22.04.14 г.

Време за любов

Идва ненадейно, без да си я чакал. Не по поръчка или по заповед. Просто се случва!
Когато Го срещнах преди вече 3 години и половина, всеки миг след това бе пропит от вдъхновение извезано с тъгата ми по Него...
И пишех, пишех като обезумяла стихове, разкази, изречения, думи... Запечатвах със символи всеки спомен за Нас.
Когато Го срещнах отново преди 2 месеца, бях намерила вече баланса си, бях се смирила пред Съдбата, че ТОВА ни е отредено! 
След като отпътува всеки от нас в своята си посока, бях щастлива и благодарна за подаръка наречен среща!Сега Го нося – в гънката на дланта си, стаен точно в линията на сърцето ми ; в тялото ми, точно на мястото, където бе склонил щастливо глава ; по устните си – вкуса от целувките Му ; в крайчеца на окото ми, когато Го съзрях в далечината...
защото понякога няма следващ път, няма втори шанс, няма време...
Понякога е просто сега или никога!

22.04.2014