30.11.12 г.

ПРОЕКТ: ВДЪХНОВЕНИЕ – отключени врати


Вдъхновител : The Heartbeats of a Fairy

Непознатата! Чета нейните чувства и знам, че е писала за мен... Или аз съм чувствала нея?!?

"една жена иска да бъде попитана 
как е
да я попиташ с очи,
да я послушаш 3 дълги секунди,
да я прегърнеш, ако това се наложи,

или да я пратиш на фризьор.

но поне я попитай."

"Никой не шепти по-тихо от диханието ни, когато
лежим един в друг и се чупим на прах
като бисквитката в чая. Следобед. Жълт и мъглив
като вчера. Крехки и силни, наричат се двама. "

След думите ставам лудетина, идва ми да развея полите си като знаме на женската чувствителност. 

Вдъхновение: До болка истинска.

ВИЗИТКА

Име: Доротея

Професия: отговорен редактор

Защо пишеш? Защото идва само. Не правя репетиции и не подбирам внушения. Пиша както дишам – неусетно и без режисура.

Какво искаш да ни кажеш? Защо? Доскоро мислех, че на никого нищо не искам да кажа. Пишех само за един мъж.  Оказва се, че искам да кажа нещо на себе си – да свържа онази от миналото с тази от сега-то и да ги сдобря.  Преди всичко, обаче, текстовете ми нямат конкретна публика. Не са ГРАДСКА проза, не са ЖЕНСКА лирика, не са КЪСИ разкази. Те са това, което се получат, а защо – не знам.

Какво те вдъхновява? Поезията. Храната. Тялото…

Любими книги: Ах. Алиса, Virginii, тези, които предстоят.

Любими филми: Love Actually задейства всичките ми рецептори за: обичане на мъж, обичане на близък, обичане на Англия, обичане на дете, обичане от скука и по навик, обичане на език.


Как би се описалa? Цитирай себе си! "понякога съм бяла и добра", понякога съм просто многоточие с удивителен накрая.

БЛАГОДАРЯ ЗА СПОДЕЛЕНОТО, БЛАГОДАРЯ, ЧЕ МЕ ВДЪХНОВЯВАШ !
И аз благодаря! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар