гостоприемството и е избран от Махараджа Рам Сингх, за да приветства принца на Уелс и кралица Виктория по време на посещението им. 
Пътувам през натоварения джайпурски трафик, комфортно настанена в лимузината, която собственикът на хотела ми изпрати.
Shahpura House не е нищо друго освен кралска покана. Хотелът някога е бил кралската резиденция на махараджата на Шахпура и е покрит с традиционни фрески, гоблени и стенописи от злато. Той принадлежи към една епоха от индийската история, когато славните княжества в Раджастан и останалите региони са управлявани от махараджи, чиито семейни гербове говорят за смелост, вяра и чест. 
Имотът все още е дом на членовете на кралското семейств и вие сте техният почетен гост.

20.05.2018







18.05.18 г.

Босонога из Пушкар – градът на Бог Брахма

Моята свещена приятелка :)
Трябваше да съм във Варанаси, но пътя ме отведе в Пушкар. Свещеният Пушкар! Вторият град считан за такъв след Варанаси, който ме посрещна по залез, шумен, цветен и все още горещ. Това е единственият град, в който има храм на върховния индуски бог - Брахма -  Бог на сътворението, създател на Космоса и част от  божествената троица, заедно с Вишну  - Богът на съхранението на света и Вселената и Шива – Богът на сътворяващата и разрушаващата сила.
Според преданията, Бог Брахма летял със своя лебед над Пушкар, търсейки място, където да извърши свещения огнен ритуал за пречистване и жертвоприношение. Три листа от неговия лотос паднали на земята и образували там три езера: голямото езеро, средното езеро и най-малкото езеро - по едно за всеки от тримата главни богове: Шива,
Брахма и Вишну. Мястото около езерата богът на сътворението на Вселената нарекъл Пушкар, което означавало син лотосов цвят.
На верандата на Hotel Pushkar Palace
Настанявам се след  дългия път от Джайпур в хотела и каква радост е , когато откривам, че верандата ми гледа към свещеното езеро Пушкарa, създадено от сълзите на Шива, както разказват легендите и където е разпръсната прахта на Ганди.  Стаята ми е смесица от стилове и ме връща сто години назад във времето. От снимките от стената ме гледат сериозни, мустакати махараджи, няма никави женски образи, единствено красиво изрисувани пауни -  може би за компенсация.
Из пясъчните дюни на пустинята Тар

