отвя думите в онази нощ
и от тях остана само пясък
за многоточие...
Преброи ли неизреченото на сутринта?
Непокълнали семена
преждевременно обречени
на нераждане,
приютени в гънките на съзнанието
пазят усещането,че ни е имало.
Някъде там една пробита мида
още е спомен за нас...
28.03.2011
Елена Такева
Няма коментари:
Публикуване на коментар