Показват се публикациите с етикет Love Time. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Love Time. Показване на всички публикации

15.11.18 г.

За срещите

докато избирам с какво
да нахраня тялото си
погледа ми среща теб
питам как се приготвя хляба
а ти отговаряш: да ти поръчам ли

24.02.2018

11.10.18 г.

Варанаси - градът на бог Шива, пътят към отвъдното и столицата на копринените индийски сарита

Свещената река Ганг
В един момент от живота ми разбирам - всичко се случва точно, когато трябва, независимо от желанията ми.
Още през април бях направила всичко възможно, за да организирам пътуване до Варанаси и до пристигането ми в Индия то изглеждаше напълно вероятно. Съдбата обаче бе отредила, спътниците ми да се притеснят от факта, че ни предстои пътуване с индийските железници и така ние вместо във Варанаси се озовахме в Пушкар.
Пет месеца по-късно отново съм в Индия и отново Варанаси е на дневен ред.
Ще се случи ли този път така дългоочакваното пътуване?!? Съзнанието ми рисува картини на непознатия все още град в очакване да стане свидетел на „пиршеството“ от аромати, цветове и човешки лица.
Сутрешен ритуал край река Ганг

В ранната септемврийска вечер, някъде около 20:00 часа се отправям на деветчасовото си пътуване от Ню Делхи до Каджурахо, а след още един ден – отново с влак, но този път през деня, ще пътувам и до Варанаси.  Разстоянието от Каджурахо до Варанаси  се изминава за седем часа. Настанена съм в спален вагон, втора класа, където ми раздават чисто бели чаршафи, кърпа и калъфка за възглавница, на фона на захабения интериор. Това, което трудно преживявам е хигиената в тоалетното помещение, което за съжаление напомня на подобно в българските железници, с тази разлика, че потока от хора там и тук е съвсем различен и това ме кара да се замисля за навиците на българите.
Дърва за кремация

Варанаси - свещеният град, мястото – от което според легендите се поема пътя към отвъдното, има притегателна сила за всеки индус, копнеещ поне веднъж да го посети. Някога наричан Каши („сияещ с божествена светлина“), а по-късно Бенарес от британците, Варанаси – най-старият жив град в света е бил религиозният център на индусите през цялата своя история.
За Варанаси казват, че е по-стар от историята, по-стар от традицията, дори по-стар от легендата и изглежда два пъти по-стар от всички тях взети заедно.Закрилян от бог Шива, Варанаси е свято място, за да живееш и благословено - да умреш.
Настанявам се в Hotel Hindustan International: http://www.hhihotels.com/hotel-varanasi , намиращ се в сърцето на града, на 1 км. от железопътната гара. Хотелът е бутиков, но в него няма нищо подобно освен магазина със сувенири в лобито.

Вземам бърз душ и се отправям на тур с рикша из улиците. Движението е умопомрачително, отвсякъде се чуват клаксони, светят фарове в очите ми и подозирам, че се вдига прах, който аз не забелязвам заради тъмнината. Притеснявам се, че рикшаджията буквално ще ме преобърне на пътя в бързия си ход. По мое желание спираме, за да опитвам от известния паан, от листа на бетел. Най-разпространеният начин за приготвяне е да се намаже листото с гасена вар, чийто калций подпомага усвояването на алкалоидите от бетела и ареката, след което се добавят парченца от ореха и по желание допълнителни овкусители, а понякога и тютюн. Цялата смес се увива в листото и е готова за консумация. Паанът може да бъде сладък, леден и огнен, а последния се запалва преди да го поставиш в устата си. Тайната е, че в листото са увити малки парченца натрошен лед, така че те неутрализират запаленото листо. Този местен деликатес засилва слюноотделянето и еуфорията, в зависимост от насищането си с тютюн и ореха арека. На мен лично много ми хареса т.к. моя бе подсладен и с добавка от кокосови стърготини.
Садху
Докато гледам мъжа, който приготвя моя паан, малкото му прашно ъгловато магазинче, съмнителната на вид кърпа, в която са увити листата от бетел, в ума ми избухват всякакъв род колебания, любопитството ми обаче надделява и след първата хапка в устата ми „избухват“ като малка бомбичка всякакви вкусове, които проясняват съзнанието ми.
За вечеря сме в Shri Annapurna Restaurant – препоръчан ни от собственика на рикшата и изгладнели отрупваме масата с поръчките си – основно вегетариански ястия и то много люти. Определено харесах кухнята на ресторанта, така че на следващия ден завеждам за да почерпя за обяд Риши, нашият екскурзовод, шофьорът ни и Липи, която на сбогуване ми подари пръстена си, за да не я забравя. Всички ние , заедно с десертите платихме около 740 рупии и аз оставих 160 рупии ( малко повече от два долара) бакшиш за персонала.
На следващия ден се събудих в 4:30, за да се приготвя да посрещна изгрева плавайки на лодка по река Ганг.
Варанаси

