22.09.11 г.

МЕЖДУ ПРЪСТИТЕ НИ

Вятърът на чувствата ни
отвя думите в онази нощ
и от тях остана само пясък
за многоточие...
Преброи ли неизреченото на сутринта?
Непокълнали семена
преждевременно обречени
на нераждане,
приютени в гънките на съзнанието
пазят усещането,че ни е имало.
Някъде там една пробита мида
още е спомен за нас...

28.03.2011
Елена Такева

Няма коментари:

Публикуване на коментар