ПРОЕКТ: ВДЪХНОВЕНИЕ – отключени врати

Вдъхновител: Мария Никова

Попаднах случайно / но нали случайността е среща на две закономерности?!?/ на страницата на Мария във Facebook.

Mари – с френско звучене, изтънчена душевност, любов към детайлите и онази чистота, която усещаш, когато я четеш, присъща на хора влагащи най-съкровените си чувства в думите.

Защото думите значат!

Вдъхновение: Лунна пътека – премини безплътна през света

"препоръчвам

"Който не разбира мълчанието ти, едва ли разбира и думите ти."

Има дни, в които каквото и да кажеш е по-добре да запазиш мълчание.
Днес ми се струва такъв ден.
Въпреки, че едно "здравей", приятелство отдавна не прави, отговорих.
Да помълчиш. Да имаш възможността. Да чуеш себе си.
Без намесата на нищо и никого.
Умение не се иска.
Усещане е.
Отговори на незададени въпроси по теб остават.
Времето знае кога да ги припомни.
Следваш себе си.
Усмивките започват там, където пропускаш опита да се харесаш.
Усмивката е отражение на Теб в някой друг.
Тогава се случват.
Тогава са истински.
Препоръчвам."

http://marinikova.blogspot.com/2012/11/here.html

ВИЗИТКА

Име: Мария Никова

Професия: Библиотекар-библиограф към Националния археологически  институт с музей-БАН.

Защо пишеш? Писането е начин да споделя парченце от света си. Когато започнах да го правя изненадах себе си. Писането ми се случи. Няма рецепта.  Думичките са от мен, останалото е сърце. Въпросът “защо” при мен не се покрива със “защото.”

Кога пишеш? Нищо от това, което съм написала не се измерва с време. Просто сядам и пиша. Ставала съм от леглото, посред нощ - молив, лист хартия и пиша… после заспивам. Това е дар, който открих за себе си. Той не се говори. Споделя се.

Какво те вдъхновява? Вдъхновява ме всяко обичам те! Всяка усмивка, която се оглежда в мен, всяка прегръдка, всяка топлина отдадена ми в две очи, всяко чувство, което за миг ми дава смисъл. Онзи смисъл, от който трептя.

Любими книги: Нямам любими книги. Има книги, които са оставили в мен обич  и вяра. “Джейн Еър, Шарлот Бронте; “Железният светилник”, Димитър Талев; “ Предречено от Паганене”, Вера Мутафчиева; “Дъщерята на Калояна”, Фани Попова-Мутафова; Малкият принц”, Антоан дьо Сент Екзюпери; 200 годишният човек” “Айзък Азимов; “Промени мислите си, промени живота си” Уейн Дайър; “Петрол”, Ъптон Синклер; “Триумфалната арка”, Ерих Мария Ремарк; “Париж завинаги”, Рей Бредбъри...

Любими филми:  “Войната на таралежите”; “Специалист по всичко”; “Крадецът на праскови”; Всичко е любов”; “Козият рог”; “7 години в Тибет”; “Смело сърце”; “Непоносима жестокост”; “Сам вкъщи” “Ангелите на Чарли”; “Когато един мъж обича една жена”;  “Мостовете на Медисън”; “Нотинг Хил”;  “Усещане за жена”; “Да умреш млад”…

«Страничката на Мари” страница от реалния живот ли е или се затваря след като излезеш от профила си? Страничката на Мари  е Мария Никова. Както обича да се шегува един приятел с мен: “ти си онова крачещо чудо, което омагьосва.” Страничката ми е Любов с главно “Л”. Желанието ми да отдавам, да споделям, да докосвам, да усмихвам. 

Какво искаш да ни кажеш? Защо? Посмейте да мечтаете. Мечтайте! Сбъдвайте вълшебствата, понякога те са на една ръка разстояние от вас. "Иска се" топлотата на протегнатата ви ръката и половин вълшебство вече е на лице! Има хора, които с мен успяват да го сторят, да бъдат част от сбъднати вълшебства, прегръщам ги и много тихичко не пропускам да им кажа: "обич сте". Пробвайте това тихичко казване на човека до Вас... и се вгледайте в отговора на очите, не на думите! Обичайте и Сбъдвайте!