Първото нещо, което предприемам е да се разходя с камила из пясъчните дюни.  Нашият водач е едно десет годишно момче – един малък мъж, който удивително ни води по пътя – мен и моите четири спътници. След нас тичат деца, които пеят и свирят, в желанието си да ни впечатлят за някоя рупия. Някои от децата се качват в каруцата при нас и аз съм им толкова любопитна заради бялата ми кожа, че пипат с интерес глезените ми. Разминаваме се със семейства, които се прибират на камили към домовете си, със самотни ездачи... така необичайна е тази атмосфера – тишината на пустинята Тар, внезапните появявания, сякаш от нищото на ездачи, усмивките, поздравите, желанието на хората да се снимат, но само с мъжете от компанията. Към мен и моята спътничка от уважение не поглеждат дори, докато не им предлагаме да си направим обща снимка и на лицата им грейват усмивки.
В Пушкар не се пуши, не се пие алкохол и не се консумират месни ястия т.к. е свещен град. За вечеря се задоволяваме с веганска, но много люта храна. Всевъзможните разновидности на хляб в Индия са така вкусни, че никога не би могъл да останеш гладен, дори и као местната кухня не ти допада.Тук расте най-вкусното манго, което поддържа усещането ти за свежест, а пиенето на кокосово мляко утолява всяка жажда.
Церемония край езерото Пушкара
Събуждам се много рано т.к. климатика в стаята ми е шумен и студения въздух е насочен точно върху леглото ми, което прави почти невъзможен съня ми. Така на пресекулки спя с пуснат и изключен климатик, а стаята е гореща – разбирам по наниза от рози,  с който ме закичиха при пристигане и само след час престой в стаята се хербаризира до неузнаваемост.
В седем сутринта заедно с Артуро се разхождаме из все още празните улици на Пушкар. Ранобудни търговци подреждат стоката по магазините си. Деца трошат огромни буци лед , за да бъде подготвен за сока, който ще продават. Сокът представлява версия на смутито с ужасяващо зелен цвят, защото се пасира растение наподобяващо магданоз, но с по-едри листа. Продавачи на нанизи с цветя за церемонията, която се прави веднъж всеки месец  разпъват сергии и редят огромни купища от рози и непознати за мен оранжеви цветя.
Храмът на Бог Брахма в Пушкар
Тази сутрин посещаваме храма на Бог Брахма ( за съжаление много строго се съблюдава дали някой няма да се изкуши да направи снимки).  До него се достига по множество мраморни стълби, отвеждащи до порта с красив мраморен павилион, надвесен над дъговидната арка, в която е вписана вратата на портата. Храмът се състои от зала за молитви и главно светилище, над която се извися червена шикара, символ на лебеда на Брахма - Хамса. Всички стени във вътрешността на храма са покрити с монети, залепени по тях от поклонниците като дар за бога - сътворител на Вселената.
Във всяка една от ръцете си Брахма държи по една от книга на Ведите, показващи безкрайността на знанието, което трябва да се използва без егоистични цели за доброто на хората. Броеница, изобразява отмерването на времето, медитацията и силата на ума. Понякога той е рисуван с роза и съд за вода като тези два символа означават мъдрост и съзидание. Бог Брахма седи върху лотос, представляващ безкрайната реалност и безкрайността на Вселената, а птицата, която язди, е лебед, символ на прозорливостта на интелекта и мистицизма на божественото.
Моите дарове "отлитат" към водите на свещеното езеро Пушкара
Край брега на езерото Пушкара, при пълнолуние се извършва свещенна церемония и ние имаме щастието да сме тук. Босите ни ходила едва издържат горещите стъпала. Сядаме на сянка и нашият водач – потомствен брамин ни дава инструкции какво следва. После всеки от нас има персонална пуджа церемония. Това е свещен ритуал, който представлява отдаване на почит, молитва и уважение към определено божество, в случая Бог Брахма. С този ритуал се призовава чрез мантри и символично поднасяне на дарове – светлина, аромат, храна, дреха, цветя, сандалова паста и др. Пуджа представлява духовно свързване между определеното божество и този, който го почита.

... Хвърлям своите дарове в езерото Пушкар.
Благословена съм!

17.05.2018
Елена Такева

22.02.18 г.