Паркираме далече от реката и се отправяме пеша към първите гати – стълбичките водещи към реката, които сутрин са празни и изпълнени със спокойствие, преминавайки по улицата през седящи садху, продавачи на гирлянди с цветя, лутащи се свещени крави, улични търговци, просяци, малък брой туристи и индийци отправили се за сутрешното си къпане в Ганг.
За европееца е необичайно да има „мечта“ свързана със смъртта си, но индиеца има - да умре във Варанаси. Ежедневно около 70 000 души се потапят в Ганг, с тази „мечта“ в сърцата си…
Културният сблъсък тук е потресаващ!
Край брега на река Ганг

Докато плаваме с лодката и се любуваме на изгрева на зараждащото се розово слънце на хоризонта, ставаме свидетели на „сутрешния тоалет“ на индийците. Едни се къпят, други перат дрехите си, а деца мият зъбите си с четка и паста и ме подканват да се присъединя и аз. Наблизо е мястото за кремации, където се разпръсква пепелта на мъртвите в реката ( богатите мъртви), докато телата на бедните индийци са оставени да се носят свободно по реката в пътя си към отвъдния живот. За кремирането на едно тяло са необходими между 80 кг. И 160 кг. дърва, което за обикновения индиец е непосилно.
Варанаси

Казват, че преражданията на човешката душа се прекъсват, ако след смъртта си човек бива кремиран във Варанаси, а прахта му разпръсната над водите на  Майка Ганг. Индийците не изгарят пет категории мъртъвци: децата до 10-годишна възраст, свещениците, умрелите от ухапване на кобра, умрелите от дребна шарка и бременните жени. Според индуската религия, тези категории мъртви се считат за избрани и свети. Огънят, с който се запалват телата е свещен и не угасва по никакъв повод – това е огънят на бог Шива.
За индусите реката е свещена, защото има способността да отмива човешките грехове.
Садху

Истината е, че на мен реката ми вдъхва спокойствие, изпълва ме с хармония. Тя е животът и смъртта, денят и нощта, бялото и черното – двете страни на едно цяло!
Същата вечер посещавам след залез Ганга Аарти церемония край брега на реката, за да поднеса на Ганг в дар своето преклонение, смирение, любов и преданост. Вярва се, че Ааарти церемонията премахва болката, страданието, напрежението от ежедневния живот и възцарява благоговението и покоя на божествената благодат. Това е религиозен ритуал, при който пламъка от фитил напоен в свещено масло гхи се предлага като дар на боговете, пеейки мантри и песни възхваляващи съответното божество и по този начин привличащи благословията му върху участниците в церемонията. Всеки елемент в Ааарти има специално значение т.к. произлиза от стар ведически ритуал. Цветята са символ на земята и стабилността на вярата, запалените маслени лампи – съединяването на дух на хората с божествения дух, ветрилата от паунови пера – въздуха и движението, водата – преходността, кърпичките – новото начало, запалените пръчици – чистотата на ума и интелекта, раковините и техния звук – призив към божествата, докосването на пламъчетата в края на службата, на лицето и главата са израз на търсене на благословия от боговете,
Аарти

пречистване на разума, приемане на божествената светлина и насочване на мислите по пътя на доброто. Посредством Аарти всичко материално и духовно се поднася като дар на боговете.
Аарти – Висшата любов към бога – изпълва осъзнато или пък не, всеки един от участниците.  Липи потапя ръцете си във водата на Ганг и поръсва главата си и мен!