Как би се описала? Цитирай себе си! "И не бъркайте личността с поведението ми... личността ми е това което съм аз, а поведението ми зависи от това Кой си ти!"

"пуловер

"[...] Обичам кратките форми, като песента – докато започне, свършва." Вида Пиронкова

Дотук с наричането на моето обичам.
Искам да ми е кратко и свободно всяко изричане.

Не искам да описвам, това което не се описва.
Дотук с изказване на желания на глас.
На ум се наричат, за да сбъднат блясъка в очите ми.
Дотук с всяко мое споделяне на твърде лични неща.
Те са си за мен, толкова колкото моето прегръщам.
Дотук с многоточията, които вратичка оставят.
Дотук с изводи и отговори на защо-та, които ми се представят.
Все едно са поискани. Напротив.
Не ми се слушат, нито четат в нечии очи обяснения на думи, които не се изричат.
Усещат се с трайността на един живот.
Дотук с тъжна си. Моя си е всяка емоция.
Без думи.
Тихо и случваща се в истинското на всяко "грижа ме е..."
В "мисля те" и повече недей да питаш.
Не си падам по нищо, което вдига шум.
Леко и тихо се случват вълшебствата.
Дотук. Черта и точка.
Очите ми са уморени от думи без вложен смисъл.
Сложни думички научавам всеки ден.
Не влизат в сърцето ми.
Не ползвам.
Там съм, където споделената чаша топло кафе не изстива бързо.
Понеже ми е подадена с топлина. От приятелска ръка.
И понеже си позволявам да казвам и показвам своето обичам го скрих в ръкавите на любим пуловер.
Очаквам да го облека някой ден.
Дотогава - дотук!

http://marinikova.blogspot.com/2012/11/blog-post_7.html 

Благодаря за споделеното, Мари! Благодаря, че ме вдъхновяваш!

ПРОЕКТ: ВДЪХНОВЕНИЕ – отключени врати

Вдъхновител: Владина Цекова

Срещнах  я  случайно на път за един ашрам до Атина... и не се запомнихме.

За себе си помня последователността на знаците докато се открихме една друга отново.

И от тогава тя е човекът, който без усилие ми вдъхва сила.

Вдъхновение: Погледни света в очите...И нека силата бъде с теб!

ВИЗИТКА

Име: Владина Цекова

Професия: в момента експерт връзки с обществеността , но това е длъжност.. професиите са ми  свързани с педагогиката и психологията. Професионално съм се занимавала и с мода, с телевизионна реклама и маркетинг, с продуцентство.

Защо пътуваш?

Защото така се чувствам жива. Когато пътувам съм свободна. Истински свободна. Обичам да пътувам, защото виждам нови места, запознавам се с нови хора, потапям се в историята, наслаждавам се на красотите, усещам вибрицаиите на вселената, опитвам вкусотиите на всяко посетено място, сетивата ми се пълнят с хубавини, правя си каквото искам и каквото ми е на сърце,  докосвам се до бита на различни народи и култури, до традициите на различни  хора по света, радвам се на всеки път, на всяка крачка по пътя.. Затова пътувам. Така усещам живота си пълен с емоции, с енергия. Пътуването  ме държи жива, будна, щастлива и очите ми светят, душата ми сияе... Просто е прекрасно!

Кога пътуваш?

КОГАТО, КОЛКОТО И КАКТО МОГА! Пътувам обикновено през отпуските си, но това е в реда на нещата. Пътувам през почивните дни, през делнични също, ако това  ми е ок. Пътувам ,когато пътищата ме повикат. Така обикновено става при мен. Те ме викат.

Какво те вдъхновява?

Вдъхновявам се от всичко ново, красиво, различно, което може да ми предложи всяко пътуване. Вдъхновяват ме книгите, историите на хора, чета много автобиографични книги и се вдъхновявам от мъдростта и живота на успелите. Вдъхновява ме промяната. Вдъхновява ме филм. Вдъхновява ме изживяна емоция.  Всичко може да ме вдъхнови... Мога да си пиша до утре.. Вдъхноввявам се от радостта, от щастието , което откривам в  нечии очи и в нечия душа..Вдъхновявам се от екзотичен предмет, който ми е подарен, от срещите с интересни хора, от природата... от слънцето, от нечии постижения и успехи, от желанието да вкуся от всичко и да се насладя докрай на емоциите и настроението, които ме завладяват...

