Пра баба ми Вера
меси баница на кръглата дървена маса в малката кухничка, а леля Райна ми е
направила детско кафе във филджанче. Ах, че вълнуващо!
Дядо ми Тодор се връща
от Будапеща и ми подарява герданче от зелени прозрачни мъниста – никой, ама
никой нямаше такова в цяла София!
И пак татко – потриваме нослетата си, защото
така се целуват ескимосите ... за да не им замръзват езиците.
Тъжна съм –
цикламата е увехнала и аз плача неутешимо, защото цветето е умряло.
Леля Виктория ми
прави филийка с масълце и люта зелена чушчица. И пак с нея – пътуваме с
автобуса до село Пожарево и там за първи път виждам нощви ... и си правим
екскурзия до Златните мостове и ядем кебапчета на поляната.
На забавачка
съм. Въобще не ми се отдава да изрязвам фигурки от хартия.
Не мога да
разбера разликата между София и България ( как така живея и в двете места) и за
да не се обърквам повече, чичо Гошо финализира: „Абе, едно и също е!”И така от
отгава си знам – София е България!
Влюбена съм в
Румен, който е Рибарят, а аз Златната рибка на някакво тържество в забавачката.
Първи клас! Все
не мога да пиша красиви букви и мама ми къса непрестанно листата от тетрадката.
Мъка, мъка...
С леля Райна на
Боровец, и до Мальовица. Хербариите стават моята страст – така начучих да
разпознавам билките и дърветата по листата им още в невръстна възраст.
Изненада - каня целият клас без да предупредя мама и
татко за именния си ден в двора. А такаааа!
Имам си
дебеличка сестра, която обичам да лежи в леглото ми и да си я гледам.
Реката в
Западния парк през лятната ваканция – безгрижие и мокри коси.
С двете ми
приятелки от четвъртия етаж, Нели и Еми, на кино да гледаме някакъв индийски
филм – класика в жанра по онова време. Излезнахме в 9 сутринта за първа
прожекция уж, но се прибрахме в десет вечерта, защото имаше билети за
последната прожекция ( как лети това време!). Всички съседи от блок бяха
излезнали по прозорците да очакват завръщането ни.
Денонощно се играе
на „Държави, градове и села” ( селата никога не пишехме, но така се казваше
играта). Няма да се хваля ( а трябва),
но бях „Царица” в изнамирането на най-сложните и никому непознати ( за
нашите години) държави и градове.
Припознах в
учителката ми по Родинознание - Хитлер, и го
споделих с класа – познайте
дали веднага не ме изпита, за доказателство, че е ... Хитлер.
Кой е номер едно
на народна топка ?!?
Някакво
състезание по ТНТМ, на което ме карат да шия кухненска престилка – голям стрес
беше – Венчето ми я уши в заключение.
Теодор от втория
етаж и с това всичко е казано!
Площадката пред
блока и денонощните игри на ластик, въже и ръбче. Синьо лято!
Заминавам за
Германия, Унгария и Чехословакия – приключенският ми дух е отключен.
Марио запретва
панталоните си и влиза в езерото с водни лилии на градинката „Света Троица”, за
да ми подари една в романтичен изблик!
Сладолед „Дипломат” и сладкарница „Магурата”.
Бригадите във
Войнягово и Негован.
Военното
обучение в Етрополе и аз взводен или взводна, ако има такава дума!
Абитуриентският
бал и Пламен.
16.02.2015
16.02.2015