Какво прави пеперудата? Измества една точка във фазовото пространство, което представя метеорологичното време. Да допуснем, че тази точка лежи на един многомерен атрактор (от англ. to attract – притеглям –абе знаем ги ние тези атрактори!!!) – геометрична структура, характеризираща поведението във фазовото пространство в продължение на дълго време - малък размах на пеперудата може да отдели точка от атрактора само за много кратко време, след което бързо се връща на същия атрактор в да кажем, близка, съседна точка B. Траекторията на отклонение A и B е експоненциална, но тъй като лежат на един атрактор, те генерират подобно поведение във времето.
Пеперудите сами не предизвикват ураганите (причините за тях са по-глобални), но могат да повлияят "леко" на това, кога точно ще се случат. J
Следете пеперудите, които прелитат през живота Ви…Те вещаят бури - по-силни или по-слаби !
Смисъла се крие в това, че всъщност ние всички сме свързани един с друг и нашето поведение неволно повлиява другите. Това стига ли ни, за да осъзнаем колко ценна е добротата?!?
Защо винаги се връщам към добрата стара Математика, когато искам да обясня емоционалното си състояние ?!? А в случая дори намесвам и Теорията на хаоса! Нима в един момент душевността ми достига хаоса … от чувства? Но всъщност теорията доказва несъществуването на понятието „хаос” в общоприетия смисъл. Тъй като се приема, че хаосът е противоположност на идеалния ред, следователно всяка модификация, различна от идеалния ред, е отчасти хаос и отчасти ред. Всяка неизвестна подредба на една аритметична прогресия може да се нарече хаос, а всяка вече известна се нарича ред. При произволна подредба на прогресията е невъзможно да се постигне хаос, тъй като въпросният начин на подреждане е вече известен, което прави тази подредба (според Теорията) ред. С това учените доказват летливостта на понятието "хаос", тъй като ако се даде нагледен пример за хаос, той моментално изчезва. Следователно , ако никое непознато до момента чувство не ни застига няма опасност да се страхуваме, че ни обхваща хаоса на непредвидимото.
А от един момент нататък всички чувства вече са изпитани с по-голям или по-малък интензитет т.е. познати т.е. няма причина за пораждане на хаос.
Или разликата в интензивността на чувствата всеки път, ги прави непознаваеми и следователно хвърлящи ни в хаоса?!?
Елена Такева
Няма коментари:
Публикуване на коментар