Заслушана в персийския цигулар Farid Farjad неусетно направих съпоставяне с филма,който гледах преди две вечери-„Търговецът на камъни” с Харви Кайтел. И може би ,защото историята ме разтърси,а дълбоко в нея съзрях частици от моя наивитет, с който съм пътувала по непознати места, повлияни от друга култура, а именно ислямската.
Докато слушам виртуозното изпълнение на цигулка ,си спомням двойката персийци на летището във Венеция. Дамата умопомрачително напомняше Мариса Томей и съчетаваше в себе си непринуденост и аристократичност. Заедно със своя съпруг живееха и работеха в Джакарта, тъй като отказваха да се примирят с политическия режим в Иран.
Сега този цигулар ме връща към тези спомени неволно , питайки се как той преживява дните си при същия този режим, от който двамата ми познати бяха избягали. Дали музиката спасява?!?
Дали е невидима бариера и ти оставаш недокоснат от всекидневната бруталност, с която един свят ограничава правата ти, и те превръща в крепостен селянин, в роб.
Как е възможно Иран да ражда виртуозни цигулари и виртуозни диктатори?!? Или може би обяснението е, че това е страна на крайности, но сами по себе си неповторими?!?
07.2011
Елена Такева
Няма коментари:
Публикуване на коментар