24.09.11 г.

Реквием - на Радостина

Затворени във тъмното очите ти,
косите ти разпуснати сред есента...
Коя ли безприютна птица
ще те измести теб от мен сега?!?

И кой на твое място ще разпръсква
смехът ти ведър в тези небеса?
Ще се намери ли достоен някой друг
за празното във моята душа?

Отиде си от мен внезапно
сякаш те изгоних
и заедно със себе си отнесе
от детството ни скъпи спомени.

1984
Елена Такева

22.09.11 г.

УСЕЩАНЕ ЗА ТЕБ

В косите ми е още лято…

А  аз усещам-
то си тръгваше безгласно,
умираше обречено от есента
и във очите му
проблясваха неясно,
като сълзи
отронващите се листа...

Ще те повикам
със усмивка огнена
откраднала дъха
на тези летни дни
и цялата от
светлина разлистена,
без думи ще прошепна
всички истини.
1986

***

Нарушавайки правилата,
дори и неписаните
аз възставам сама!
И във теб
търся себе си,
за да изпитам
тъй очакваната свобода!

1997
Елена Такева

ТИ И АЗ

Когато ти дарявам бялата си гръд
и бледите ми устни от желание изгарят,
едни ръце поемат своят път
поискали завинаги при тебе да останат!

...Едно сърце със твоето забива учестено
и в ритъма им се взривява мисълта,
за да роди безкрайната Вселена
всепобеждаващият свят на Любовта

1986
Елена Такева

ЗНАМЕНИЕ

Беше предчувствие!
Беше усещане!
Беше пробуждане!
Беше живот!

Беше безвремие!
Беше обвързване!
Беше нечувано!
Просто ЛЮБОВ!

1986

ПЪТЕВОДИТЕЛ

Ягодово червено отражение
на устните ми в огледалото ти
-твои са!

Аз съм скитница,която преброжда
светове-чакайки те!
Сменяйки едно с друго синьо небе,
под което ще се римуваме.

Само ти си моя багаж пътувайки
в мислите ми-нося те!
И ако земните знаци не са ти
достатъчни да ме следваш
-чети в сърцето си -
своето!
В него съм!
Имаш ме!
 05.09.2010

***


Това е краят,
няма да се връщам
във минало
на розови мечти.
Аз искам
всяка мисъл
да изтрия
и любовта
да се взриви ! 

1996

ИСКАМ ДА МЕ ЗАПОМНИШ ТАКА

В неделя сутрин
се събуждам боса,
разхвърляна,нахална,рошава.
Незащитена съм от грим,обноски и обувки
и може всяка моя мисъл
да препуска,
на воля всеки ъгъл да претърсва,
да трие спомени,
в сърцето обич да възкръсва!

В неделя сутрин
аз съм ничия!
Варя кафе,играя си със котката,
разказвам сънища по телефона,
прочитам пресата...защо ли?!?

В неделя сутрин аз съм истинска!

14.11.2010
Елена Такева

ПРИЛИВЪТ

Приливът дойде нечакан,
докато морето спеше.
Погали водите му,
докосна брегът
и обеща нежност.

Вълните шептяха
думи за обич
разбивайки се
в скалите...
Вярваше ли им?
Когато той си отиде
остана само
мокър пясък.

1996г.
Елена Такева

СРЕДНОЩНИ ЧЕТИРИСТИШИЯ


 И само прах от думи във нощта
ще закопчава чувствата ми с прилагателни,
които ще римуват песента,
в сърцето мое затуптяло,страннико!
*********************************
Когато всички думи са на място,
когато всичко тук е казано
- какво остава -
снимката да преразказва!
*********************************
Няма празни пространства,
само празни души!
Затвори след мен вратата
и си спомни!
*********************************
Няма истина,няма лъжа!
Няма скрито ,нито открито!
Всичко е тук и сега,
ако поискаш-улови го!
*********************************
 22.11.2010
Елена Такева

ПОЛУНОЩНО

Това са нощни пеперуди
разпилявам мислите си
в очакване по теб

рисувам миражи
оазиси сред пустиня
плачещи икони
Седемте чудеса на света
...и новите също

Моля се!

Заслушана в себе си
не чувам шепота на дъжда
по прозореца
изпращащ  послания
плачещи
...от теб!

01.12.2010
Елена Такева

ПОСВЕТЕНО

Декември!
Зимата не ми отива!
Искам те тук и сега
без алтернатива!

Утрини пронизани от студ
миришат на сняг
закъснял...
Ябълки на масата...
Усмихнати мандарини
в оранжево
оцветяват този ден...
Обади се пак!

