Lost In Translation

Случвало ли ви се е да искате да споделите чувствата си с някой, а този някой да не разбира нито дума от български език ( освен – „да”, но с „да” не може да се обясни всичко, особено, когато има и „не” за казване), а съответно вашето ниво на неговия майчин език да ви отвежда до сложни, заплетени, нелепо-смешни, развеселяващи околните ви приятели ситуации.

Е, аз много държах да изясня отношенията си точно на италиански език, още повече, че вече близо три месеца всяка седмица по шест час учех езика на Петрарка.Това ми дава правото да кажа какво мисля точно на италиански, нали?  Дори започнах с думите          „ Защото искам да ме разбереш правилно ще пиша на италиански...”

Учудващо е, че не бях пила нищо друго освен кафе! Но пък бях слушала музика, която определено окриля душата и те кара да се впускаш в сложни преводи на всевъзможни езици.

И защото с граматиката бях все още в градината на сегашното време - реших - няма да използвам минало време ( така или иначе тези неща са си останали в миналото). Няма да използвам и бъдеще време ( защо да давам обещания, когато мога да получа по-интересни предложения?!?) Само тук и сега (разбирайте – само в сегашно време), както е казал Ошо. Всъщност бих могла да озаглавя разказа си – Как станах последовател на Ошо и последствията от обзелото ме просветление.

След като отделих необходимото време да изложа връхлитащите ме мисли, естествения преход бе превода. И така – преведох го ( в този момент се учудвам на смелостта си ) – два часа сложен превод на текст от един лист. Два часа, в които осъзнах, че миналото време е по-необходимо от бъдещето ( защото то е базата) и се наложи да прегледам учебника набързо, за да мога да образувам глаголите, да науча как се спрягат , когато са свързани с движение или са си просто глаголи. Да се поогледам дали някой модален глагол не се е вмъкнал между редовете, защото те са по-специални и ... със замах да финализирам писанията си.

Прочетох около 6 пъти написаното и всеки път ми харесваше повече от предходния. За сигурност проверих текста през Google Translator и направих някои малки корекции. Беше идеален. Звучеше силно. Бях доволна от брилиянтността му и от себе си.

Дадох си сметка колко бързо напредвам всъщност!

Изпратих го!

А телефона ми звънна точно след 10 минути и един развеселен мъжки глас ми предложи : „Защо не ми кажеш всичко отначало на английски?”

Смяхме се заедно как съм „убила” италианския език, защото в първите изречения бях объркала лицето и моите думи бяха в неговата уста, а той прекрасно знаеше, че не е казвал , нито дори си помислял подобни възможности.

След това прилежно ми преведе текстa въпреки късния час и аз успях да видя грешките си.

Комична ситуация, която обаче не успя да ме срази. Усмихвах се.

„Някой друг разсмивал ли те е така?”

„Не, никой друг – само ти.”

„Значи съм постигнала каквото исках – само аз съм!”

21.04.2012 г.

Елена Такева