И пак на люляк ще ухае!
Напук на продължилата студена зима
ще се родят онези топли нощи от коприна,
в които светлината ще е оцветена много синьо.
Морето ласкаво ще призовава да се отдадем
на лятото и топлите му мокри пръсти,
които нямат време да отдъхнат
в забързан бяг по голата ни същност.
А вятърът във клоните унесено ще шепне
на влюбените долу сред тревите
изсвирените песни от щурците
поискали на времето да спрат стрелките.
От радост този свят около Слънцето кръжи
полепват в сладост устни ни от мечти
изричани на глас, в захлас, в екстаз
проблясват приказни дъги във нас.
Ще бъде Май – началото на летния безкрай.
29.05.2012
Елена Такева
Няма коментари:
Публикуване на коментар