Любими книги:

Много , много книги са ми любими. Като кажа една , другите ще ми се обидят J Разбира се ,че имам любими книги. Четенето е другото ми любимо нещо наравно с пътуванията.. Всъщност то, четенето си  е едно пътуване. От детските естествено ми е любима „Пипи дългото чорапче”, защото тя ми е най- голямата учителка по щуротии в живота. Хъкълбери Фин и Том Сойер на Марк Твен, Иначе – „Майсторът и Маргарита” на Булгаков, „Великият Гетсби” на Фицджералд, „Черната овца” на Балзак, Спасителят в ръжта на Селинджър, По пътя на Керуак, всичко издадено от Учителя Петър Дънов, Робин Шарма и неговите ценни съвети в поредицата за Монаха, който продаде своето ферари, „Мъже без жени” на Хемингуей, „Трима мъже в една лодка” на Джеръм Джеръм, „Мопра” и „Орас” на Жорж Санд, „Параграф 22” на  Джоузеф Хелър, Сто години самота на Маркес, КАЗАНДЗАКИС  с неговите „Рапорт пред Ел Греко” и  „Зорба гъркът”.... Знам цели цитати от неговите произведения наизуст.. Обичам Чудомир  и неговите чудни,  шарени герои от разказите...Поезия също чета много. Сега си имам нова любима поетеса- Мира Дойчинова. Нейната поезия е … нямам думи, нямам думи да  я опиша. Пише дори по- добре от Дамян Дамянов, Евтим Евтимов и  големите ни имена в поезията. Смело е да го кажа, но е точно толкова добра като тях.

Любими филми:

„ Зорба гъркът” е любимият ми филм за всимки времена. Наизуст го знам.. Много силен филм, много вдъхновяващ, много дух има в него .. много .. Дори си мисля всеки път, че аз съм един Зорба в женски вариант.. Като че ли като него съм устроена.. Много щур ,много свободен, много позитивен.. Дори написах стихотворение за него. А любимият ми цитат от филма , респективно книгата е този- „ .. Хей ,човече, ти имаш всичко, освен лудост... човек трябва да е малко луд.  Да може да среже въжето и да бъде свободен....” Ей това е филмът! Иначе и други имам любими , но този е много мой.  Имам си един , който и 1000 пъти да гледам , няма да ми омръзне- „Наистина любов”.”Под небето на Тоскана” – също.. Много любими имам и в никакъв случай не са екшъни.  Не могат да  се изброят. Аз толкова обичам да ходя на кино. Предпочитам големият екран. Не обичам да гледам филми на компютъра и не го и правя.  Гледах наскоро  в Евросинема „Изворът на жените” – силен като послание, семпло , но уникално направен филм. Класиките са ясни - те са винаги любими. И незабравими…..Харесвам много френското кино, имам някои много любими сръбски уникални шедьоври, руското кино също обичам,великолепни актьори и режисьори имат братята руснаци, голяма , велика е руската култура…Американските холивудски продукции в повечето случаи са доста комерсиални и блудкави, но имат незабравими филми  с още по- незабравими и любими мои актьори.. Ако кажа ,че де Ниро ми  е любим, няма да изненадам никого. Анди Гарсия също. Мерил Стрийп…Много са гениалните.. Италианското кино също не е за пренебрегване. Не може да не го спомена. Белучи е блестяща в „ Малена”. Почти без думи направи уникална роля.  Български шедьоври също имаме и ги обичам и знам наизуст. „Щурец в ухото” е филмът, чиито реплики вътре мога да кажа дори и насън. Филм, направен почти само с двама основни герои, с уникална сюжетна линия, житейски истории, много добра актьорска игра и с невероятно въздействие. Голям смях е . Голям филм.  Какви филми имаме само и какви актьори и режисьори. Просто никой не ни знае, а от това ме боли. Един нискобюджетен английски филм харесвам много - „Време за мъже”. Харесва ми, че е направен с малко пари, а  е много  забавен и качествен. „Нотинг Хил” също го обичам. „Мостовете на Мадисън”, „Война и мир”… колкото повече изброявам, толкова повече шанса да пропусна любим филм е по- голям.. Нали ти казвам - също като книгите и филмите ще ми се разсърдят , че съм ги пропуснала… 

Кой е твоя път измежду всички изминати пътища?