Тръгвайки си след ритуала, попадаме отново на шумната улица изпълнена с толкова много недъгави хора, че започва да ми се гади и не мога да превъзмогна чувството, шока, контраста, миризмата, защото една свещен крава е освободила стомаха си точно пред мен… Искам ли да избягам ?!? Да, искам!
Сари от коприна Варанаси
По стечение на обстоятелствата „бягството“ е в магазин за известните скъпи сарита, от коприна Варанаси с бродирани изящни апликации. От коприна се тъкат и картинни пана, като майстора, знае всеки ред от картината наизуст, и брои през колко нишки се сменят цветовете на всеки ред, а чирака, пуска совалката. Този занаят се предава от баща на син, майсторите изучават един мотив за 3-4 години и след това, през целия си живот, тъкат само него. В момента във Варанси има около 70 фамилии, които тъкат по този начин, и това прави тези пана много ценни.
Магазин за сарита
Моят приятел Риши трябва да купи за подарък три сарита – за съпругата му, за майка му и за съпругата на брат му. Липи пък помага при избора, сръчно разгръща платовете и същевременно ме въвежда в изкуството на разпознаване на качествената коприната. Пред очите ми се разстилат шест метрови цветни феерии и ми се иска да си купя не едно, не пет, не десет! Искам всичките сарита, защото цветовете им сияят в багрите си и отразяват красиво светлината върху лицето!

Е, тръгвам си с умопомрачаващо красив оранжево-коралов, огромен шал!
Моят път към отвъдното е постлан в коприна.

11.10.2018

18.05.18 г.

Босонога из Пушкар – градът на Бог Брахма

Моята свещена приятелка :)
Трябваше да съм във Варанаси, но пътя ме отведе в Пушкар. Свещеният Пушкар! Вторият град считан за такъв след Варанаси, който ме посрещна по залез, шумен, цветен и все още горещ. Това е единственият град, в който има храм на върховния индуски бог - Брахма -  Бог на сътворението, създател на Космоса и част от  божествената троица, заедно с Вишну  - Богът на съхранението на света и Вселената и Шива – Богът на сътворяващата и разрушаващата сила.
Според преданията, Бог Брахма летял със своя лебед над Пушкар, търсейки място, където да извърши свещения огнен ритуал за пречистване и жертвоприношение. Три листа от неговия лотос паднали на земята и образували там три езера: голямото езеро, средното езеро и най-малкото езеро - по едно за всеки от тримата главни богове: Шива,
Брахма и Вишну. Мястото около езерата богът на сътворението на Вселената нарекъл Пушкар, което означавало син лотосов цвят.
На верандата на Hotel Pushkar Palace
Настанявам се след  дългия път от Джайпур в хотела и каква радост е , когато откривам, че верандата ми гледа към свещеното езеро Пушкарa, създадено от сълзите на Шива, както разказват легендите и където е разпръсната прахта на Ганди.  Стаята ми е смесица от стилове и ме връща сто години назад във времето. От снимките от стената ме гледат сериозни, мустакати махараджи, няма никави женски образи, единствено красиво изрисувани пауни -  може би за компенсация.
Из пясъчните дюни на пустинята Тар

