Гондолиерът на Богинята

Photo by Abhishek Hajela

Вглеждам се в очите на непознатото момче от снимката, с поглед без капка суета, излъчващ такава увереност, че неусетно я придава и на мен. И в миг аз се успокоявам, приемам се!
Два месеца след първото си пътуване до Варанаси, мислено все още се връщам там всеки ден. Какво съм оставила по улиците на града?!? Какво ме вика?!?
Спомням си ритмичния тропот на влака отвеждащ ме от Каджурахо към града на бог Шива.  Каква символика – пътуване от еротичната столица на Индия към града на мъртвите!
Лежах, подпряла ръка на главата си, скрита зад перденцето на спалното ми миниатюрно купе, загледана през прозореца  и се чувствах умиротворена. Бях щастлива, в хармония с душата и тялото си. Умът ми не препускаше както много други пъти до сега, не чертаеше пътища, не търсеше брод, не рисуваше картини. Аз пътувах и се наслаждавах, преминавах и същевременно бях тук.

Varanasi, River Gang
Photo by Elena Takeva

Не знаех какво ще намеря във Варанаси, нито имах идея какво да търся. Бях гост в един от най-древните живи градове на света и се оставих улиците му да ме посрещнат, приласкаят, шокират, изумят. Оставих се рикшата да ме отведе до малкото ъглово магазинче, където хапнах паан – тази очарователна „бомбичка” от вкусове обвита в листо от бетел, а после сред шума от клаксони и светлини на преминаващи автомобили, си проправихме път, за да вечеряме в ресторант „Аннапурна”.
Този град е обвит в мрак и блещукащи лампички, пропит е от непознати миризми, пресреща ме със свещените си крави и благославящи садху, разтърсва ме с шума си от колела, ходила, звънци и клаксони.

Sunrise over river Gang
Photo by Elena Takeva

Събуждам се в 4 сутринта, за да посрещна изгрева над река Ганг. Сънена се спускам по улицата водеща към реката, а тя е така шумна, изпълнена с хора, които продават нанизи с цветя, самотни или на групи садху просят някоя рупия, сакати, деца опитващи се да се спазарят и да ти продадат нещо, чужденци като мен...
Гхатите са препълнени. Някои седят по стъпалата, други решат косите си, приготвяйки сутрешния си тоалет, поглеждайки ме любопитно докато преминавам между тях. Продължавам, докато не стигна до лодката, която ще ме отведе на плаване по реката. За мои спътници имам още няколко американци.

Гондолиерът
Photo by Elena Takeva

Лодкарят, млад индиец на не повече от 25 години ме поглежда за пръв и последен път с безразлични очи. От този момент той е олицетворение на всички лодкари по Ганг. Той е гондолиерът на свещената река майка, почитана от индийците като богиня. Реката, която го е допуснала да се носи по плътта й и да води гости със себе си. Аз съм неговият гост, който ще бъде представен на Богинята.
Слънцето се търкулва и хоризонта се обагря в розово. Тихо е. Само шум от мотор на лодка периодично, ненатрапчиво се чува. В този миг няма нещо, което е възможно да наруши тишината, дори шума. Тишината се е сляла с нас.

Реката, която мотвежда душите към отвъдното
Photo by Elena Takeva

Нося дар - пускам своята пуджа ( мъничка ладийка с червено цвете и свещичка) във водите. Усещането е така успокояващо, сякаш огромен товар е изхвърлен, предаден е както мъртво тяло, което ще бъде отнесено към безкрая. Къпането в Ганг е религиозен ритуал – докато плаваме виждам хора, които се къпят, перат, плуват, дори мият труп.
Стигаме мястото за кремации, пред което са „накацали” лодките пълни с трупи, служещи за изгаряне на мъртвите тела. Дори и да не подозираш предназначението им,  чувството е тягостно.  Споглеждаме се.
Сякаш душите предусещат, че тук е мястото, където напускат телата и поемат пътя си към отвъдното.

Лодките с трупите за кремация
Photo by Elena Takeva

Индийците не изгарят пет категории мъртъвци: децата до 10-годишна възраст, свещениците, умрелите от ухапване на кобра, умрелите от дребна шарка и бременните жени. Според Хиндуизмът, тези категории мъртви се считат за избрани и святи.
Всеки индиец мечтае да бъде кремиран тук. За хората, които финансово могат да си го позволят дори има възможност да дочакат края на дните си близо до реката, в съответните домове.

Photo by Elena Takeva

Някакъв изконен мрак и тайнственост, сила и древност, таи в лоното си Варанаси, докато по улиците му жените развяват известните банарес копринени сарита.

17.12.2018