9.12.12 г.

ПРОЕКТ: ВДЪХНОВЕНИЕ – отключени врати

Вдъхновител: Владина Цекова


Срещнах  я  случайно на път за един ашрам до Атина... и не се запомнихме.
За себе си помня последователността на знаците докато се открихме една друга отново.
И от тогава тя е човекът, който без усилие ми вдъхва сила.
Вдъхновение: Погледни света в очите...И нека силата бъде с теб!

ВИЗИТКА
Име: Владина Цекова

Професия: в момента експерт връзки с обществеността , но това е длъжност.. професиите са ми  свързани с педагогиката и психологията. Професионално съм се занимавала и с мода, с телевизионна реклама и маркетинг, с продуцентство.

Защо пътуваш?
Защото така се чувствам жива. Когато пътувам съм свободна. Истински свободна. Обичам да пътувам, защото виждам нови места, запознавам се с нови хора, потапям се в историята, наслаждавам се на красотите, усещам вибрицаиите на вселената, опитвам вкусотиите на всяко посетено място, сетивата ми се пълнят с хубавини, правя си каквото искам и каквото ми е на сърце,  докосвам се до бита на различни народи и култури, до традициите на различни  хора по света, радвам се на всеки път, на всяка крачка по пътя.. Затова пътувам. Така усещам живота си пълен с емоции, с енергия. Пътуването  ме държи жива, будна, щастлива и очите ми светят, душата ми сияе... Просто е прекрасно!

Кога пътуваш?
КОГАТО, КОЛКОТО И КАКТО МОГА! Пътувам обикновено през отпуските си, но това е в реда на нещата. Пътувам през почивните дни, през делнични също, ако това  ми е ок. Пътувам ,когато пътищата ме повикат. Така обикновено става при мен. Те ме викат.

Какво те вдъхновява?
Вдъхновявам се от всичко ново, красиво, различно, което може да ми предложи всяко пътуване. Вдъхновяват ме книгите, историите на хора, чета много автобиографични книги и се вдъхновявам от мъдростта и живота на успелите. Вдъхновява ме промяната. Вдъхновява ме филм. Вдъхновява ме изживяна емоция.  Всичко може да ме вдъхнови... Мога да си пиша до утре.. Вдъхноввявам се от радостта, от щастието , което откривам в  нечии очи и в нечия душа..Вдъхновявам се от екзотичен предмет, който ми е подарен, от срещите с интересни хора, от природата... от слънцето, от нечии постижения и успехи, от желанието да вкуся от всичко и да се насладя докрай на емоциите и настроението, които ме завладяват...

Любими книги:
Много , много книги са ми любими. Като кажа една , другите ще ми се обидят J Разбира се ,че имам любими книги. Четенето е другото ми любимо нещо наравно с пътуванията.. Всъщност то, четенето си  е едно пътуване. От детските естествено ми е любима „Пипи дългото чорапче”, защото тя ми е най- голямата учителка по щуротии в живота. Хъкълбери Фин и Том Сойер на Марк Твен, Иначе – „Майсторът и Маргарита” на Булгаков, „Великият Гетсби” на Фицджералд, „Черната овца” на Балзак, Спасителят в ръжта на Селинджър, По пътя на Керуак, всичко издадено от Учителя Петър Дънов, Робин Шарма и неговите ценни съвети в поредицата за Монаха, който продаде своето ферари, „Мъже без жени” на Хемингуей, „Трима мъже в една лодка” на Джеръм Джеръм, „Мопра” и „Орас” на Жорж Санд, „Параграф 22” на  Джоузеф Хелър, Сто години самота на Маркес, КАЗАНДЗАКИС  с неговите „Рапорт пред Ел Греко” и  „Зорба гъркът”.... Знам цели цитати от неговите произведения наизуст.. Обичам Чудомир  и неговите чудни,  шарени герои от разказите...Поезия също чета много. Сега си имам нова любима поетеса- Мира Дойчинова. Нейната поезия е … нямам думи, нямам думи да  я опиша. Пише дори по- добре от Дамян Дамянов, Евтим Евтимов и  големите ни имена в поезията. Смело е да го кажа, но е точно толкова добра като тях.

