ПРОЕКТ: ВДЪХНОВЕНИЕ – отключени врати

Вдъхновител: Мария Никова

Попаднах случайно / но нали случайността е среща на две закономерности?!?/ на страницата на Мария във Facebook.

Mари – с френско звучене, изтънчена душевност, любов към детайлите и онази чистота, която усещаш, когато я четеш, присъща на хора влагащи най-съкровените си чувства в думите.

Защото думите значат!

Вдъхновение: Лунна пътека – премини безплътна през света

"препоръчвам

"Който не разбира мълчанието ти, едва ли разбира и думите ти."

Има дни, в които каквото и да кажеш е по-добре да запазиш мълчание.
Днес ми се струва такъв ден.
Въпреки, че едно "здравей", приятелство отдавна не прави, отговорих.
Да помълчиш. Да имаш възможността. Да чуеш себе си.
Без намесата на нищо и никого.
Умение не се иска.
Усещане е.
Отговори на незададени въпроси по теб остават.
Времето знае кога да ги припомни.
Следваш себе си.
Усмивките започват там, където пропускаш опита да се харесаш.
Усмивката е отражение на Теб в някой друг.
Тогава се случват.
Тогава са истински.
Препоръчвам."

http://marinikova.blogspot.com/2012/11/here.html

ВИЗИТКА

Име: Мария Никова

Професия: Библиотекар-библиограф към Националния археологически  институт с музей-БАН.

Защо пишеш? Писането е начин да споделя парченце от света си. Когато започнах да го правя изненадах себе си. Писането ми се случи. Няма рецепта.  Думичките са от мен, останалото е сърце. Въпросът “защо” при мен не се покрива със “защото.”

Кога пишеш? Нищо от това, което съм написала не се измерва с време. Просто сядам и пиша. Ставала съм от леглото, посред нощ - молив, лист хартия и пиша… после заспивам. Това е дар, който открих за себе си. Той не се говори. Споделя се.

Какво те вдъхновява? Вдъхновява ме всяко обичам те! Всяка усмивка, която се оглежда в мен, всяка прегръдка, всяка топлина отдадена ми в две очи, всяко чувство, което за миг ми дава смисъл. Онзи смисъл, от който трептя.

Любими книги: Нямам любими книги. Има книги, които са оставили в мен обич  и вяра. “Джейн Еър, Шарлот Бронте; “Железният светилник”, Димитър Талев; “ Предречено от Паганене”, Вера Мутафчиева; “Дъщерята на Калояна”, Фани Попова-Мутафова; Малкият принц”, Антоан дьо Сент Екзюпери; 200 годишният човек” “Айзък Азимов; “Промени мислите си, промени живота си” Уейн Дайър; “Петрол”, Ъптон Синклер; “Триумфалната арка”, Ерих Мария Ремарк; “Париж завинаги”, Рей Бредбъри...

Любими филми:  “Войната на таралежите”; “Специалист по всичко”; “Крадецът на праскови”; Всичко е любов”; “Козият рог”; “7 години в Тибет”; “Смело сърце”; “Непоносима жестокост”; “Сам вкъщи” “Ангелите на Чарли”; “Когато един мъж обича една жена”;  “Мостовете на Медисън”; “Нотинг Хил”;  “Усещане за жена”; “Да умреш млад”…

«Страничката на Мари” страница от реалния живот ли е или се затваря след като излезеш от профила си? Страничката на Мари  е Мария Никова. Както обича да се шегува един приятел с мен: “ти си онова крачещо чудо, което омагьосва.” Страничката ми е Любов с главно “Л”. Желанието ми да отдавам, да споделям, да докосвам, да усмихвам. 

Какво искаш да ни кажеш? Защо? Посмейте да мечтаете. Мечтайте! Сбъдвайте вълшебствата, понякога те са на една ръка разстояние от вас. "Иска се" топлотата на протегнатата ви ръката и половин вълшебство вече е на лице! Има хора, които с мен успяват да го сторят, да бъдат част от сбъднати вълшебства, прегръщам ги и много тихичко не пропускам да им кажа: "обич сте". Пробвайте това тихичко казване на човека до Вас... и се вгледайте в отговора на очите, не на думите! Обичайте и Сбъдвайте!

Как би се описала? Цитирай себе си! "И не бъркайте личността с поведението ми... личността ми е това което съм аз, а поведението ми зависи от това Кой си ти!"

"пуловер

"[...] Обичам кратките форми, като песента – докато започне, свършва." Вида Пиронкова

Дотук с наричането на моето обичам.
Искам да ми е кратко и свободно всяко изричане.

Не искам да описвам, това което не се описва.
Дотук с изказване на желания на глас.
На ум се наричат, за да сбъднат блясъка в очите ми.
Дотук с всяко мое споделяне на твърде лични неща.
Те са си за мен, толкова колкото моето прегръщам.
Дотук с многоточията, които вратичка оставят.
Дотук с изводи и отговори на защо-та, които ми се представят.
Все едно са поискани. Напротив.
Не ми се слушат, нито четат в нечии очи обяснения на думи, които не се изричат.
Усещат се с трайността на един живот.
Дотук с тъжна си. Моя си е всяка емоция.
Без думи.
Тихо и случваща се в истинското на всяко "грижа ме е..."
В "мисля те" и повече недей да питаш.
Не си падам по нищо, което вдига шум.
Леко и тихо се случват вълшебствата.
Дотук. Черта и точка.
Очите ми са уморени от думи без вложен смисъл.
Сложни думички научавам всеки ден.
Не влизат в сърцето ми.
Не ползвам.
Там съм, където споделената чаша топло кафе не изстива бързо.
Понеже ми е подадена с топлина. От приятелска ръка.
И понеже си позволявам да казвам и показвам своето обичам го скрих в ръкавите на любим пуловер.
Очаквам да го облека някой ден.
Дотогава - дотук!

http://marinikova.blogspot.com/2012/11/blog-post_7.html 

Благодаря за споделеното, Мари! Благодаря, че ме вдъхновяваш!