Първото нещо, което предприемам е да се разходя с камила из пясъчните дюни.  Нашият водач е едно десет годишно момче – един малък мъж, който удивително ни води по пътя – мен и моите четири спътници. След нас тичат деца, които пеят и свирят, в желанието си да ни впечатлят за някоя рупия. Някои от децата се качват в каруцата при нас и аз съм им толкова любопитна заради бялата ми кожа, че пипат с интерес глезените ми. Разминаваме се със семейства, които се прибират на камили към домовете си, със самотни ездачи... така необичайна е тази атмосфера – тишината на пустинята Тар, внезапните появявания, сякаш от нищото на ездачи, усмивките, поздравите, желанието на хората да се снимат, но само с мъжете от компанията. Към мен и моята спътничка от уважение не поглеждат дори, докато не им предлагаме да си направим обща снимка и на лицата им грейват усмивки.
В Пушкар не се пуши, не се пие алкохол и не се консумират месни ястия т.к. е свещен град. За вечеря се задоволяваме с веганска, но много люта храна. Всевъзможните разновидности на хляб в Индия са така вкусни, че никога не би могъл да останеш гладен, дори и као местната кухня не ти допада.Тук расте най-вкусното манго, което поддържа усещането ти за свежест, а пиенето на кокосово мляко утолява всяка жажда.
Церемония край езерото Пушкара
Събуждам се много рано т.к. климатика в стаята ми е шумен и студения въздух е насочен точно върху леглото ми, което прави почти невъзможен съня ми. Така на пресекулки спя с пуснат и изключен климатик, а стаята е гореща – разбирам по наниза от рози,  с който ме закичиха при пристигане и само след час престой в стаята се хербаризира до неузнаваемост.
В седем сутринта заедно с Артуро се разхождаме из все още празните улици на Пушкар. Ранобудни търговци подреждат стоката по магазините си. Деца трошат огромни буци лед , за да бъде подготвен за сока, който ще продават. Сокът представлява версия на смутито с ужасяващо зелен цвят, защото се пасира растение наподобяващо магданоз, но с по-едри листа. Продавачи на нанизи с цветя за церемонията, която се прави веднъж всеки месец  разпъват сергии и редят огромни купища от рози и непознати за мен оранжеви цветя.
Храмът на Бог Брахма в Пушкар
Тази сутрин посещаваме храма на Бог Брахма ( за съжаление много строго се съблюдава дали някой няма да се изкуши да направи снимки).  До него се достига по множество мраморни стълби, отвеждащи до порта с красив мраморен павилион, надвесен над дъговидната арка, в която е вписана вратата на портата. Храмът се състои от зала за молитви и главно светилище, над която се извися червена шикара, символ на лебеда на Брахма - Хамса. Всички стени във вътрешността на храма са покрити с монети, залепени по тях от поклонниците като дар за бога - сътворител на Вселената.
Във всяка една от ръцете си Брахма държи по една от книга на Ведите, показващи безкрайността на знанието, което трябва да се използва без егоистични цели за доброто на хората. Броеница, изобразява отмерването на времето, медитацията и силата на ума. Понякога той е рисуван с роза и съд за вода като тези два символа означават мъдрост и съзидание. Бог Брахма седи върху лотос, представляващ безкрайната реалност и безкрайността на Вселената, а птицата, която язди, е лебед, символ на прозорливостта на интелекта и мистицизма на божественото.
Моите дарове "отлитат" към водите на свещеното езеро Пушкара
Край брега на езерото Пушкара, при пълнолуние се извършва свещенна церемония и ние имаме щастието да сме тук. Босите ни ходила едва издържат горещите стъпала. Сядаме на сянка и нашият водач – потомствен брамин ни дава инструкции какво следва. После всеки от нас има персонална пуджа церемония. Това е свещен ритуал, който представлява отдаване на почит, молитва и уважение към определено божество, в случая Бог Брахма. С този ритуал се призовава чрез мантри и символично поднасяне на дарове – светлина, аромат, храна, дреха, цветя, сандалова паста и др. Пуджа представлява духовно свързване между определеното божество и този, който го почита.

... Хвърлям своите дарове в езерото Пушкар.
Благословена съм!

17.05.2018
Елена Такева

22.02.18 г.

