В съня лекува Бог!

Вдишвам зимата
и в дробовете ми
нахлуват рояк снежинки...
26.01.14

Осем дни до Коледа…

Още месец преди това коледният дух ни е обхванал – чаят, който пием е с дъх на канела, около нас се носи аромат на портокали и мандарини, отделяме все повече време за срещи с приятели в някой уютен ресторант, защото слънцето си „ляга” още в шест, подаръците зачестяват с повод и без повод, желанието ни да бъдем добри надделява и трескаво се питаме „Как?”, All I want for Christmas звучи от мобилните ни телефони, припяваме си I wish you…, гледаме за двадесети път Love Actually и за стотен път „ Дневникът на Бриджит Джоунс”… 

It’s time for Christmas както се казва!

Тръгваме си в девет от La Bottega с приятното усещане за съпричастност по между ни. Четири момичета, продължение на „Сексът и градът”, но не в Ню Йорк, а вече в София. Няколко часа, изминали неусетно, сплотени от онова чувство, което само хубавото вино и добрата храна може да роди. Какво да правя, не мога да не бъда пристрастна – отново пръст има италианската кухня. Keep calm and eat italian! 

И ако глътка Chianti може да те стопли и в най-студения зимен ден, то споделените мисли намерили отклик в приятел те окрилят, че Рая може би е на Земята.

Разхождайки се на връщане по „Витошка” размишлявам за срещата ни. Всяка от нас в определен етап на своята връзка, но наредили пъзела съзирам един житейски цикъл.

Едната от нас вече осем месеца живее далече от любимия си, който е в друга държава. И се надява на „ Нова Година, нов късмет.”

Втората, след  сватба, развод, отново съвместно съжителство и последвала раздяла, е щастлива преоткривайки се отново един друг с мъжа на живота й.

Третата е пред избора има ли бъдеще връзката й, готова ли е да сложи край и дали все пак това е най-доброто решение.

Четвъртата от нас, макар и все още с усмивка на лицето, посреща стоически факта, че мъжът й е тежко болен.

Като сезоните - пролет, лято, есен, зима...

Само осем дни до Коледа – празникът изпълващ ни с надеждата, че чудесата се случват стига да имаме смелостта да си ги пожелаем, както позитивно нашепва клишето…

На прага на новата Година знам със сигурност, че каквото ни е поднесено трябва да го приемем, преживеем, усетим. Знам, че егото ни не е добър водач. Знам, че трябва да даваш, преди да поискаш да вземеш. Знам, че понякога трябва да замълчиш, за да има мир, вместо да доказваш правотата си. Знам, че има хора, които лекуват душата ти. Знам, че има хора, които те нараняват, само защото се страхуват. Знам, че има време за всичко.

А ти трябва просто да бъдеш щастлив, че те има тук и сега!

Eлена Такева

16.12.2013

Ранни следобеди...

Стъпките ми нашепват думи

Които не съм промълвила

Докато сърцето ми отчетливо

Изпраща романтични импулси

Само паважът денем разчита

Звука от токчетата ми

Между три и четири

Когато тичам към теб

25.05.2013 г.

Родена да пътува

Някъде във Верона...

А в хладилника, офисния ми хладилник, едно очарователно шампанско ме очаква изстудено, с бълбукащи мехурчета, които изтриват всекидневните ми спомени до безвремие.
Вече съм в отпуск...в мислите си !
А от утре и не само.
Вече съм аут от и-мейли, сайтове, телефони, таблети и всякакви неодушевени предмети за връзка...
Само топла връзка...като две очи или...
Вариантите са толкова колкото голямо е въображението.
След като Цвети прочете един мой текст, директно ме попита: Ти да не заминаваш пак за Италия?
И това само защото разказвах за историите, които всяко лято си има и за скритите тъги дремещи между слънчевите лъчи за изненада...
Искам да обуя сандалите си и да тръгна. За дълго да попътувам, да поскитам.
Да превърна всички клишета отново в истини, да се слея с природата, да почувствам
как града сваля ризата си от мен и оставам гола
... за себе си,
а после мога да ти подаря целувките си.


26.08.2013г.
Елена Такева

Когато ...

не спя
нощем
на стената
пеперуди
нощна стража
пазят очите ми
от съня
който ме улавя
само за  минути
от този живот
виждам майка си
да разговаря с мен
и един умрял роднина
да ми намига с
дяволски очи
чийто код
неразчитам
в съновника
пише – думи
да ги изтрия ли?


12.08.2013г.

Елена Такева

Тъмнозелени очаквания

Когато те няма

искам да те събудя,

защото знам,

че в сребърни

сънища сгушен

губиш душата си,

мен ме забравяш

сама

ме оставяш

за теб да гадая.

Искам да плисна

в лицето ти

Като внезапен дъжд

Оставящ ментово

летен вкус ,

Който обърква посоки

разпилява мисли

пренарежда планове,

Изтрива минало и настояще,

Напоява устни с очакване

…

за теб и мен

сега.

10.06.2013

Елена Такева

"От сила имате нужда само ако искате да нараните някого.
За всичко останало ви е необходима само любов."
~ Чарли Чаплин