01.12.2010
Елена Такева

ИЗВИНЕНИЕ

Мога да пиша
само когато съм равна.
Гладна за думи-
захаросани бадеми,
търкалящи се,
докосващи егото ми
полепнали от желание.

Всичко е тук и сега!
Повтарям си го 100 пъти,
а мисля за 9-ти срещу 10-ти...
Това знак ли е
или съдба?!? 

02.12.2010
Елена Такева

КАЖИ МИ?


Можем ли да прекосим разстоянието
и да се върнем отново на зеления остров,
който за мен винаги ще носи твоето име,
а за теб ще звучи като Елена ?

Можем ли да вкусим медени корбецоли,
да помиришем соления дъх на морето,
да отпием горчиво-сладко Мирто
и да бъдем един без друг ?

Ще имаме ли смелостта ?

Искам и времето, и спомена едновременно.
Искам да усетя вкуса на първата ни целувка.
Искам да те науча да виждаш света чрез мен.
Искам да имаме куража да се преоткрием

под есенното слънце на Сарденя
и притихналите й цветове,
опиянени от придихание на любов,
празнуващи със сетивата си живота.

Нямаше думи на вричане,
които да се разпиляват в ноща
примесени с вятър и сипещи се отломки от звезди.

Нашите тела се сливаха всеотдайно
и политаха малко преди да утихнат
произнесените имена.
Ще си подарим ли всички
оставащи дни
без нас,
кажи 
ми?
 04.02.2011

ЛЕКОМИСЛЕНО

Можем ли да прочетем липсващите думи
в изреченията на сбогуване?
Мъжете напускат жените,които искат
да обичат вечно и ги превръщат
в дим!

04.02.2011
Елена Такева

С УХАНИЕ

Подари ми прошепнати думи
и топъл вятър с мирис на смокини,
а аз отпивах от смеха ти.
Някъде между сребърните мигове,
седефените миди и внезапния дъжд
прочетох сбогуването по клепачите ти.
И координатната ми система отлетя
в друго измерение.

04.02.2011
Елена Такева

МЕЖДУ ПРЪСТИТЕ НИ

Вятърът на чувствата ни
отвя думите в онази нощ
и от тях остана само пясък
за многоточие...
Преброи ли неизреченото на сутринта?
Непокълнали семена
преждевременно обречени
на нераждане,
приютени в гънките на съзнанието
пазят усещането,че ни е имало.
Някъде там една пробита мида
още е спомен за нас...

28.03.2011
Елена Такева

АКО...

Ако искаш да ме обичаш
ще ми отнемеш думите...
За това остави ме скитаща
- ще имаш подаръци стихове,
които ще разопаковаш вечер
сред падащи звезди и лилави бури.

04.02.2011
Елена Такева

ПРОБУЖДАНЕ

Утрини росни
разказват сънищата ми
пеперудени.
Рим ме зове!
Монета е хвърлена
във Треви!
Някъде във началото
на април
дните надбягват нощите
и аз съм по-често будна,
отколкото разпиляна
в безкрая
от копнежи по Италия!

06.04.2011
Елена Такева

И ПАК ЩЕ ИМА ПРОЛЕТ

Държеше ме в ръцете си,
а не можеше да повярваш,
че се случва това предопределение
отредено от Господ,
благословено от него.
Пролетта ли те уплаши
или зимата,която предстоеше?

28.03.2011
Елена Такева

АПРИЛСКИ ДЪЖД ПО ПРЪСТИТЕ

Дъждът вали
и цялото това
сбогуване
до болка
прекосява
моите дни,
които
ще изгряват
с пълнолуние
в притихналите
вечери,
когато сме сами.

06.04.2011
Елена Такева

ЩЕ ТЕ СРЕЩНА В СЪНИЩАТА СИ

Когато разлиствам дните
нощите оставят многоточия от целувки,
които утрините изтриват с изгрева.
Погали оставащите минути,
Приюти трепетите,
Всичко е дим.
Елена Такева
28.04.2011

ЕТЮД

Пеех съсредоточено по ноти
разчитайки знаците на съдбата.
Облачно е...
Скоро ще завали
над белия лист.
Накацали птици,
пристъпят от крак на крак
по петолинието във небето,
завръзвайки прокрадващите се
слънчеви лъчи на панделка.

01.05.2011
Елена Такева

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ I

Повтаря се света
и в болката
и в радостта,
а всъщност ние
сме един от друг различни
и даже и да искаме
не се повтаряме
във Вечността.