Последвай ме в Индия

Джайпур, Индия
Няма по-подходяща дума, която да дава представа за тази невероятна страна, която ни очарова, вълнува, но и смущава. Индия е емоция от чувства! Индия е взрив от цветове по време на Холи фестивала, благословията на хората, които срещаш всекидневно.
Пропътувах емблематичният Златен триъгълник ( Делхи, Агра и Джайпур)извън туристическия сезон, който е от началото на октомври до края на март. Извън сезона означава всеки ден температурата да е повече от 42°, а в обедните часове слънцето е така жарко, че всякакъв мисловен процес неминуемо спираше и съзнанието ми се рееше в една лежерна забрава.
В края на април, в една ранна утрин кацнах на летището в Делхи (препоръчвам да пътувате през Катар т.к. при смяна на полетите летището е спокойно, прохладно и успявате да си отпочинете на чаша арабско кафе – ароматна напитка от шафран и кардамон.)
И ето ме в Индия!
Небесният купол над Делхи се отвори пред очите ми и аз направих първите си крачки на индийска земя. Градът има специфичен аромат, който разпознавам регистрирам веднага.
В четири сутинта (защото чаках два часа да получа електронната си виза на една невъобразимо дълга опашка) може да видите всякакви хора - прибиращи се от работа служителки от летището, отиващи на работа, бездомници спящи по пейки или под палмите, момчета играещи някакви си техни игри почти между две улични платна...
Делхи има специфичен аромат, който разпознавам още с първата крачка извън вратите на летището.
Отсядам в хотел на половин час път,  в така наречената Аеросити зона, 4*, много чист, с прекрасно легло, в което потъвам за кратък сън.
На сутринта, по съвет на моя приятелка си поръчвам омлет - индийците са царе на омлетите - носят ми едно пухкаво вълшебство. Хапвам още нудълси със зеленчуци и в никакъв случай не поръчвам кафе, защото е инстантно и небцето ми, свикнало да пие италианско ристрето ще е силно разочаровано.
В Индия 50 км. се изминават за 1 час, поради
Амбер Форт, Джайпур
което отсечката Делхи - Джайпур я пропътувах  за 5 часа. Няма светофари или има толкова малко, че не видях никъде. Не съществуват правила при шофиране, на някои отсечки платното бе еднолентово и в него - колите, тук-тук такситата, камионите, мотопедите и пешеходците се движеха в двете посоки в една лента. Шумът е невъобразим и звукът на клаксоните се чува надалеч. Първоначалният стрес е изместен от любопитството ми към този така различен от моя свят!
Традиционнат женска дреха се нарича „сари” – идва от санскрит и означава парче плат. По начина на увиване, цветът и материята може да разберете за статута на индийката. А пък тук, в Раджастан – индийките са в най-пъстрите си, извезани с пайети и маниста сарита.
Обикновено жените работят повече и по- тежка работа от мъжете. Изобщо Индия е It is a mans, mans world!
Покрай основните пътища в града няма тротоари и в боклука, който от години заема така наречените улици, може да видите как си играят няколко деца, две черни прасета, три маймуни и за колорит - една безразлично преживяща свещена крава украсена спанделки! И пак тук - може да изпиете чаша сок от захарна тръстика приготвена по най-стария начин, по който може да се прави – като стеблата се изтискат с ръчно въртяща се преса .
Докато пътувахме, кой мислите, че бе най-голямата атракция - разбира се, че ние – с моите две руси приятелки - от всички автобуси, тук-тук таксита, мъже и жени, ни сочеха един на друг с нескрит интерес.
Разглеждайки фортове и гробнице, винаги се намираше някой, който да ме помоли да се снимаме, да ми даде бебето си, което да подържа за късмет. Точно в гробницата на Хумаюн в Делхи, един мъж дойде при мен с предложението да се снимам с майка му, която без да разбирам и дума хинди, знаех, че му обяснява, че се притеснява, че не е с подходящо сари. След  като се снимахме, дотичаха децата му, с които също се снимах  и накрая той ме заведе при съпругата си, която го гледаше по този начин, докато приближавахме, по който само съпругите гледат, когато са недоволни.