Любими филми:
„ Зорба гъркът” е любимият ми филм за всимки времена. Наизуст го знам.. Много силен филм, много вдъхновяващ, много дух има в него .. много .. Дори си мисля всеки път, че аз съм един Зорба в женски вариант.. Като че ли като него съм устроена.. Много щур ,много свободен, много позитивен.. Дори написах стихотворение за него. А любимият ми цитат от филма , респективно книгата е този- „ .. Хей ,човече, ти имаш всичко, освен лудост... човек трябва да е малко луд.  Да може да среже въжето и да бъде свободен....” Ей това е филмът! Иначе и други имам любими , но този е много мой.  Имам си един , който и 1000 пъти да гледам , няма да ми омръзне- „Наистина любов”.”Под небето на Тоскана” – също.. Много любими имам и в никакъв случай не са екшъни.  Не могат да  се изброят. Аз толкова обичам да ходя на кино. Предпочитам големият екран. Не обичам да гледам филми на компютъра и не го и правя.  Гледах наскоро  в Евросинема „Изворът на жените” – силен като послание, семпло , но уникално направен филм. Класиките са ясни - те са винаги любими. И незабравими…..Харесвам много френското кино, имам някои много любими сръбски уникални шедьоври, руското кино също обичам,великолепни актьори и режисьори имат братята руснаци, голяма , велика е руската култура…Американските холивудски продукции в повечето случаи са доста комерсиални и блудкави, но имат незабравими филми  с още по- незабравими и любими мои актьори.. Ако кажа ,че де Ниро ми  е любим, няма да изненадам никого. Анди Гарсия също. Мерил Стрийп…Много са гениалните.. Италианското кино също не е за пренебрегване. Не може да не го спомена. Белучи е блестяща в „ Малена”. Почти без думи направи уникална роля.  Български шедьоври също имаме и ги обичам и знам наизуст. „Щурец в ухото” е филмът, чиито реплики вътре мога да кажа дори и насън. Филм, направен почти само с двама основни герои, с уникална сюжетна линия, житейски истории, много добра актьорска игра и с невероятно въздействие. Голям смях е . Голям филм.  Какви филми имаме само и какви актьори и режисьори. Просто никой не ни знае, а от това ме боли. Един нискобюджетен английски филм харесвам много - „Време за мъже”. Харесва ми, че е направен с малко пари, а  е много  забавен и качествен. „Нотинг Хил” също го обичам. „Мостовете на Мадисън”, „Война и мир”… колкото повече изброявам, толкова повече шанса да пропусна любим филм е по- голям.. Нали ти казвам - също като книгите и филмите ще ми се разсърдят , че съм ги пропуснала… 

Кой е твоя път измежду всички изминати пътища?
Ел Камино де Сантяго, ако трябва да говорим в буквалния смисъл на думата - път. Иначе пътят на сърцето е моят път. На свободната воля, на широко разперените криле, духовните пътища... Това  са моите пътища. Иначе – и Камино, и пътищата , които ме отведоха в Индия и пътищата и пътечките в Троянския балкан и Рила - все са си моите пътища.. Научили са ме на много неща, дали са ми сила, криле и вяра, че всичко е възможно.

Какво искаш да ни кажеш? Защо?
Искам да кажа на всички да се отърват от страховете си, от негативните мисли, от кофтите качества като злоба, завист, гняв, ревност и нетърпеливост... да ги изхвърлят за да се чувстват по - свободни. Да забравят за пресметливостта, за вечните „ох” и „ах” за всичко. Да осъзнаят,че материалният свят е само отклонение от пътя и че не е това, за което сме дошли на този свят. Да гледат светло на нещата. Да си слушат сърцето. Да се усмихват повече. Да плачат повече от радост. Да се оглеждат  около себе си по- често и да откликват на всеки зов за помощ. Да си сбъдват мечтите. Да се хранят здравословно и да обръщат внимание точно какво слагат в тялото  си, когато поемат храна. Да знаят, че тялото е обвивка на душата и че е добре тя да бъде чиста и неопетнена.  Да се променят. Да не се плашат от промените. Да не гледат в паницата на другия. Да градят. Да изкачват върхове. Да правят света около тях по - красив и да не пестят силите и труда си това да се случва. Да спортуват. Да слязат от колите си и да ходят пеша. Да гледат хората в очите. Да говорят със съвестта си по - често. Да обръщат  внимание на простичките и дребните неща. Да не живеят в миналото,  да не мислят за бъдещето.  Да живеят сега. Да се радват сега. Да правят добрини. Да се научат да служат, без да очакват в замяна някой да им благодари, да им плати или да им каже браво. Да търсят светлината и да бъдат в нея. Да мечтаят. Да мечтаят.  Да мечтаят и да си сбъдват мечтите. Да почитат родителите, братята , сестрите  и приятелите си. Да нямат очаквания за нищо. Да открият красотата и смисъла в простичките неща и в нещата, които не се купуват с пари. Да знаят, че работата, трудът, изпитанията са велики учители. Пожелавам на всички животът им да има смисъл! Да вярват в силата, енергията и любовта, наречена Бог! Да знаят, че Бог и ангелите винаги правят най - доброто за нас. Да не се съмняват ни най- малко, когато се изправят пред изпитания. Да не се отчайват. Да вярват! Слънцето е неизбежно!

