23.08.11 г.

Усещане за вълшебство или звездни мигове от всекидневието

Аз съм майка!
To be or not  to be?!?
Този екзистенциален въпрос никога не е стоял пред мен.
Случи се както дишам-леко и без усилие.Естествения ход на живота предопредели малко преди да навърша 24 години да родя дъщеря си-най-красивото момиченце на света.
Един миг - раждането -  и нищо вече не е същото !
Горещото лято на 1992 година - бял тензух се рееше по балкона ми както малкото облаци в синьото небе.
Липсваха така функционалните сега бебешки пелени,изкуствени заместители за хранене,лекарства за колики.Ранобудни опашки пред  хранителните магазини огласяха квартала  още от 5 сутринта в очакване на доставките на мляко.
Подслаждахме чая и кафето си с ментови бонбони.
Такава бе тази година,в която родих дъщеря си,а и последвалата също.Удивително е как в момента, в който я гушках всички странични несгоди губеха смисъл и единствено тя осмисляше дните и нощите ми.
Помня всеки миг болка от раждането на Вероника,който дори и след 18 години не избледнява.

Болката смесена с щастие - първоначалната плетеница от емоции и чувства, с която цял живот плетеш нишката свързваща те с детето ти.
Да бъдеш майка е както дишането - леко и неосъзнато,когато протича безпроблемно.
Вдишвам,издишвам - не отмервам дъха си,не осъзнавам ,че дишам!
Дишам  и живея ! Живея и съм майка!
Правя закуска и режа филийката на войничета; бързаме за детската градина; за училище; играем си с куклите; уча я да брои до 10;чета приказки за феи ;вплитам в косите й цветя за тържеството; танцуваме с рокли за принцеси; правим си слънчеви бани в коритото на балкона; червило по устните;не отговаря на обажданията ми;влюбена е;разлюбена е;срещам приятелят й; пътува за първи път сама на море;губи се на летището в Лондон;закъсняваме за изпит, защото съм объркала Американския университет с Американския колеж; спорим ; слушаме музика;гледаме филми...
Вдишвам,издишвам - не отмервам времето ! Животът се случва на мен и моето дете!
Аз държах ръката й, за да я уча да изписва буквите красиво и я учех да смята.Тя ме учи "да свалям" филми от Интернет.
Аз говоря английски от 25 години, но Вероника превежда от испански при деловите ми срещи.
Аз й готвех зеленчукови пюрета, тя ми пече диетични кексчета с трици.
Кръговрат, който не спира.
Аз и моето дете ! Моята майка и аз! Кръговрат на природата!
Чета "Дзен" и усещам как всемирната мъдрост се влива у мене, а час по- късно дъщеря ми с една дума ме взривява.
Скачам с бънджи и ме обхваща неконтролируем страх. Единствената мисъл,която пулсира в съзнанието ми е "Детето ми !" и се оставям на гравитацията.
Когато Вероника скочи с бънджи аз дори не подозирах, че се случва!
Когато аз скачах - майка ми не подозираше също.
Учейки децата си да растат в този свят, същевременно те учат нас ежесекундно да се вглеждаме в себе си и да осъзнаваме първоизточника си - нашите майки!
Изтриват сълзите ни с пухкави пръстчета, целуват ни всеотдайно, променят плановете ни в последния момент, разбиват представите ни, правят ни щастливи,уплашени,гневни, горди, безпомощни, смешни…
И когато ги прегърнем  земното кълбо спира да се върти,планетите променят своя ход и неусетно разбираме, че най-безценния дар, който имаме е тук в прегръдките ни.

Елена Такева
30.01.2011

"Възможните Майки"
Издателство СКАЛИНО ООД





1 коментар:


  1. My sweet friend, very nice and interesting you site.
    When you want to take refuge in good ballads of yesterday, today and forever in all languages and genres I invite you to visit my blog and listen me.
    From this Saturday August 27th I share female singers from Bulgaria and Serbia
    I am a broadcaster of Argentina.
    Best regards from Rosario-Argentina
    Albert.

    ОтговорИзтриване