17.10.13 г.

Ранни следобеди...


Стъпките ми нашепват думи

Които не съм промълвила

Докато сърцето ми отчетливо

Изпраща романтични импулси

Само паважът денем разчита

Звука от токчетата ми

Между три и четири

Когато тичам към теб

25.05.2013 г.

26.08.13 г.

Родена да пътува

Някъде във Верона...

А в хладилника, офисния ми хладилник, едно очарователно шампанско ме очаква изстудено, с бълбукащи мехурчета, които изтриват всекидневните ми спомени до безвремие.
Вече съм в отпуск...в мислите си !
А от утре и не само.
Вече съм аут от и-мейли, сайтове, телефони, таблети и всякакви неодушевени предмети за връзка...
Само топла връзка...като две очи или...
Вариантите са толкова колкото голямо е въображението.
След като Цвети прочете един мой текст, директно ме попита: Ти да не заминаваш пак за Италия?
И това само защото разказвах за историите, които всяко лято си има и за скритите тъги дремещи между слънчевите лъчи за изненада...
Искам да обуя сандалите си и да тръгна. За дълго да попътувам, да поскитам.
Да превърна всички клишета отново в истини, да се слея с природата, да почувствам
как града сваля ризата си от мен и оставам гола
... за себе си,
а после мога да ти подаря целувките си.


26.08.2013г.
Елена Такева

12.08.13 г.

Когато ...


не спя
нощем
на стената
пеперуди
нощна стража
пазят очите ми
от съня
който ме улавя
само за  минути
от този живот
виждам майка си
да разговаря с мен
и един умрял роднина
да ми намига с
дяволски очи
чийто код
неразчитам
в съновника
пише – думи
да ги изтрия ли?


12.08.2013г.

Елена Такева



10.06.13 г.

Тъмнозелени очаквания


Когато те няма
искам да те събудя,
защото знам,
че в сребърни
сънища сгушен
губиш душата си,
мен ме забравяш
сама
ме оставяш
за теб да гадая.

Искам да плисна
в лицето ти
Като внезапен дъжд
Оставящ ментово
летен вкус ,
Който обърква посоки
разпилява мисли
пренарежда планове,
Изтрива минало и настояще,
Напоява устни с очакване
…
за теб и мен

сега.

10.06.2013
Елена Такева

"От сила имате нужда само ако искате да нараните някого.
За всичко останало ви е необходима само любов."
~ Чарли Чаплин

Летни бури

Падам в подвижните пясъци
на влюбването
с прелъстителна лекота,
защото в срещата ни имаше
повече от секунда любов -
заровено мълчание.

В очакване да завали
дъжд с вкус на зрели череши,
броейки дните, часовете, минутите
и онези неизмерими секунди -
времето, в което съм пред теб
и разпилявам дъха ти

в щастливо-отчаян поглед
на гравьор на души,
осъзнавам, че любовта
не иска доказателства,
защото тя няма нужда
от нелепо очакване за бъдеще.

За това разстоянието
между влюбените
е сребърна струна,
по която се търкалят
неизказаните им думи
чути само от техните сърца.


Елена Такева
09.06.2013

7.04.13 г.

The Hunt/ Ловът (2012) - пазете сърцата си чисти


По препоръка на мой приятел изгледах датския филм Jagten ( The Hunt), режисиран от Thomas Vinterberg и с участието на Mads Mikkelsen в ролята на Лукас, който миналата 2012 година спечели наградата за най-добра мъжка роля на Филмовия фестивала в Кан.
Историята се заплита в малко датско селце, точно около Коледа, като че ли за да ни докаже, че по Коледа се случват не само чудеса и проследява мъж, който се оказва мишена на масова истерия. До тук с фактите.
С времето съм придобила навика гледайки един филм да си задавам въпроси. Понякога дори не следя актьорската игра. Интересува ме историята – с какво ще ме изненада, защо подобно нещо би се случило на някого, има ли знаци, които предвещават случките, на какво ни учат, как би се справил всеки един от нас, ако изпадне в подобна ситуация, как бих реагирала самата аз.
Гледам филма. Аз съм страничен наблюдател.Той се играе, тук пред мен, учи ме …затова обичам елемента на изненадата, защото така най-бързо се уча. А датския филм определено го притежава. Уж всичко е до болка познато и изпитано, но в един момент нещо се случва и нищо не е както преди. …Както обикновено става и в живота всъщност. Има уроци, които научаваме без да сме ги искали. Те са бели записани в страниците отредени само за нас в Учебника но съдбата и не бихме могли да избягаме без да ги прочетем и изживеем.
Възрастните, позовавайки се на опита си обичат да лепят етикети, да класифицират… и това е най-голямата им грешка. Възрастните определили вече кое е добро и лошо лесно съдят. Възрастните познали разликата между добро и лошо, лесно очакват лошото да се случи, лесно го съзират в постъпките на другите. Именно познанието ни за злото, ни е деформирало, защото е посяло семената на съмнението и подозрението у нас, осквернило е сърцата си и само изричайки искрено молитвите си успяваме да ги пречистим.
Пазете сърцата си чисти!

 http://www.imdb.com/title/tt2106476/

07.04.2013