Ел Камино де Сантяго, ако трябва да говорим в буквалния смисъл на думата - път. Иначе пътят на сърцето е моят път. На свободната воля, на широко разперените криле, духовните пътища... Това  са моите пътища. Иначе – и Камино, и пътищата , които ме отведоха в Индия и пътищата и пътечките в Троянския балкан и Рила - все са си моите пътища.. Научили са ме на много неща, дали са ми сила, криле и вяра, че всичко е възможно.

Какво искаш да ни кажеш? Защо?

Искам да кажа на всички да се отърват от страховете си, от негативните мисли, от кофтите качества като злоба, завист, гняв, ревност и нетърпеливост... да ги изхвърлят за да се чувстват по - свободни. Да забравят за пресметливостта, за вечните „ох” и „ах” за всичко. Да осъзнаят,че материалният свят е само отклонение от пътя и че не е това, за което сме дошли на този свят. Да гледат светло на нещата. Да си слушат сърцето. Да се усмихват повече. Да плачат повече от радост. Да се оглеждат  около себе си по- често и да откликват на всеки зов за помощ. Да си сбъдват мечтите. Да се хранят здравословно и да обръщат внимание точно какво слагат в тялото  си, когато поемат храна. Да знаят, че тялото е обвивка на душата и че е добре тя да бъде чиста и неопетнена.  Да се променят. Да не се плашат от промените. Да не гледат в паницата на другия. Да градят. Да изкачват върхове. Да правят света около тях по - красив и да не пестят силите и труда си това да се случва. Да спортуват. Да слязат от колите си и да ходят пеша. Да гледат хората в очите. Да говорят със съвестта си по - често. Да обръщат  внимание на простичките и дребните неща. Да не живеят в миналото,  да не мислят за бъдещето.  Да живеят сега. Да се радват сега. Да правят добрини. Да се научат да служат, без да очакват в замяна някой да им благодари, да им плати или да им каже браво. Да търсят светлината и да бъдат в нея. Да мечтаят. Да мечтаят.  Да мечтаят и да си сбъдват мечтите. Да почитат родителите, братята , сестрите  и приятелите си. Да нямат очаквания за нищо. Да открият красотата и смисъла в простичките неща и в нещата, които не се купуват с пари. Да знаят, че работата, трудът, изпитанията са велики учители. Пожелавам на всички животът им да има смисъл! Да вярват в силата, енергията и любовта, наречена Бог! Да знаят, че Бог и ангелите винаги правят най - доброто за нас. Да не се съмняват ни най- малко, когато се изправят пред изпитания. Да не се отчайват. Да вярват! Слънцето е неизбежно!

Как би се описала? Цитирай себе си!

