ПРОЕКТ: ВДЪХНОВЕНИЕ – отключени врати

Вдъхновител: Лили Георгиева, моята Лили

Обръщам глава назад без да се страхувам , че нещо ме настига ( „Не се обръщай, може би нещо те настига.”  бе цитата, нали?)

Някъде там, от ученическия чин ме гледа светлокосата глава на Лу, с мъдрите й, разбиращи всичко очи.

Едно момиче, което знаеше още тогава значението на думите и за това написаното от нея оставаше във времето да тежи с всяка своя буква върху белия лист.

Всеки от нас търси учител, гуру цял живот. Понякога неосъзнато, друг път съвсем съзнателно – жадни да се научим да разбираме как да преодоляваме грешките си, как да се изправяме срещу страховете си, как да се научим да бъдем себе си.

От един момент нататък аз осъзнах – аз бях намерила Лили още когато бях на 17 години.

Вдъхновение: Всички отговори са вътре в теб

ВИЗИТКА

Име: Лили (за приятели от детските години - Лу)

Професия: Неуморима търсачка на трудни въпроси и още по-трудни отговори

Защо пишеш?

Един слънчев ден, разхождайки се покрай фонтаните на НДК, срещнах случайно една възрастна дама, която в мига на разминаването ни ме погледна косо и троснато ме попита: „Момиче, ти защо не пишеш?“. И аз започнах.

Кога пишеш?

Когато нещо напира и иска да излезе.

Какво те вдъхновява?

Днес ме вдъхновява Клариса Пинкола Естес и нейната книга „Бягащата с вълци“. Пианото на Лудовико Ейнауди. Вдъхновяват ме ярко червените ми обувки върху нападалите жълто-кафяви листа. Ярко синьото, слънчево небе с бели пухкави облаци в края на ноември. Аромата на пръстта. Добре направената прясна паста, само с малко масло и пармеджано. Вдъхновява ме мъжът, който смята, че точно аз трябва да се събуждам с аромата на прясно откъснати цветя всяка сутрин у дома. Вдъхновява ме дъщеря ми, която е на половината на моите години, но е един път и половина по-отворена за новото и смисленото в живота. Целувката за събуждане. Острият писък на чайките. Споделено чувство. Да се заровя сред нападалите листа. Да предам нататък усмивка. Да опра в границите си. Да ги прекрача. Да влея в кръвта си чаша хубаво червено вино. Да срещна мъдрост. Лекотата и радостта на Амели Пулен. Да се заровя в най-забутаното кътче на земята и да не се отровя, докато не вкуся от всичкия вкус на хората и мястото. Да ме целува слънцето. Вдъхновяват ме прекрасните учители, които животът ми изпраща един след друг. Благодаря, живот! Вдъхновява ме тишината. Сама със себе си. Вдъхновява ме смъртта. Добре, че я има и че мога да се вдъхновявам от толкова много неща докато съм жива.

Ти, Ели и хора като теб ме вдъхновяват най-много!

Любими книги:

Ох, те са толкова много...“Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“, „Бягащата с вълци“, „Пауновото перо“, „Фантазиите на една жена на средна възраст“, „Елегантността на таралежа“, „Мъдро сърце“, „Лотосът и квантът“, „Път със сърце“, „Eastern body, Western mind“, “Knowing woman”, “Zen of creativity”…

Любими филми:

Самсара, An education, Четири сватби..., Под слънцето на Тоскана, Mr. Nobody, Notting Hill…

Кой е твоя път измежду всички изминати пътища?

Аз мисля, че той е само един и си е моя. С много завои, задънени, трънливи, тинести, пустинни участъци на места, но единствения мой път.

Къде( в коя държава, град, улица) намери себе си в своите пътувания?

На Calle Tonala 19a, San Cristobal de las Casas, Chiapaz, Mexico намерих първото, голямо парче, преди осем години. След това не съм спирала – Тибет, Непал, Куба, Гватемала, Индия, Камбоджа..., докато не разбрах, че няма нужда да обикалям света, защото всичко, което искам и трябва да знам е вътре в мен!

Какво искаш да ни кажеш? Защо?

Учудвайте се вдъхновени всеки ден, във всеки миг, който ни е даден на тази красива земя!

Как би се описала? Цитирай себе си!

Аз съм всичко и нищо, аз съм тишина!

БЛАГОДАРЯ ЗА СПОДЕЛЕНОТО , БЛАГОДАРЯ, ЧЕ МЕ ВДЪХНОВЯВАШ !

http://www.momichetataotgrada.com/article/dnevnik-na-vduhnovenieto.html