Как би се описала? Цитирай себе си!
Как да се опиша? Пълна съм с енергия. Вярвам в Бог и в доброто, вярвам в ангелите, които знам,че винаги са с мен, пред мен, зад мен. Знам, че ми помагат и че ме закрилят. Обичам да чета много, много. Обичам да пътувам навсякъде  у нас и по света - много , много. Обичам да се срещам с хора навсякъде по света, да научавам за бита им, за културата им, за това какво и защо си мислят. Обичам да се грижа за някого и да помагам. Обичам да обичам. Много съм добра във всичко, с което се захвана, защото влагам цялата си любов. Обичам да снимам и да улавям мигове, места и красоти. Обичам хубавите филми, добрата музика, качествените хора, цветята, планината, морето. Обичам слънцето най- много от всичко. Знам, че то дава светлина, топлина и живот. Обичам да търся и намирам смисъл и в най- малките неща , които животът ми поднася. Обичам молитвата и мантрите, които ме правят част от вселената и част от Бог. Обичам да летя със самолет и да пътувам на автостоп. Обичам да се радвам. Обичам да помагам на възрастни хора и на деца и го правя когато и колкото мога. Благодаря на приятелите , че ми помагат това да се случва. Обичам да готвя,  да меся хляб и да ми ухае на топла питка. Обичам сладки неща. Обичам брат си, снаха ми, майка си и баща си. Обичам детето си и благодаря на Бог за всичко, което прави за мен и него. Дарил ме е с радост и аз я приемам с отворени обятия. Обичам да срещам позитивни и усмихнати хора. Обичам да радвам приятелите си  с нещата, които те обичат. Обичам разговорите със селски хора, защото ми носят уют и спокойствие, защото ме обогатяват. Обичам да плета. Обичам да седя в пясъка  на плажа и да се припичам. Обичам, когато медитирам и ми идват разни готини прозрения. Обичам Индия. Обичам Истанбул.Обичам мъдростта на мъдрите и спонтанността на децата. Обичам животните. Обичам да мечтая и да си сбъдвам мечтите. Искам повече хора да знаят,че всичко е възможно и се стремя да им го покажа, че е така. Обичам да се уча и го правя непрекъснато. Обичам да съм влюбена, да имам ония пеперудки в стомаха… Това съм аз. Обичам София. Обичам България. Харесвам благословията да живеем в красива страна с реални и истински четири сезона. Обичам бабиното село Борима и малините там. Това съм аз. Не знам добре ли се описах. Пропуснах май да кажа , че догодина правя 50, че тежа 57 кг., че обичам да се веселя с приятели, че правя най- вкусните мекички и палачинки, че не пия алкохол, че съм много креативна и че имам идеи, които мечтая  да осъществя, че не се оплаквам и не хленча, че съм  мъжко момиче, че не пия лекарства по никакъв повод, че съм вегетарианка, че практикувам йога , че играя паневритмия и че ми е важно , най- важно да  бъда  и да си остана добър човек, че искам да имам време да осъществя всичко, което  ми е в мислите и сърцето.
Да цитирам себе си - не знам как и какво да кажа, но ми идва в момента да кажа нещо, което често споделям - Вярвам,че доброто чувство струва повече от всичко на света! Вярвам, е животът ни е даден да го живеем в радост. Вярвам, че всички на този свят сме родени за да бъдем щастливи! Търся светлината, знам къде е и искам да съм в нея когато, колкото и както мога! Вярвам,че живеем за да си сбъдваме мечтите! Големи, малки – няма значение. Важното е да ги сбъдваме.

БЛАГОДАРЯ ЗА СПОДЕЛЕНОТО , БЛАГОДАРЯ, ЧЕ МЕ ВДЪХНОВЯВАШ !
И аз ти благодаря ,Ели. Светлина , любов и добрини!

Няма коментари:

Публикуване на коментар