Моите пет дни - от София, през Доха до Момбаса

Doha by night

У дома съм!

След  5 дни на бясно пътуване, в които от София кацнах в Катар, радразгледах нощна Доха, летях с първия полет на Катарските Авиолинии по линията Доха – Момбаса, за да бъда посрещната с воден салют и червен килим във втория по големина град в Кения, плувах в Индийския океан, направих 6 км. тур из дъждовни тропически гори, радвах се на екзотични животни и хапвах божествено сладки ананаси и манго, се прибирам вкъщи.

Shimba Hills Lodge, Mombasa, Kenya

Вглеждам се в роклята ми, по която дори и след прането откривам следи от червеникавата кал на Шимба Хилс, с която Габриела - собственичката на лоджа ме oпръска след като бясно мина с джипа си покарай мен. Белязана съм, има знак, който ще напомня и ще ме връща към дните ми край бреговете на Индийския океан. Историите за Африка са стари колкото човечеството, зародило се в екваториалната й част, в Кения – люлката на нашата цивилизация. Тази страна е запазила  мира за народа си, за разлика от много други места по черния континент.

Doha by night

Хей така, като на шега, но всъщност не бе, съм поканена да предприема едно неочаквано пътуване до Момбаса, вторият по големина град, след Найроби, намиращ се на острова, който е свързан с континента посредством два провлака. Пътувам през Доха и имам престой от 6 часа, което ми дава възможност да разгледам столицата на Катар. Музеят на Ислямското изкуство ( най-големият в света)за мое съжаление е затворен, защото минава 19:00 часа и шофьорът ме оставя в началото на сука, за да се поразходя и да вечерям. Първото, което се изпречва пред очите ми е магазина за соколи, в който над 40 птици са накацали, с качулки на главите си, чакащи своите купувачи. Двама млади катарци демонстрират уменията си на укротители, а аз ги моля да погаля сокола, който деликатно ме клъвва при всяко мое докосване. Нощта е топла, само 24 градуса и нищо не напомня за декемврийския студ в София.

Doha, Bird's Market

Групи от красиво забулени арабски жени са насядали на раздумка в ресторантите, мъжете пушат наргиле и пият чай, семейства са излезли на разходка по хлад с децата и филипинските си детегледачки. Аз избирам за вечеря един иракски ресторант, където сякаш повечето неща са по 14 катарски реала, около 7 лева. Поръчвам си сок от лайм и мента, супа от ароматна леща и салата „Фатуш”, а като комплимент ми носят току що изпечени арабски питки  - топли, пухкави, меки и топящи се на небцето ми. Заситила глада си, се отправям към пазара за птици  с пъстроцветни папагали Ара, нежни резедави жълтотили амазони, африкански жако и ... разбира се котки!

The sky, Mombasa

Бързам обратно за летището, където в 02:30 сутринта е полета ми за Момбаса! Сега мога да кажа от сърце на суахили: Накупенда, Момбаса! ( Обичам те, Момбаса!)
Очаквам с вълнение първият ми досег с африканския континент, който ме посреща още на летището с танци, слънце, кокосови орехи и една нескрита лежерност и безметежност. Взимам  скорестрелно виза срещу 50 USD, без въобще да е необходимо да покажа документите, които съм приготвила – покана, самолетен билет, хотелско настаняване и снимка. На излизане от летището един сладур ми извиква „Джамбо!” и аз си мисля: „Е, веднага започнаха да флиртуват.”, докато един час по-късно разбирам, че това е думата на суахили за „Здравей”, която ще чувам десетки пъти на ден.

Indian Ocean

Пристигам след по-малко от час в Severin Sea Lodge, намиращ се на брега на Индийския океан, но  разполагащ и със собствен басейн, за по-предпазливите си гости. На мен обаче ми се иска да се потопя в океана и само оставила багажа, се пременям в банския си и тичам към плажа. Да, ама  не! Отлив е и океанът се е отдръпнал, което ми дава възможност да се разходя по ситния и лек като пудра пясък . Разходката ми не минава без неканени спътници, готови да ми продадат пътуване с катамаран, африкански дървени фигурки или рокли и шалове в кенийски десени.  Именно тук се запознавам с една кенийка, майка на три красиви деца, която ми даде да погушкам седем месечното й бебе – малката прекрасно кадифена Аби, която ме гледаше с очичките си, осъзнала колко съм бяла и различна от семейстовот й, но възприемаща ме така спокойно, че се унасяше в прегръдката ми.

За следващата ранна утрин е предвидено сафари из дъждовните гори на Националния резерват Шимба Хилс, намиращ се само на 33 км. от Момбаса, приютил около 159 вида редки растения и някои изключителни екземпляри орхидеи, а също така много птици и разкошни пеперуди.
През нощта имаше гръмотевична буря, така че в 6 сутринта все още валеше леко. Почвата се бе размекнала и стъпвайки в нея краката ми потъваха в червеникавата кал. Първоначално бях тръгнала за сафарито със сандали, но приятели ме посъветваха да се преобуя с маратонки и Слава Богу, че ги послушах, защото ми предстоеше преход , за който неподозирах.

Severin Sea Lodge, Mombasa

И така пременена в бялата ми индийска рокля и розови платнени маратонки, заедно с Мария, Ради, Роси, Доньо и нашият шофьор Туя, поехме през кенийската гора „на лов” за животни. От топлата земя се бе вдигнала пара и имаше мъгла, около нас пробягваха антилопи, бикове пасеха на групички, семейства бабуни се разхождаха по пътеките и търсеха храна, дори видяхме и един дебнещ лъв да се промъква сред храстите. На български, на глас изразих огромното си желание да видя жираф, а рейнджъра доловил познатата дума ме попита на английски: „Жирафи ли харесваш? Обещавам ти да видиш!”

И така зачаках срещата си с някой жираф! Изведнъж долових, че шофьора и рейнджъра повтаряха няколко пъти „намбаситаа”, именно след моя коментар за жирафите и логически заключих, че някъде на близо има от тях. Наивно попитах: „ Извинете, на суахили „намбаситаа” жираф ли означава?”, при което те избухнаха в смях. Ами намбаситаа, всъщност било number six. Ние сме се намирали в район номер 6, а жираф на суахили е тига – сега вече знам. Видях жираф, но ... това бе жираф, обвит в мъгла и намиращ се на огромно разстояние и някак мистериозно се издигаше фигурата му сред мъгливите дървета...
От един момемент натам всичко е мар-ма-лад, ка-ра-мел и шо-ко-лад!
Дъжд, влага, пот, косата ми е абсолютно мокра. Направо съм участник в „Голи и уплашени”. Проправям си път по хлъзгава пътека от червеникава кал. А, нали знаете,   когато една жена се подхлъзне, важно е до себе си да има силна мъжка ръка. Е, моят рейнджър спаси роклята ми да си остане бяла!

Children of Kenya

Излизам от зоната си на комфорт и ... дрехите залепват по мен от пот, краката ми са в цкал, джапам през кенийска река, кой би повярвал (аз не бих си повярвала само до преди дни) ходя боса из африканска дъждовна гора, докато по пръстите ми се катерят мравки, а един нахален термит стига чак до гърдата ми и ме ухапва. Точно си помислих, че банела на сутиена ме е пробол и имам повод да го махна и напипах мравката забила се в мен. Без никакво колебание я откъснах буквално от плътта си. Нали Господ обича смелите !
Тръгвам си от Кения и я отнасям в сърцето си.
Колко удивително е, че не количеството време е фактора, който може да те накара да заобичаш някого ?!?

16.12.2018