***

Можеше да изминат още толкова на брой години, колкото изминаха до онзи момент, в който се срещнахме отново – през една септемврийска събота на все още неискащото да си отиде лято. Броеницата се пренареди.

Можеше все още да не зная отговора на въпроса, който исках да ти задам в онази зимна вечер, когато остави невинното ми младо сърце спряло и без дъх... Но ти седна до мен и ми сподели, сякаш бе чакал именно този момент...

Можеше! Но макар че животът ни повежда по разноликите си пътища, обърква представите ни, желанията ни, опитва се да изтрие чувствата...рано или късно ни връща там, откъдето сме тръгнали. След 28 години – пак на същото място – един въображаем училищен двор.

Питам се какво щеше да се случи, ако не се бяхме разделили? Ако онова момче и онова момиче, които се целуваха в голямото междучасие, бяха останали заедно? Какъв щеше да бъде риска да запазят любовта си?

Слушах гласа ти, докато изричаше думите, които исках да разбера през всичките тези сезони до сега. Много лета, есени, зими и пролети изминаха. Много пъти развявах щастливо роклите си. Много пъти триех сълзите си. Много пъти целувахме други.Много пъти се усмихвахме и плачехме ... за да разберем, че другите нямат значение, че в този миг, в който се видяхме ние бяхме отново онези 16 годишни влюбени.

Времето бе съхранило сърцата ни – моето за теб и твоето за мен. То пазеше ревниво спомена за НАС в гънките на съзнанието си.

И в тази вечер бяхме само аз и ти сред всички други гласове ...

18.09.2012

Елена Такева

Не е предсказание

Стиховете ми са момичешки
-звънки, разлистени
пращам ти ги по вятъра
измиват с дъжда лицето ти
гълъби ти ги носят сутрин
изпиваш ги с кафето си
вдишваш ги - твоят въздух са
спътници са в дните ти
лунна пътека в нощите.
След всички години
се срещаме -

същите ли?

15.09.2012
Елена Такева

Страници от Рая

Страницата е отворена
в една събота на септември
след толкова години
малко преди полунощ
думите се пренаредиха
и разбрах липсващите

от онова безметежно време
в което ТИ опари сърцето ми
и го остави горещо
в гърдите ми да тлее
… до днес.

Когато те прегърнах
замириса на пролет.

15.09.2012
Елена Такева

Заглавието е инспирирано от романа "Рай" на Радослав Гизгинджиев

Търговецът на камъни



Той бе прекосил Афганистан, Русия, Англия, Индия и Китай. И ако е вярно, че телата се срещнат дълго след като душите вече са имали своята среща, значи някъде те вече бяха танцували своя звезден танц, който повтаряха тук на Земята.

И тя открива - може да се влюби отново!

Като внезапно връхлитащ дъжд, изливащ се над жадната земя. Като среща в непалски ресторант завършваща с разходка в два сутринта в градския парк. Като целувка по бузата под лунна светлина, с единствени свидетели малката църква в дъното и целуващите се влюбени по пейките. Като внезапно избухнало желание да се любиш. Като невъзможността да скриеш, че не искаш да устоиш…

Безсънните нощи, в които тялото изписва неизречени желания. Смелостта да пожелаеш открито. 

Търговецът на камъни е загадка. Очите му разчитат мисли и той води с няколко изречения… докато не го оплетат в косите си.

До Господ се стига по много пътища. Уважавай пътя на другия. Благослови го! Защото незнаеш в кой миг неговият път ще пресече твоя и ти ще тръгнеш по него.

Господ е един и независимо откъде си тръгнал ще стигнеш до него. Единствено трябва да следваш повелите на своя път и той ще те възнагради като те отведе до Него.

Подходящият мъж идва винаги в неподходящ момент… като знамение.

05.09.2012