06.05.2011
Елена Такева

И САМО ЗВЕЗДЕН ПРАХ

Daydream ly Elena Takeva
Звездите сипят прах
и ние ,смъртните по таз земя
неволно в чудесата вярваме
-поискали да пипнем със ръка
илюзията ,че материята е безкрайна.
Наивнико,
когато стъпките ти в самотата прочетат
онези думи дето пазеше така ревниво,
нима ще си е струвало
през пръстите ти да тече
и времето, и чувството...
Напразно-всичко е изменчиво!
06.05.2011
Елена Такева

ИЗГУБЕНИ В ПРЕВОДА

Изгубвам те...
И само вятър,
само спомен
ще разказва,
а ние двама
неми ще мълчим
разсечени от
разстояния
ще страдаме
и някъде дълбоко
в себе си
без сили ще сме,
за да си
простим...

26.05.2011
Елена Такева

СЛЕД ПОЛУНОЩ

Ако заспиваш в мислите ми
в гънките на спомена
ще бъдем ли...
или това е холограма от мечти,
които щом звездите засияят
като мираж ни вика,
но не би !

26.05.2011
Елена Такева

20.09.11 г.

Предопределение II

Дните ни приласкават в сенките си
и само на слънце можем да видим,
че времето се изнизва несмутено!
Носталгично есента ни припомня нашата смъртност,
която ревниво сме забравили в мислите си...за утре.
Отронват се думи и чувства, стаяват се шепоти.
Умират слънчогледите.
Наесен.



21.09.2011
Елена Такева

15.09.11 г.

Четвърто измерение



Времето бяга...а ние не винаги усещаме неговия ход. Невежо пропускаме минутите да се изнижат, да се превърнат в часове, в дни... във време, в което няма да имаме възможност да променим настоящето.
Смъртни сме! Нашето „сега” умира в този миг.
Завили зад ъгъла на всекидневието, животът ни поема по друга спирала. Осъзнаваме ли го?

И колко секунди трябва да се изгубят в безкрая за да прозрем – измисленото от нас време е смъртно.Това  четвърто измерение умира всеки миг и заедно с него ние също. Не е истина, че смъртта слага край, защото какъв е края ако умираш ежесекундно? И има ли начало, ако ежесекундно се раждаш?
Смъртите и ражданията съществуват докато ни има нас, докато осъзнаваме нашето днес и сега. За това – живейте тук, в този миг, без скрупули, без скътана обич за утре, без непоискана прошка – оставена на “”stand - by”.
Времето бяга! Полъхът на вятъра никога не ще бъде същия. Онези облаци в небето не ще ни връхлитат със сянката си както преди. Устните не ще ни целуват със същата страст и ръката, която държи ръката ни сега, не ще е до нас завинаги.
Времето бяга! 
В ритъм ли сме с танца му?

Елена Такева

10.09.11 г.

Теория и практика на червилата


Замисляли ли сте се колко много издава за Вас червилото Ви?
Цвета му – дали е захарно – седефено, разказващо за морската Ви авантюра или матово – мълчаливо пазещо тайна. Бледо като лунна пътека или подканящо, червено като полски мак. Плътността му - нанесено плътно върху устните сякаш опитващо се да скрие целувките полепнали по тях или прозрачно - златисто, отразяващо слънцето, каращо момчетата да ти се усмихват просто „Хей , така!”, без причина.
Любимото ми №52 на Yves Saint Laurent – огрява устните ми и ме кара да се усмихвам по-широко! Лятно, игриво, коралово, с щипка наивност, поръсено с грях.
Уви! Този номер не се поддържа от марката в България. Обикновено си го купувам на летище Малпенса в Милано или летище Фиумичино в Рим преди обратния полет за България.
Защо пиша всичко това? Вчера установих, че имам нужда от ново червило, а в близкия месец не се очертава да пътувам до Италия и от дума на дума споделих терзанията си с Елена от Италианската Търговска Камара. За мое учудване тя вдигна телефона и се обади на колегата си, който бе в командировка в Милано с молба да донесе едно на връщане.
…Смяхме се! Кой друг, ако не член на Италианската Търговска Камара би взел така присърце тези типично женски, фриволни вълнения!
Италия се просмуква в кръвта ни, става част от клетките ни, въздейства ни с изкуството си, топлотата, красотата, аристократизма и неминуемо ни учи да бъдем съпричастни на ежедневните потребности, които градят картината на живота. Не ни оставя да прекосяваме столичните улици с посърнали погледи и повехнали устни, а търси начин да ни накара да цъфтим! La Vita e Bella !

09.2011
Елена Такева

5.09.11 г.

