3.06.16 г.

Nobody wants the night/ Никой не иска нощта (2015)

Тази вечер изгледах в Г8 филма "Никой не иска нощта" на Изабел Койшет.

Лентата на испанската режисьорка (всъщност каталунка), с която бе открит 65-ият международен кинофестивал в Берлин "Берлинаре" е вдъхновена от действителната история на Джоузефин Пири, съпругата на лейтенант Робърт Пири, който води експедиция за покоряването на Северния полюс. Сред страните кооппродуценти е и България. Снимките на филма са направени в България, Норвегия и Испания. Продуцент от българска страна е Ариел Илиефф. Продукцията е осъществена с подкрепата на Националния филмов център (НФЦ) и със съдействието на Посолството на Кралство Испания у нас.
Този филм възпява оцеляването на индивида - борбата му, волята му, силата му.
Образът пресъздаден от Жулиет Бинош е изтъкан от противоречия. Несъмнено силна жена, понасяща ударите на съдбата и оцеляваща, често без мъжка подкрепа, а понякога дори в конфронтация с мъжкото поведение (показателен е спора воден, за да се присъедини към Робърт Пири), напълно еманципирана, добре възпитана, но своенравна и горделива за американка от добро семейство; презираща опасностите, не желаеща да отстъпи от своята ценностна система и навици на живот, които се опитва да прилага дори в неприветливите ледени степи ( прекрасния сет с прибори, който носи със себе си; специално приготвената храна, бутилките качествено вино;звукът на грамофона насред вилнеещия северен вятър). Изпълнена със заслепяващ егоцентризъм, тя демонстрира безотговорност и някаква своеобразна арогантност спрямо съдбата на другите живи създания (от бялата мечка в началото, до ескимоса, който иска да се върне при близките си). От друга стана - любовта към съпруга й я кара да бъде изобретателна и да търси начини да надхитри природата, за да се присъедини към него и да сподели неговия триумф.

Изключително силният характер и дързостта на Джоузефин, са противопоставени на ведрата, усмихната ескимоска Алака (Ринко Кикучи), която приема от живота, това, което й се предлага. Проблемите на Джоузефин със северната култура (въпреки че това далеч не е първото и пътуване на Север, и дори е родила детето си в снежната пустош) произтичат от нейната дълбоко вкоренена гордост от принадлежността към една „по-висша” цивилизация.
Не можем да отречем - и двете са силно изразени свободолюбиви жени, влизащи в парадоксален контраст. Едната дарила  с дете Робърт Пири, другата носеща детето му. Постепенно филмът се превръща в камерна драма насред полярната зима, разкриващ сблъсъка на двете култури, превъплътен в образите на главните героини, които държат зрителския интерес до края.
Мъжките образи са само маркирани в „Никой не иска нощта”. Може би това е идеята на Изабел Койшет за тяхната безполезност в самоосъзнаването на жената. Това е филм за сблъсъка на ценности и разбирането чрез съпреживяване, който се гледа на един дъх.

http://www.imdb.com/title/tt2735996/

Няма коментари:

Публикуване на коментар