Има пътувания, които мечтаеш, други-които отлагаш или които пропускаш по една или друга причина... Но има и такива внезапни,които преобръщат представите ти и още дълго след като си се завърнал към обичайните делници , вълнуват съзнанието ти.
Дали са подаръци на Съдбата?!? Вселенски уроци?!? Само времето може да ни даде отговор.
Мекото слънце на Сардиния ме пресрещна на летище Олбия - въздушната порта към най-луксозното и красиво крайбрежие не само на Апенините, а и в Европа.
Автобуса ни очакваше, паркиран леко в страни, някак си самотен, готов да ни отведе към загадките, които островът бе скътал.
Желанията,които не желаеш да преодолееш! Впоследствие...
Нищо не знаех и нищо не очаквах.Може би единствено – спокойствието на новото,ненатрапващо се място. Интересно е как обстоятелствата променят хода на живота .Трябваше да пътувам още през април за Сардиния ,но избухването на вулкана в Исландия го осуети. И ето ме, 2 дни след отпразнуването на моите 42 години аз съм тук. Островът на столетниците! Не защото това е заложено в гените на сардите, а заради неповторимия на никое друго място по света начин на живот. Между другото Окинава дели място със Сардиния по столетници.
Остров Сардиния е разположен между италианския, испанския и северноафриканския тунизийски бряг на площ от 240 000 кв. км. Сардиния със своите финни пясъчни плажове не веднъж ни е привличала като място за един чудесен отдих - чисти плажове, бистра вода, разнообразна растителност, богат подводен свят, карстови пещери. Едно от най-живописните места в сърцето на острова се нарича Коста Смералда - изумрудения бряг, а заливът Алгеро - кораловата Ривиера /наречен така заради изобилието на червени корали/.
Цялата група, колеги от туристическия бизнес, най-сетне се събрахме и потеглихме към Tempio Pausania – града,в който ще съм настанена следващите 4 дни. Града, в който, макар че съм в Италия, в близост до Costa Smeralda – Смарагдовия бряг - символ на елегантност и лукс, можем да изпием Мартини за 2 евро и половина. При всички случаи късметлиите, прекарващи ваканциите си на Коста Смералда, трябва да помнят, че отъркването на пясъка от краката им на тръгване от плажа е задължително. Но не от хигиенна гледна точка. Отнасянето дори само на няколко зрънца пясък, пък било то и полепнал по краката, е забранено и се наказва, тъй като всичко на Коста Смералда е част от резерват.А ако погледнете морето от горе ще можете да видите всички нюанси на зеленото и синьото. На практика, на острова се намират 25% от всички италиански плажове, а освен това тук е най-чистата и топла вода в Средиземно море.
Идеята за Изумрудения бряг хрумва на принц Ага Хан, духовен водач на исмаилитите, който през 1962 г. създава консорциум за изграждането на приказно красиви ваканционни комплекси. Те нямат нищо общо със строящото се по нашето Черноморие, тъй като са ниски, най-често двуетажни дълги и бели постройки, потънали в цветя и зеленина. Коста Смералда се простира на 55 км по крайбрежието между Олбия и Арзакена в Североизточна Сардиния и седалището й е в Порто Черво.На практика това е асоциация на собствениците на терени и нейната цел е да осигури на зоната всички възможни блага с цел нейното икономическо развитие, но също така и да запази естествения й пейзаж.Всеки, който купи имот на територията на Коста Смералда, става автоматично съдружник в консорциума.
Tempio Pausania ни приюти гостоприемно,приласка ни със спокойствие, мек климат и вкусна местна кухня. Удивително е колко много общо има между нас и сардите, дори в техните носии можем да съзрем елементи от нашите, а приготвянето на агнешко печено напомня нашето агнешко по хайдушки. :)) Въобще – сърцати хора са островитяните!
Интересното е, че до преди 50 години Сардиния е била една строго затворена общност. Едва един кораб седмично е свързвал острова с континента. Тази изолираност е спомогнала в днешно време, все още из планинските селца да имате възможност да срещнете хора от по-старото поколение говорещи само на сарду и пременени в традиционни носии.