За малките жестове стоплящи душата ни

Неделя по никое време!
След сутрешната суетня - среща разбира се не къде да е , а в Toba & co Bar .
Защото има места в София, където обичам да ми е хубаво , а и където знаят как да направят да ми е хубаво.
Истината прозира зад риторичните въпроси!
Кога  доброто отношение се превърна в маркетингова стратегия ?!?
Кога гостоприемството се превърна в усилие на всяка цена да бъдат привлечени клиенти ?!?
И не е ли време отново да разберем, че един малък жест променя енергиите около теб ?!?
Знаем ли ,че случайно зарадвалите ни думи са способни да заличат съзнателно създадени драми?!?
Та седяхме си със сестра ми на раздумка в сенчестата градина на Царския дворец, разказвайки й за Пътят Камино и как една приятелка го е извървяла преди броени дни. Отпивахме прохладна „Песен на русалка”, наслаждавайки се на музиката, глъчката на хората, ведрите им лица, усмихнатите сервитьори и усещахме как това място в центъра на София има в себе си вълшебна сила.
Малките жестове! – Поискахме сметката, готови да тръгваме, а момичето се усмихна широко и каза: „Коктейлите са от заведението.”” Прекрасно, какъв повод имате?”- отвърнах аз. При което за моя изненада тя отвърна: „ Управителката на заведението ви черпи заради снимките, които сте публикували на нашето заведение.” Не само бях приятно изненадана и сърцето ми пееше, но и се усмихвах широко и аз – на момичето, на живота! „Е,как ме познахте,че съм аз?” – не се предавах. „ Ами познахме Ви, това е!”
Сестра ми ми намигна – „ They made your day!”. Така си беше! Случайностите се пренареждат – правейки нещо с цялата си душа и сърце, то се връща при теб като бумеранг във времето. Вярвам, че когато просто се забавляваме, пръскайки щедро усмивки, добротворство, радост, любов - те се връщат с още по-голяма, зареждаща сила при нас.
Зад снимките ми понякога не добре фокусирани, прозира абсолютно на фокус обич, която е важно да почувстваш и да те накара да отидеш в любимото ми заведение със статуи в градината, беседка с вентилатор, разноцветни крушки оцветяващи нощта, фенери, които придават интимност на срещите, накацали гълъби, деца играещи си с колела от началото но миналия век и разбира се лицата на хората – най-добре пресъздаващи мястото!
Това е! Вдигам тост - за малките жестове от всекидневието ни, а всъщност събрали в себе си всичко значимо!

3.09.11 г.

КАЛИНКА ВЪРХУ ЯГОДОВ ЛИСТ

Коя е дъщеря ми?
Историите за нея изцеляват,защото всяка история сама по себе си е лекарство,което лекува както индивида , така и обществото.
Обичам да си спомням случки от нашия живот, защото те раздвижват вътрешния ми свят, понякога притиснат в ъгъла от забързаното всекидневие и ме карат да се усмихна. Хей тъй, просто така да изникне една усмивка на лицето ми и да озари пътя , по който вървя.
Историята смазва пантите,показва пътя навън, надолу и нагоре, отваря широки врати,там където някога е имало иззидани стени и води неминуемо към любовта и познанието за самите нас – две жени завинаги свързани помежду си, както небето и Земята, Слънцето и Луната, денят и нощта.
Коя е дъщеря ми?
Тя е изворът, светлината, нощта, мракът и изгревът.
Тя е в уханието на пролетта, в докосването на слънчевия лъч, в калинката върху зеленото листо, в цъфналото цвете, в багрите на есента, в разтопената снежинка на бузата ми.
Тя е приказка преди сън.
Тя е песен на птици, които разкриват тайни.Тя е гласът, който ме зове, когато се губя.Тя е моето лекарство , когато боледувам.
Тя е онази, която се гневи от несправедливости. Моите несправедливости!
Тя е онази, която променя живота ми. Тя е онази, която оставям да се грижи за дома ни. Тя е онази, при която се връщам.
Тя е моето начало.
Тази, която ми дава сили да продължа, да се изправя, да бъда!
Тя поражда нови идеи у мен и оставя стъпки, които трябва да различа.
Тя е бъдещето. Тя е в настоящето – храним се на една маса, усещам равномерното й дишане, когато заспи; чувам шумът – забързания шум, когато се приготвя за среща; намирам разпиляни листове на английски и испански – следи от училище; червилото й забравено на кухненската маса...
Тя е в бъдещето и се връща назад , за да ме открие.
Тя живее с поезия и песен.
Тя живее в стихове и музика.
Тя е в мига, точно преди да ме споходи вдъхновение.
Тя е в сънищата ми преди пробуждане.
Тя е в дните и в нощите ми.
Тя е у мен !
Завинаги !

Юли 2011
Елена Такева

"ВЪЗМОЖНИТЕ МАЙКИ"- италианско издание
"Mamme possibili"- edizione italiana
Издателство "СКАЛИНО"