Как да се опиша? Пълна съм с енергия. Вярвам в Бог и в доброто, вярвам в ангелите, които знам,че винаги са с мен, пред мен, зад мен. Знам, че ми помагат и че ме закрилят. Обичам да чета много, много. Обичам да пътувам навсякъде  у нас и по света - много , много. Обичам да се срещам с хора навсякъде по света, да научавам за бита им, за културата им, за това какво и защо си мислят. Обичам да се грижа за някого и да помагам. Обичам да обичам. Много съм добра във всичко, с което се захвана, защото влагам цялата си любов. Обичам да снимам и да улавям мигове, места и красоти. Обичам хубавите филми, добрата музика, качествените хора, цветята, планината, морето. Обичам слънцето най- много от всичко. Знам, че то дава светлина, топлина и живот. Обичам да търся и намирам смисъл и в най- малките неща , които животът ми поднася. Обичам молитвата и мантрите, които ме правят част от вселената и част от Бог. Обичам да летя със самолет и да пътувам на автостоп. Обичам да се радвам. Обичам да помагам на възрастни хора и на деца и го правя когато и колкото мога. Благодаря на приятелите , че ми помагат това да се случва. Обичам да готвя,  да меся хляб и да ми ухае на топла питка. Обичам сладки неща. Обичам брат си, снаха ми, майка си и баща си. Обичам детето си и благодаря на Бог за всичко, което прави за мен и него. Дарил ме е с радост и аз я приемам с отворени обятия. Обичам да срещам позитивни и усмихнати хора. Обичам да радвам приятелите си  с нещата, които те обичат. Обичам разговорите със селски хора, защото ми носят уют и спокойствие, защото ме обогатяват. Обичам да плета. Обичам да седя в пясъка  на плажа и да се припичам. Обичам, когато медитирам и ми идват разни готини прозрения. Обичам Индия. Обичам Истанбул.Обичам мъдростта на мъдрите и спонтанността на децата. Обичам животните. Обичам да мечтая и да си сбъдвам мечтите. Искам повече хора да знаят,че всичко е възможно и се стремя да им го покажа, че е така. Обичам да се уча и го правя непрекъснато. Обичам да съм влюбена, да имам ония пеперудки в стомаха… Това съм аз. Обичам София. Обичам България. Харесвам благословията да живеем в красива страна с реални и истински четири сезона. Обичам бабиното село Борима и малините там. Това съм аз. Не знам добре ли се описах. Пропуснах май да кажа , че догодина правя 50, че тежа 57 кг., че обичам да се веселя с приятели, че правя най- вкусните мекички и палачинки, че не пия алкохол, че съм много креативна и че имам идеи, които мечтая  да осъществя, че не се оплаквам и не хленча, че съм  мъжко момиче, че не пия лекарства по никакъв повод, че съм вегетарианка, че практикувам йога , че играя паневритмия и че ми е важно , най- важно да  бъда  и да си остана добър човек, че искам да имам време да осъществя всичко, което  ми е в мислите и сърцето.

Да цитирам себе си - не знам как и какво да кажа, но ми идва в момента да кажа нещо, което често споделям - Вярвам,че доброто чувство струва повече от всичко на света! Вярвам, е животът ни е даден да го живеем в радост. Вярвам, че всички на този свят сме родени за да бъдем щастливи! Търся светлината, знам къде е и искам да съм в нея когато, колкото и както мога! Вярвам,че живеем за да си сбъдваме мечтите! Големи, малки – няма значение. Важното е да ги сбъдваме.

БЛАГОДАРЯ ЗА СПОДЕЛЕНОТО , БЛАГОДАРЯ, ЧЕ МЕ ВДЪХНОВЯВАШ !

И аз ти благодаря ,Ели. Светлина , любов и добрини!

ПРОЕКТ: ВДЪХНОВЕНИЕ – отключени врати

Вдъхновител: Радослав Гизгинджиев

Никой не може да познае „ Началото” в самото начало. То изплува някъде по средата на пътя и след това просто го следваш…

Преди една година един мъж ме накара да гледам трейлъра на „ Изпуснати думи” пак, и пак , и пак…

А след това ме разочарова, защото филма бе кратък, а аз имах нужда още от цветовете в тази лента.

Когато прочетох откъси от романа „ Рай” исках всеки любим ред да бъде издълбан върху стената в дома ми, да бъде инкрустиран върху пръстена, който нося, да татуирам изречения по тялото си … като амулет за любов!

Вдъхновение:  Любов …, а другото е дим!

ВИЗИТКА

Име: Радослав Гизгинджиев или Hemiceratoides Hieroglyphica 

Професия: кинорежисьор, сценарист, писател

Защо пишеш? Често казвам, че не искам да пиша и не лъжа. Това не е избор, а порив, чрез който съм такъв, какъвто съм. 

Кога пишеш? През нощта. Пиша, когато усещям бяла или черна красота. 

Какво те вдъхновява? Вдъхновението не е точната дума. Аз не се вдъхновявам по принцип. Наелектризирам се без да може да се контролира. Наелектризира ме външният и вътрешният свят. Понякога „виждам“ без да го искам. Усещам порив, който прилича на нуждата да дишаш. Усещам жажда. Всичко може да ме наелектризира. 

