Индия - земя на махараджи

Гробницата на Хумаюн в Делхи

Пъстроцветна, омагьосваща Индия!
Върнах се преди месец, а искам отново там!
Пропътувах емблематичният Златен триъгълник извън туристическия сезон, който е от началото на октомври до края на март. Извън сезона за туристи, означава всеки ден температурата да е 42° и повече, особено в Делхи и щата Раджастан (половината, от който е зает от пустинята Тар).
В края на април, в една ранна утрин кацнах на летището в Делхи ( препоръчвам да пътувате с Qatar Airways. При смяна на полетите летището на Катар е спокойно, прохладно и успявам да си отпочина на чаша арабско кафе - от шафран и кардамон. Освен това обслужването по тези линии е наистина добро!).

Ето ме в Индия!

Агра Форт в Агра

И небесният купол над Делхи се отвори пред очите ми!
В четири сутинта (защото чаках два часа да получа електронната си виза на една невъобразимо дълга опашка) може да видите всякакви хора - прибиращи се от работа, отиващи на работа, бездомници спящи по пейки или под палмите, момчета играещи някакви си техни игри.
Делхи има специфичен аромат, който разпознавам още с първата крачка извън летището.
Отсядам в хотел на половин час път, 4*, много чист, с прекрасно легло, в което потъвам за кратък сън.
На сутринта, по съвет на моя приятелка си поръчвам омлет - индийците са царе - носят ми едно пухкаво вълшебство. Хапвам още нудълси със зеленчуци и в никакъв случай не поръчвам кафе, защото е инстантно и небцето ми, свикнало да пие италианско ристрето ще е силно разочаровано.

Гробницата на Хумаюн

В Индия 50 км. се изминават за 1 час, поради което отсечката Делхи - Джайпур я пропътувахме за 5 часа. Няма светофари или има толкова малко, че не видях никъде. Не съществуват правила при шофиране, на някои отсечки платното бе еднолентово и в него - колите, тук-тук такситата, камионите, мотопедите и пешеходците се движеха в двете посоки в една лента. Имаше леки удряния, но сериозни катастрофи, при този трафик не видях. Затова пък шумът е невъобразим и звукът на клаксоните се чува надалеч.
Джайпур или розовият град, както го наричат е столицата на най - цветния и лют щат в Индия - Раджастан. Половината от него е заета от пустинята Тар. Жените тук са облечени в най-разноцветните сарита, които съществуват в Индия. Обикновено работят повече и по- тежка работа от мъжете. Изобщо Индия е It is a mans, mans world!

Амбер Форт в Джайпур

Покрай основните пътища в града няма тротоари и в боклука, който от години заема така наречените улици, може да видите как си играят няколко деца, две черни прасета, три маймуни и за колорит - една безразлично преживяща свещена крава. И пак тук - може да изпиете чаша сок от захарна тръстика приготвена по най-стария начин, по който може да се прави.
Докато пътувахме дори с колата кой мислите, че бе най-голямата забележителност - разбира се, че ние - от всички автобуси, тук туци, хората ни сочеха един на друг, още повече, че и трите, с моите приятелки бяхме руси, а аз и много светла.
Разглеждайки фортовете винаги се намираше някой, който да ме помоли да се снимаме. Точно в гробницата на Хумаюн един мъж дойде при мен с предложението да се снимам с майка му, с децата му и накрая със съпругата му, която го гледаше по този начин, по който само съпругите гледат, когато са недоволни. Но пък индийката не може да отказва на съпруга си! В тази страна почти няма разводи - едва 2%, което не означава, че цари семейно щастие, но пък има неоспорими закони на страната на мъжа, естествено!
21.05.2017

Бари и вълшебниците на орикети

Точно преди две години "акостирах" тук!
Ако искате да разгледате Бари и да се докоснете до магията му, трябва да го направите вечер. Тогава улиците му са осветени от фенери, чиято мека светлина те приканва да останеш, да се сгушиш в прегръдката на този град.
Бари е еквивалент на Свети Никола. Всеки дом, всеки вътрешен двор, магазин, офис, ъгъл, тереса, са отличени с лика на светията.
Вечер ще видите - вълшебниците на орикети - възрастни дами, които приготвят пастата за местните ресторанти и я излагат директно пред вратите на кухните си, на улицата.
В Бари всяка улица е своеобразен коридор между два напълно различни дома. Вратите на кухните водят към улицата и са вечно отворени и ако надникнете ще видите как семействата готвят, вечерят или гледат телевизия.
На улицата се играят карти, пие се кафе, децата ритат топка, оформя се своеобразна седянка от местните баби, с които непропускаме да си разменим: Buona Sera, signora.

Какво ми направи впечатление тук ли ?!? Ами, хората в Бари не се срамуват от прането си. То гордо се простира на всевъзможни места, като терасите са приспособени с огромни бели покривала срещу дъжд. Така прането бива завито и наподобява огромен облак, кацнал на терасата.
Уви, виното определено не е силната страна на района, но пък каква прясна рикота хапнах!?! Вкусът й е заседнал между езика и небцето ми и този спомен още дълго ще ме мъчи.

21.10.2017

Лучера, Южна Италия

Някъде на юг в Италия, по-точно в Пуля ( Apuglia - старото име на Puglia, означаващо земя без дъжд), в един облачен ден, в края на  октомври, спирам за час в Лучера, за да изпия едно кафе.

Харесах този град. Още щом прекосих портата на крепостната му стена усетих атмосферата на Северна Африка, което придава невероятно екзотично очарование на пътуването ми.
В архитектурата на Лучера има арабско влияние, усещане за Алжир или Мароко...

И това не е случайно.

През 13 -ти век тук са били изселени всички мюсюлмани живеещи в Южна Италия. Прави го Фредерик II, който проявява завидна далновидност, като не ги превръща в роби (практика по тези земи от онова време), а им дава граждански права, с което ги превръща в едни от най-лоялните му последователи, които дори участват в битка срещу папата на негова страна.