Последвай ме в Индия

Джайпур, Индия
Няма по-подходяща дума, която да дава представа за тази невероятна страна, която ни очарова, вълнува, но и смущава. Индия е емоция от чувства! Индия е взрив от цветове по време на Холи фестивала, благословията на хората, които срещаш всекидневно.
Пропътувах емблематичният Златен триъгълник ( Делхи, Агра и Джайпур)извън туристическия сезон, който е от началото на октомври до края на март. Извън сезона означава всеки ден температурата да е повече от 42°, а в обедните часове слънцето е така жарко, че всякакъв мисловен процес неминуемо спираше и съзнанието ми се рееше в една лежерна забрава.
В края на април, в една ранна утрин кацнах на летището в Делхи (препоръчвам да пътувате през Катар т.к. при смяна на полетите летището е спокойно, прохладно и успявате да си отпочинете на чаша арабско кафе – ароматна напитка от шафран и кардамон.)
И ето ме в Индия!
Небесният купол над Делхи се отвори пред очите ми и аз направих първите си крачки на индийска земя. Градът има специфичен аромат, който разпознавам регистрирам веднага.
В четири сутинта (защото чаках два часа да получа електронната си виза на една невъобразимо дълга опашка) може да видите всякакви хора - прибиращи се от работа служителки от летището, отиващи на работа, бездомници спящи по пейки или под палмите, момчета играещи някакви си техни игри почти между две улични платна...
Делхи има специфичен аромат, който разпознавам още с първата крачка извън вратите на летището.
Отсядам в хотел на половин час път,  в така наречената Аеросити зона, 4*, много чист, с прекрасно легло, в което потъвам за кратък сън.
На сутринта, по съвет на моя приятелка си поръчвам омлет - индийците са царе на омлетите - носят ми едно пухкаво вълшебство. Хапвам още нудълси със зеленчуци и в никакъв случай не поръчвам кафе, защото е инстантно и небцето ми, свикнало да пие италианско ристрето ще е силно разочаровано.
В Индия 50 км. се изминават за 1 час, поради
Амбер Форт, Джайпур
което отсечката Делхи - Джайпур я пропътувах  за 5 часа. Няма светофари или има толкова малко, че не видях никъде. Не съществуват правила при шофиране, на някои отсечки платното бе еднолентово и в него - колите, тук-тук такситата, камионите, мотопедите и пешеходците се движеха в двете посоки в една лента. Шумът е невъобразим и звукът на клаксоните се чува надалеч. Първоначалният стрес е изместен от любопитството ми към този така различен от моя свят!
Традиционнат женска дреха се нарича „сари” – идва от санскрит и означава парче плат. По начина на увиване, цветът и материята може да разберете за статута на индийката. А пък тук, в Раджастан – индийките са в най-пъстрите си, извезани с пайети и маниста сарита.
Обикновено жените работят повече и по- тежка работа от мъжете. Изобщо Индия е It is a mans, mans world!
Покрай основните пътища в града няма тротоари и в боклука, който от години заема така наречените улици, може да видите как си играят няколко деца, две черни прасета, три маймуни и за колорит - една безразлично преживяща свещена крава украсена спанделки! И пак тук - може да изпиете чаша сок от захарна тръстика приготвена по най-стария начин, по който може да се прави – като стеблата се изтискат с ръчно въртяща се преса .
Докато пътувахме, кой мислите, че бе най-голямата атракция - разбира се, че ние – с моите две руси приятелки - от всички автобуси, тук-тук таксита, мъже и жени, ни сочеха един на друг с нескрит интерес.
Разглеждайки фортове и гробнице, винаги се намираше някой, който да ме помоли да се снимаме, да ми даде бебето си, което да подържа за късмет. Точно в гробницата на Хумаюн в Делхи, един мъж дойде при мен с предложението да се снимам с майка му, която без да разбирам и дума хинди, знаех, че му обяснява, че се притеснява, че не е с подходящо сари. След  като се снимахме, дотичаха децата му, с които също се снимах  и накрая той ме заведе при съпругата си, която го гледаше по този начин, докато приближавахме, по който само съпругите гледат, когато са недоволни.