Но пък индийката не може да отказва на съпруга си! В тази страна почти няма разводи - едва 2%, което не означава, че цари семейно щастие, но пък има неоспорими закони на страната на мъжа, естествено. При развод, семействата и на двете страни ви отхвърлят, не сте канени повече на гости, плюс още други рестрикции...
Амбер Форт, Джайпур
Освен това все още колкото и да си въобразявах, че е мит – браковете се уреждат и доста често младоженците не се познават до месец-два преди сватбата. Дори веднъж запознали се, те не си разменят телефони и не се срещат насаме. През август тази година, м
ой колега, от кастата на брамините, се ожени и за мен бе непонятно, че в началото на юли все още не познаваше бъдещата си съпруга. Питайки го дали не иска избора да бъде негов, защото това ще е жената, с която ще живее цял живот, той ми отвърна, че абсолютно съзнателно го е оставил в ръцете на родителите си и им има пълно доверие.
По улиците на Индия няма да видите двойки момчета и момичета хванати за ръцете. Сексът в
страната на Кама Сутра е табу! Недай си Боже, да решите да целунете накой мъж на обществено място за поздрав...Но пък спокойно ще видите как се разхождат две момчета прегърнати през кръста или хванати за ръка. Изводът оставям на вас.
Какво ме изумява в тази страна – занаятчийските умения на индийците – инкрустирането със скъпоценни камъни – лапис, лазурит, малахит, седеф и други на различни мраморни плоскости, използвани за плотове на маси или облицовки, рисуването върху коприна, мекотата на изтъканите кашмирени или от пашмина шалове, бързината, с която фино изрисуват тялото ви с къна ( хена), Тадж Махал – една любовна поема от мрамор, изпъстрена с черни мраморни надписи на урду, които са вклинени в белия мрамор, безбройните статуи издялани от сандалово дърво. Нощем, под светлината на луната, когато горещината е утихнала,  в градините ухае на жасмин и франджипани, а същят този аромат ще усетите и в градината на Тадж Махал,  където в клоните на дърветата съзираш малки зелени папагали и чуваш песента на славеите.
Някак естествено е да пожелаеш да украсиш ръката си с гривна от жасмин, за да се носи аромата му около теб или да си закичиш клонка в косата. Виждала съм бързащи индийки, как спират откъсват клонче, слагат го в косите си и продължават. Красота!
Индия е наистина огромна страна с население от около милиард и 300 милиона. Ако я наложим на картата на Европа ще заеме територия от Дания до Либия и от Испания до Русия – 3 287 590 кв.км, 3 раси, 7 религии, 325 различни езици -15 официално и стотици диалекти.
След като се върнах в България разбрах, аз си бях тръгнала от Индия, но не и тя от мен!
В края на август с Божия помощ, защото само така мога да обясня внезапното ми второ отпътуване за Индия, пропътувах три щата : Телангана, Карнатака и Махаращра. Този път посетих няколко забележителни места, нетипични за обикновения турист, с идеята да разгледам храмовите комплекси на четирите основни религии:
Хайдерабад  - столицата на щата Телангана. Градът е дом на Ramoji Film City, разположен на 2000 акра земя, Филмовата индустрия тук е наречена  Толивуд! Тук още се намира кулата Чарминар – открита като джамия първоначално, а после превърната в паметник на културата, името й означава „Четири минарета”, като от върха й се разкрива гледка към пазара за гривни, изпъстрен с разноцветни стъклени, метални, пластамсови, дървени, кашмирени от папие-маше, сребърни и златни гривни. Рай за жените.
Бидар, Индия
Бидар  - разположен в североизточната част на южния щат Карнатака, където се намира Фортът на Бидар, както и различни ислямски гробници от времето на Бахманидите. Тук видях джамия на 850 години, абсолютно запазена  не само като постройка , но също и стенописите й изпъстрени с цитати на урду от Корана. Пазителят на джамията, слаб мъж на около 60 години, с овехтели памучни дрехи, се обърна към мен на перфектен английски: „Пипнете с ръката си стената, защото пипате история! Този стенопис никога не е бил реновиран!”
Гулбарга и едноименният форт, пещерите Елора,  край Аурангабад – строени вертикално, представляващи храмов комплекс на трите основни религии – хиндуизъм, джайнизъ и будизъм.  И отново край Аурангабад посетих копието на Тадж Махал, строено не с мрамор и значително по-малко пари – Биби Ка Макбара и Фортът Даулатабад. Именно в този форт се сприятелих с една майка-лангур, може би най-приятелски настроените маймуни, която хранех със захарчета.
И не на последно място искам да разкажа за церемонията в Златния храм на Сай Баба в Ширди. Уникално преживяване!  От момента, в който тръгнах на път от Хайдерабад и трябваше да изминем 550 км., останахме без вода и храна, засищахме глада и жаждата си (защото бе много горещо, а пътувахме 11 часа) с малки бананчета, звездовиден плод, гуава, печена царевица и кокосово мляко; до паристигането ни в хотела в Ширди, взимането бързо на душ, после с моя паспорт като чужденка получихме ВИП пропуск и след като сотавхме абсолютно всички вещи в хотела поехме с едно такси ( без телефони и чанти, само с моя паспорт и кредитна карта в сутиена) към храма на Сай Баба.
Таксито ни оставя на една прашна търговска  улица и ние, с моя спътник разбираме, че от тук нататък трябва да поемем боси. Докато се чудим какво да правим с обувките си, един индиец от съседно магазинче ни предлага да ги пази, за целта ги слагаме в една платнена торба, на лист изписват имената ни на хинди и това е ... поемам босонога, сред хиляди други босоноги хора и бездомни кучета, които се промъкваха по между ни и босите ми крака усещат козината им. Бях единственият бял човек. След като изчакваме в едно помещение седнали в редици да дойде време да слезем в подземието на храма, се появява един гледащ навъсено полицай, който определено се държи грубо с индийците, но стигайки до мен, дори се усмихва и промърворва:мадам и ме кани да се присъединя към жените, за да поемем към церемонията. Разделени на мъже и жение, в два различни сектора, пеем мантри, песни. Аз не разбирам хинди и ен зная нито една песен, но така ми се искаше да бъда част от енергията и ритъма и реших, че най-подходящо за мястото е да изпея молитвата „Отче наш” в съответната тоналност. Така в Ширди, на церемонията я храма на Сай Баба, звучеше християнска молитва на български език.

