Родена да пътува

Някъде във Верона...

А в хладилника, офисния ми хладилник, едно очарователно шампанско ме очаква изстудено, с бълбукащи мехурчета, които изтриват всекидневните ми спомени до безвремие.
Вече съм в отпуск...в мислите си !
А от утре и не само.
Вече съм аут от и-мейли, сайтове, телефони, таблети и всякакви неодушевени предмети за връзка...
Само топла връзка...като две очи или...
Вариантите са толкова колкото голямо е въображението.
След като Цвети прочете един мой текст, директно ме попита: Ти да не заминаваш пак за Италия?
И това само защото разказвах за историите, които всяко лято си има и за скритите тъги дремещи между слънчевите лъчи за изненада...
Искам да обуя сандалите си и да тръгна. За дълго да попътувам, да поскитам.
Да превърна всички клишета отново в истини, да се слея с природата, да почувствам
как града сваля ризата си от мен и оставам гола
... за себе си,
а после мога да ти подаря целувките си.


26.08.2013г.
Елена Такева