Но пък индийката не може да отказва на съпруга си! В тази страна почти няма разводи - едва 2%, което не означава, че цари семейно щастие, но пък има неоспорими закони на страната на мъжа, естествено. При развод, семействата и на двете страни ви отхвърлят, не сте канени повече на гости, плюс още други рестрикции...
Амбер Форт, Джайпур
Освен това все още колкото и да си въобразявах, че е мит – браковете се уреждат и доста често младоженците не се познават до месец-два преди сватбата. Дори веднъж запознали се, те не си разменят телефони и не се срещат насаме. През август тази година, м
ой колега, от кастата на брамините, се ожени и за мен бе непонятно, че в началото на юли все още не познаваше бъдещата си съпруга. Питайки го дали не иска избора да бъде негов, защото това ще е жената, с която ще живее цял живот, той ми отвърна, че абсолютно съзнателно го е оставил в ръцете на родителите си и им има пълно доверие.
По улиците на Индия няма да видите двойки момчета и момичета хванати за ръцете. Сексът в
страната на Кама Сутра е табу! Недай си Боже, да решите да целунете накой мъж на обществено място за поздрав...Но пък спокойно ще видите как се разхождат две момчета прегърнати през кръста или хванати за ръка. Изводът оставям на вас.
Какво ме изумява в тази страна – занаятчийските умения на индийците – инкрустирането със скъпоценни камъни – лапис, лазурит, малахит, седеф и други на различни мраморни плоскости, използвани за плотове на маси или облицовки, рисуването върху коприна, мекотата на изтъканите кашмирени или от пашмина шалове, бързината, с която фино изрисуват тялото ви с къна ( хена), Тадж Махал – една любовна поема от мрамор, изпъстрена с черни мраморни надписи на урду, които са вклинени в белия мрамор, безбройните статуи издялани от сандалово дърво. Нощем, под светлината на луната, когато горещината е утихнала,  в градините ухае на жасмин и франджипани, а същят този аромат ще усетите и в градината на Тадж Махал,  където в клоните на дърветата съзираш малки зелени папагали и чуваш песента на славеите.
Някак естествено е да пожелаеш да украсиш ръката си с гривна от жасмин, за да се носи аромата му около теб или да си закичиш клонка в косата. Виждала съм бързащи индийки, как спират откъсват клонче, слагат го в косите си и продължават. Красота!
Индия е наистина огромна страна с население от около милиард и 300 милиона. Ако я наложим на картата на Европа ще заеме територия от Дания до Либия и от Испания до Русия – 3 287 590 кв.км, 3 раси, 7 религии, 325 различни езици -15 официално и стотици диалекти.
След като се върнах в България разбрах, аз си бях тръгнала от Индия, но не и тя от мен!
В края на август с Божия помощ, защото само така мога да обясня внезапното ми второ отпътуване за Индия, пропътувах три щата : Телангана, Карнатака и Махаращра. Този път посетих няколко забележителни места, нетипични за обикновения турист, с идеята да разгледам храмовите комплекси на четирите основни религии:
Хайдерабад  - столицата на щата Телангана. Градът е дом на Ramoji Film City, разположен на 2000 акра земя, Филмовата индустрия тук е наречена  Толивуд! Тук още се намира кулата Чарминар – открита като джамия първоначално, а после превърната в паметник на културата, името й означава „Четири минарета”, като от върха й се разкрива гледка към пазара за гривни, изпъстрен с разноцветни стъклени, метални, пластамсови, дървени, кашмирени от папие-маше, сребърни и златни гривни. Рай за жените.
Бидар, Индия
Бидар  - разположен в североизточната част на южния щат Карнатака, където се намира Фортът на Бидар, както и различни ислямски гробници от времето на Бахманидите. Тук видях джамия на 850 години, абсолютно запазена  не само като постройка , но също и стенописите й изпъстрени с цитати на урду от Корана. Пазителят на джамията, слаб мъж на около 60 години, с овехтели памучни дрехи, се обърна към мен на перфектен английски: „Пипнете с ръката си стената, защото пипате история! Този стенопис никога не е бил реновиран!”
Гулбарга и едноименният форт, пещерите Елора,  край Аурангабад – строени вертикално, представляващи храмов комплекс на трите основни религии – хиндуизъм, джайнизъ и будизъм.  И отново край Аурангабад посетих копието на Тадж Махал, строено не с мрамор и значително по-малко пари – Биби Ка Макбара и Фортът Даулатабад. Именно в този форт се сприятелих с една майка-лангур, може би най-приятелски настроените маймуни, която хранех със захарчета.
И не на последно място искам да разкажа за церемонията в Златния храм на Сай Баба в Ширди. Уникално преживяване!  От момента, в който тръгнах на път от Хайдерабад и трябваше да изминем 550 км., останахме без вода и храна, засищахме глада и жаждата си (защото бе много горещо, а пътувахме 11 часа) с малки бананчета, звездовиден плод, гуава, печена царевица и кокосово мляко; до паристигането ни в хотела в Ширди, взимането бързо на душ, после с моя паспорт като чужденка получихме ВИП пропуск и след като сотавхме абсолютно всички вещи в хотела поехме с едно такси ( без телефони и чанти, само с моя паспорт и кредитна карта в сутиена) към храма на Сай Баба.
Таксито ни оставя на една прашна търговска  улица и ние, с моя спътник разбираме, че от тук нататък трябва да поемем боси. Докато се чудим какво да правим с обувките си, един индиец от съседно магазинче ни предлага да ги пази, за целта ги слагаме в една платнена торба, на лист изписват имената ни на хинди и това е ... поемам босонога, сред хиляди други босоноги хора и бездомни кучета, които се промъкваха по между ни и босите ми крака усещат козината им. Бях единственият бял човек. След като изчакваме в едно помещение седнали в редици да дойде време да слезем в подземието на храма, се появява един гледащ навъсено полицай, който определено се държи грубо с индийците, но стигайки до мен, дори се усмихва и промърворва:мадам и ме кани да се присъединя към жените, за да поемем към церемонията. Разделени на мъже и жение, в два различни сектора, пеем мантри, песни. Аз не разбирам хинди и ен зная нито една песен, но така ми се искаше да бъда част от енергията и ритъма и реших, че най-подходящо за мястото е да изпея молитвата „Отче наш” в съответната тоналност. Така в Ширди, на церемонията я храма на Сай Баба, звучеше християнска молитва на български език.