Има едно изключително интересно местенце на острова – това е град Оргозоло. Градчето е известно със своите рисунки по сградите, които се наричет ”муралес”. Първите муралес започват да се появяват в края на 60-те години. Рисувани са от всякакви хора – и художници, и такива, които искат да изразят своя протест към социалната и политическа несправедливост. Рисунките отразяват главните политически събития през последните петдесет години - войните във Виетнам, Ирак, гладуваща Африка. На една от първите рисунки е изобразен протестът на местните жители против военните бази, които трябвало да бъдат построени в този регион. Съвременните рисунки вече са на различна тематика.
Но има нещо на острова, което никъде другаде по света не може да се види – това са крепостта и кулите Нураги, направени от огромни над 7000 камъка във формата на пресечен конус. На височина достигат до 20м, а на ширина – до 30м. Те са били използвани като къщи, крепости и храмове. За произхода на древните хора нураги не се знае нищо – някои учени предполагат, че са пристигнали на острова по море, приблизително около 1700г. до н.е., но не е ясно от къде. Из острова има повече от 8000 такива постройки. Първоначално кулите са били разполагани така, че от всяка от тях да се вижда поне една съседна – елементарна форма на защита. В последствие са били построени и допълнителни постройки, които се съединявали в подобие на замък – около централната кула се разполагало цялото селище на нурагите. Странно е, как са били строени тези съоръжения, като се вземе в предвид времето, когато са издигани. Камъните в основата са били с големи размери, като на височина са ставали все по-малки. Един от най-значителните комплекси на нурагите се явява Нураги-Су-Нуракси в Барумини, разположен около триетажна кула. Комплексът има ясното очертание на крепост – вероятно племето е строило това загадъчно съоръжение за защита от набезите на завоеватели. Освен тези съоръжения, археолозите са открили и много подземни светилища, като едно от най-известните е Санта-Кристина-де-Паулилатино, вероятно посветено на богинята на водата и плодородието.
Една много интересна теория, която аз подкрепям е тази на Херодот и други хронисти , че племето СЕРДИ е било тракийско, заселило се по нашите земи в района на Софийската котловина през 8-ми век пр. н. е.
Други историци - семитолози, обаче изказват мнение, че сердите от древна Сердика и сардите от Сардиния са кръвно свързани. Допуска се, че коренът им е общ и че е “сардара” . Това доказват и изследванията на българската историчка и изследователка археолог Димитрина Джонова-Митова, която твърди, че sfard (сфард) в лидийския и персийския език е тъждествено с юдейското sephard, което говори определено за древно (презпалестинско) преселение на Балканите до Адриатика, приблизително ХІV века пр.н.е. Отделно sefarad на староарабски и старотурски означава "мисия" или "посолство".
Изследвайки културата Нураги, българката привежда данни за семитски миграции, твърдейки, че малкият брой светилища в Сардиния "са напълно в духа на яхвизма". Най-голямата й заслуга е че именно тя подчертава "връзката на протосардинския кладенец с яхвистките отчески кладенци" , а буквалната му аналогия - храма кладенец край село Гърло,/намиращ се на 55 км западно от София, в басейна на река Струма/, с шумероакадския бог Енки се потвърждава и от проучвания на археолози в района на месопотамския град Абла.
Днес обаче в Сардиния, освен името на острова и на етникона САРДИ, има и две селища, чиито названия произлизат от същия корен САРДАРА.
Сардите от Сардиния и Сардите /Сердите/ от Сердика /Сардика/ били родствени племена . Дали Нурагите - Сарди /Шардени/ и юдейските дактили не са донесли и идола на божеството на войната Сохмет - жената с глава на лъвица, която да ги пази в похода на гонението и да им помага при завоюването на нови земи?!!
Случайността се пренарежда ... за да се случи отново!
Връщайки се тази година в Сардиния дори и не подозирах,че ти си точно срещу мен - в Корсика. Същото място, в друго време, не с нас, само с мен...И като знак на съдбата, че ни е имало тук бях настанена в друг хотел (всъщност хотела, в който дегустирахме сардинянски вина заедно), но номера на хотелската стая бе същият както миналия Октомври в Темпио Паузания. Съвпадение, пренаредена случайност...
Господ си играе на зарове и гради живота ни!
А днес ми изпрати един малък ангел с твоето име - Михаела , който седна до мен в парка и ми подари шишарки.
22.08.2011г.
Елена Такева
