27.11.12 г.

Есенна командировка



Банско – градът, в който всяка втора жена носи моето име , Елена. Градът на известните банскалийски баби, забрадени с черни кърпи и с черни слънчеви очила, препичащи се на късното ноемврийско слънце или дудндуркащи някое сладко бебе.
Банско – градът с известната църква „Света Троица”, построена през далечната 1835 г. Около 1810 г. започва подготовката за изграждане на църквата. Определят мястото, където ще се строи, като е избрано място в центъра на селото. Мястото за строене на църквата е дарено от хората на Банско, като първи дарител е дядо Лазко. В годините на Турско робство е имало закон, който е гласял, че може да се строи църква само на място където преди това е имало църквище. За целта банскалии закопават тайно кръст и икона на избраното място.Около 1855 г. двама братя Велеганови изливат четири камбани за кулата, като им е поръчано да напишат името на султана, поредния дипломатичен ход на банскалии, за да не могат турците да ги хвърлят от кулата.
Завършен храма Св. Троица представлява трикорабна псевдобазилика, изградена изцяло от камък . Архитектурата на сградата е направена, така че мами окото да изглежда малка, а всъщност не е. Стените на църквата са дебели 110см в основите, входните врати като сводове и прозорци са изработени от дялани камъни. Олтарът външно представлява половина от 18-ъгълна призма, като завършва с красив каменен корниз. Конструкцията е от здрави мурови греди, сключени по такъв начин, че и днес удивляват архитектите. Цялата тежест на покрива се носи от 12 колони, които символизират 12-те христови мъченици, колоните са от мура, обвити с въжета, които са напоени обилно с катран. Църковния двор е обграден от 4м. висок каменен зид(стена), така че нечестивите очи да не виждат какво става вътре. Носят се легенди, че под църквата и целия стар град има тунели, които са служели на банскалии да се крият от нашествениците, така са се промъквали комитите. Освен извесните комшолъци (малки вратички) от който са се промъквали от къща в къща, под града има тунели водещи извън града.
Петнайсет години след построяването на църквата Св. Троица банскалии се заемат да построят кула-камбанария, която да е също толкова величествена и да не отстъпва на църквата по строеж и размери. Тя е построена напълно самостоятелно в двора на църквата и представлява правилна четириъгълна пирамида без каквито и да било украшения. Тя се издига на 30 м. над града, отворена е от четирите страни с 4 метрови каменни арки, които и дават възможност да се погледне панорамно цялата котловина. Кулата е изградена изцяло от големи камъни, които в ъглите са цели блокове, а в средата са по-дребни. При строежа на всеки ъгъл е имало майстор, а над целия строеж бдял главния майстор Глигор Доюв или известен на банскалии като „уста(майстор) Глигата”. Починал през 1909г. на 108 години.
В приземието на кулата има малка врата, обковано желязо, която води в огнеупорен склад. В него се съхранявали парите и даренията за църквата. През дебела врата също обкована с желязо и сводест каменнен вход се влиза в кулата. Горе под свода над чардака високо са окачени 4те камбани, наредени по големина и тоналност, изработени специално с прибавка на сребро за звучност и ечене, от банските майстори камбанолеяри в Пловдив – Велеганови.
В кулата има специално оставено помещение за часовниковия механизъм, който и до днес работи безупречно. Монтираният часовников механизъм тежи 500кг. Звънът на камбаната се чува на далеч и съобщава часът. Създател на часовника е прочутия бански майстор Тодор Хаджи Радонов.
Ако оставим на страна историята, улиците от камък, бистрата планинска вода течаща от чешмите, многобройните механи, които всъщност не предлагат така вкусна храна както очакваме, в Банско определено ми доскучава след 3 дни. Може би единствено активното каране на ски или зимни кънки би спасило настроението ми. След два дни забелязвам какво ми липсва : чайни с ароматен планински чай, кафенета с добро кафе, кино, арт занимания, добри ресторанти, пицата, софийското метро, шумът от моите си улици. Сякаш липсва известна доза въображение на банскалии, за да ни накарат да пътуваме през всички сезони до този планински град в полите на Пирин и те не могат да ме задържат задълго.
Молерите си остава най-доброто място, където може да отседнете. На петзвезден лукс, на ниво, може да се насладите в Kempinski Hotel Grand Arena, а ако искате семеен уют - заповядайте в Калояновата къща, където ще бъдете посрещнати с мурсалски чай и домашно сладко от Елеонора, собственичката на семейния хотел, а също така и във Вила Вера, където леля Вера и дъщеря й Елена ще ви обгрижват с домашно приготвени ястия.

27.11.2012

Няма коментари:

Публикуване на коментар