12.11.17 г.

Ние

Винаги ще има едно разстояние - малки улички покрити с есенни листа, някъде там в Лондон - от спирка Арсенал на ъндърграунда до апартамента на Стефани Корт Стрийт, което ще е само наше, което ще сме изминали с притихнали сърца в очакване.

12.11.2017

21.10.17 г.

Индия - земя на махараджи

Гробницата на Хумаюн в Делхи
Пъстроцветна, омагьосваща Индия!
Върнах се преди месец, а искам отново там!
Пропътувах емблематичният Златен триъгълник извън туристическия сезон, който е от началото на октомври до края на март. Извън сезона за туристи, означава всеки ден температурата да е 42° и повече, особено в Делхи и щата Раджастан (половината, от който е зает от пустинята Тар).
В края на април, в една ранна утрин кацнах на летището в Делхи ( препоръчвам да пътувате с Qatar Airways. При смяна на полетите летището на Катар е спокойно, прохладно и успявам да си отпочина на чаша арабско кафе - от шафран и кардамон. Освен това обслужването по тези линии е наистина добро!).

Ето ме в Индия!
Агра Форт в Агра
И небесният купол над Делхи се отвори пред очите ми!
В четири сутинта (защото чаках два часа да получа електронната си виза на една невъобразимо дълга опашка) може да видите всякакви хора - прибиращи се от работа, отиващи на работа, бездомници спящи по пейки или под палмите, момчета играещи някакви си техни игри.
Делхи има специфичен аромат, който разпознавам още с първата крачка извън летището.
Отсядам в хотел на половин час път, 4*, много чист, с прекрасно легло, в което потъвам за кратък сън.
На сутринта, по съвет на моя приятелка си поръчвам омлет - индийците са царе - носят ми едно пухкаво вълшебство. Хапвам още нудълси със зеленчуци и в никакъв случай не поръчвам кафе, защото е инстантно и небцето ми, свикнало да пие италианско ристрето ще е силно разочаровано.
Гробницата на Хумаюн
В Индия 50 км. се изминават за 1 час, поради което отсечката Делхи - Джайпур я пропътувахме за 5 часа. Няма светофари или има толкова малко, че не видях никъде. Не съществуват правила при шофиране, на някои отсечки платното бе еднолентово и в него - колите, тук-тук такситата, камионите, мотопедите и пешеходците се движеха в двете посоки в една лента. Имаше леки удряния, но сериозни катастрофи, при този трафик не видях. Затова пък шумът е невъобразим и звукът на клаксоните се чува надалеч.
Джайпур или розовият град, както го наричат е столицата на най - цветния и лют щат в Индия - Раджастан. Половината от него е заета от пустинята Тар. Жените тук са облечени в най-разноцветните сарита, които съществуват в Индия. Обикновено работят повече и по- тежка работа от мъжете. Изобщо Индия е It is a mans, mans world!
Амбер Форт в Джайпур
Покрай основните пътища в града няма тротоари и в боклука, който от години заема така наречените улици, може да видите как си играят няколко деца, две черни прасета, три маймуни и за колорит - една безразлично преживяща свещена крава. И пак тук - може да изпиете чаша сок от захарна тръстика приготвена по най-стария начин, по който може да се прави.
Докато пътувахме дори с колата кой мислите, че бе най-голямата забележителност - разбира се, че ние - от всички автобуси, тук туци, хората ни сочеха един на друг, още повече, че и трите, с моите приятелки бяхме руси, а аз и много светла.
Разглеждайки фортовете винаги се намираше някой, който да ме помоли да се снимаме. Точно в гробницата на Хумаюн един мъж дойде при мен с предложението да се снимам с майка му, с децата му и накрая със съпругата му, която го гледаше по този начин, по който само съпругите гледат, когато са недоволни. Но пък индийката не може да отказва на съпруга си! В тази страна почти няма разводи - едва 2%, което не означава, че цари семейно щастие, но пък има неоспорими закони на страната на мъжа, естествено!
21.05.2017

Бари и вълшебниците на орикети



Точно преди две години "акостирах" тук!
Ако искате да разгледате Бари и да се докоснете до магията му, трябва да го направите вечер. Тогава улиците му са осветени от фенери, чиято мека светлина те приканва да останеш, да се сгушиш в прегръдката на този град.
Бари е еквивалент на Свети Никола. Всеки дом, всеки вътрешен двор, магазин, офис, ъгъл, тереса, са отличени с лика на светията.
Вечер ще видите - вълшебниците на орикети - възрастни дами, които приготвят пастата за местните ресторанти и я излагат директно пред вратите на кухните си, на улицата.
В Бари всяка улица е своеобразен коридор между два напълно различни дома. Вратите на кухните водят към улицата и са вечно отворени и ако надникнете ще видите как семействата готвят, вечерят или гледат телевизия.
На улицата се играят карти, пие се кафе, децата ритат топка, оформя се своеобразна седянка от местните баби, с които непропускаме да си разменим: Buona Sera, signora.
Какво ми направи впечатление тук ли ?!? Ами, хората в Бари не се срамуват от прането си. То гордо се простира на всевъзможни места, като терасите са приспособени с огромни бели покривала срещу дъжд. Така прането бива завито и наподобява огромен облак, кацнал на терасата.
Уви, виното определено не е силната страна на района, но пък каква прясна рикота хапнах!?! Вкусът й е заседнал между езика и небцето ми и този спомен още дълго ще ме мъчи.

21.10.2017

Лучера, Южна Италия

Някъде на юг в Италия, по-точно в Пуля ( Apuglia - старото име на Puglia, означаващо земя без дъжд), в един облачен ден, в края на  октомври, спирам за час в Лучера, за да изпия едно кафе.

Харесах този град. Още щом прекосих портата на крепостната му стена усетих атмосферата на Северна Африка, което придава невероятно екзотично очарование на пътуването ми.
В архитектурата на Лучера има арабско влияние, усещане за Алжир или Мароко...


И това не е случайно.

През 13 -ти век тук са били изселени всички мюсюлмани живеещи в Южна Италия. Прави го Фредерик II, който проявява завидна далновидност, като не ги превръща в роби (практика по тези земи от онова време), а им дава граждански права, с което ги превръща в едни от най-лоялните му последователи, които дори участват в битка срещу папата на негова страна.