Цвета му – дали е захарно – седефено, разказващо за морската Ви авантюра или матово – мълчаливо пазещо тайна. Бледо като лунна пътека или подканящо, червено като полски мак. Плътността му - нанесено плътно върху устните сякаш опитващо се да скрие целувките полепнали по тях или прозрачно - златисто, отразяващо слънцето, каращо момчетата да ти се усмихват просто „Хей , така!”, без причина.
Любимото ми №52 на Yves Saint Laurent – огрява устните ми и ме кара да се усмихвам по-широко! Лятно, игриво, коралово, с щипка наивност, поръсено с грях.
Уви! Този номер не се поддържа от марката в България. Обикновено си го купувам на летище Малпенса в Милано или летище Фиумичино в Рим преди обратния полет за България.
Защо пиша всичко това? Вчера установих, че имам нужда от ново червило, а в близкия месец не се очертава да пътувам до Италия и от дума на дума споделих терзанията си с Елена от Италианската Търговска Камара. За мое учудване тя вдигна телефона и се обади на колегата си, който бе в командировка в Милано с молба да донесе едно на връщане.
…Смяхме се! Кой друг, ако не член на Италианската Търговска Камара би взел така присърце тези типично женски, фриволни вълнения!
Италия се просмуква в кръвта ни, става част от клетките ни, въздейства ни с изкуството си, топлотата, красотата, аристократизма и неминуемо ни учи да бъдем съпричастни на ежедневните потребности, които градят картината на живота. Не ни оставя да прекосяваме столичните улици с посърнали погледи и повехнали устни, а търси начин да ни накара да цъфтим! La Vita e Bella !
09.2011
Елена Такева
09.2011
Елена Такева
Няма коментари:
Публикуване на коментар