12.11.17 г.

Ние

Винаги ще има едно разстояние - малки улички покрити с есенни листа, някъде там в Лондон - от спирка Арсенал на ъндърграунда до апартамента на Стефани Корт Стрийт, което ще е само наше, което ще сме изминали с притихнали сърца в очакване.

12.11.2017

15.12.16 г.

И всичко отначало

не останаха думи
замлъкнах
от раняването

и изтривам
отсичам
изкоренявам

копая дупка
и садя дърво
в чиито клони
ще запее
птица

29.11.2016

мостът


е знак
възможност,
съобщение,
нишка, връзка,
сливане,
единение,
дъгата денем,
любовта,
Млечният път
бележещ
света!

25.11.2016

СЛЕДИ

от джинджифил
в дъха ми,
издават ме...

Декември е,
а заблуждавах
другите
за лято!

03.12.2013

октомври

променя
координатната ми
сърдечно-съдова система
влюбвам се
по 3000 пъти
в минута
в теб
и
загубвам
думите си
способността
да мисля
да изразявам себе си
разпъвам с въздишки
на онова
сладко предусещане
всеки миг,
в който
те няма

18.10.2016

25.11.16 г.

сега

те нося -
в гънката
на дланта си

стаен точно
в линията
на сърцето ми!

25.11.2016

23.11.16 г.

равновесие

губя се
а намирам
теб

20.11.2016

13.10.16 г.

от един момент

нататък
всеки град
носи името
на мъж ...
дори това
да е
Венеция.

Елена Такева
13.10.2016

30.09.16 г.

Лято

Да ми държи ръката
и когато забравя
да помръдне пръстите си
само малко,
Колкото да знам.
*
Да му държа ръката
и когато забрави
да помръдна пръстите си
само малко.
Колкото да знае.
*
Лято
Да си държим ръцете!

Елена Такева
30.09.2016

24.09.16 г.

у дома


в първия ден
от есента
постилах
одеялото
с което
застилах
леглото
в Италия
и те чаках

22.09.2016

In Love/ Влюбване

I easily fall in love
the way a breeze
gently blows dandelions
putting their parachutes
on the wing,
putting me
on the wing
to you.

Elena Takeva
Translated into English by: Zlatna Kostova
*
Влюбвам се с лекотата,
с която вятърът
духва глухарчето
и цветчетата му политат
в пространството,
а аз към теб.

Елена Такева
22.09.2016

***

сега знам
понякога ме ядосваш
само за да погледаш
сърдитите ми устни

23.09.2016

3.07.15 г.

Минало несвършено

В такива летни дни
галещи топло по лицето
поглеждам в една чаша
и откривам на дъното
спомени от отминало лято
лазурно море
ментов вкус на Мохито
и усмивката на едно момче
като знак, че ни е имало.
03.07.2013

30.06.15 г.

***

измервам дните
от онзи дъжд
който напои
живота ми
с очакване 
за теб

28.06.2015

22.11.14 г.

Новолуние в Стрелец

Понякога да си спомняш е опасно ...
Понякога спомените
могат да изсвирят онази мелодия
на сърцето, която е звучала
в онова време, в което
си бил толкова щастлив,
че дори не си осъзнавал това...
Между небето и Земята,
между Изтока и Запада -
аз избрах теб и сега
душата ми е хвърчило
литнало високо, високо...
Имам нужда да ме уловиш,
да намотаеш кордата
и да ме върнеш при теб,
за да усетя устните ти.

Новолуние в Стрелец!
И нека Силата бъде с мен!

22.11.2014
Елена Такева

17.11.14 г.

утрин

размазани целувки
по ръба на чашата ми за кафе
предвещават срещи на устни
а устните ми препускат към теб

17.11.2014

Елена Такева