Любими книги: „Гняв“ и „Черният дом“. 

Любими филми: Много филми има, но сега се сещам за „Странната история на Бенджамин Бътън“. 

Има ли рай в изпуснатите думи? Зависи кой ги чуе. Зависи от думите. 

Какво искаш да ни кажеш? Защо?  Искам да кажа да внимавате, какво говорите, защото думите могат да лекуват и разболяват. И не забравяйте, че любовта лекува всякакви рани. Ужасни рани могат да бъдат излекувани, които влачим с години. Не съдете, защото е изморяващо. И никога не подценявайте този срещу вас. Помнете, че когато стоите пред един човек, стоите пред един огромен свят, който има история, спомени, царе, демони, ангели, Рай, Ад. Дори понякога светът не е един. Това, искам да го кажа, защото съм сигурен, че ще живеете по-щастливи, по-неразочаровани и по-себе си. 

Как би се описал? Цитирай себе си! Аз съм тълпи от хора. Вярвам в тях и в природните стихии.

БЛАГОДАРЯ ЗА СПОДЕЛЕНОТО , БЛАГОДАРЯ, ЧЕ МЕ ВДЪХНОВЯВАШ !

06.12.2012
София

ПРОЕКТ: ВДЪХНОВЕНИЕ – отключени врати

Вдъхновител : The Heartbeats of a Fairy

Непознатата! Чета нейните чувства и знам, че е писала за мен... Или аз съм чувствала нея?!?

"една жена иска да бъде попитана 
как е
да я попиташ с очи,
да я послушаш 3 дълги секунди,
да я прегърнеш, ако това се наложи,
или да я пратиш на фризьор.

но поне я попитай."

"Никой не шепти по-тихо от диханието ни, когато
лежим един в друг и се чупим на прах
като бисквитката в чая. Следобед. Жълт и мъглив
като вчера. Крехки и силни, наричат се двама. "

След думите ставам лудетина, идва ми да развея полите си като знаме на женската чувствителност. 

Вдъхновение: До болка истинска.

ВИЗИТКА

Име: Доротея

Професия: отговорен редактор

Защо пишеш? Защото идва само. Не правя репетиции и не подбирам внушения. Пиша както дишам – неусетно и без режисура.

Какво искаш да ни кажеш? Защо? Доскоро мислех, че на никого нищо не искам да кажа. Пишех само за един мъж.  Оказва се, че искам да кажа нещо на себе си – да свържа онази от миналото с тази от сега-то и да ги сдобря.  Преди всичко, обаче, текстовете ми нямат конкретна публика. Не са ГРАДСКА проза, не са ЖЕНСКА лирика, не са КЪСИ разкази. Те са това, което се получат, а защо – не знам.

Какво те вдъхновява? Поезията. Храната. Тялото…

Любими книги: Ах. Алиса, Virginii, тези, които предстоят.

Любими филми: Love Actually задейства всичките ми рецептори за: обичане на мъж, обичане на близък, обичане на Англия, обичане на дете, обичане от скука и по навик, обичане на език.

Как би се описалa? Цитирай себе си! "понякога съм бяла и добра", понякога съм просто многоточие с удивителен накрая.

БЛАГОДАРЯ ЗА СПОДЕЛЕНОТО, БЛАГОДАРЯ, ЧЕ МЕ ВДЪХНОВЯВАШ !

И аз благодаря! 

Есенна командировка

Банско – градът, в който всяка втора жена носи моето име , Елена. Градът на известните банскалийски баби, забрадени с черни кърпи и с черни слънчеви очила, препичащи се на късното ноемврийско слънце или дудндуркащи някое сладко бебе.

Банско – градът с известната църква „Света Троица”, построена през далечната 1835 г. Около 1810 г. започва подготовката за изграждане на църквата. Определят мястото, където ще се строи, като е избрано място в центъра на селото. Мястото за строене на църквата е дарено от хората на Банско, като първи дарител е дядо Лазко. В годините на Турско робство е имало закон, който е гласял, че може да се строи църква само на място където преди това е имало църквище. За целта банскалии закопават тайно кръст и икона на избраното място.Около 1855 г. двама братя Велеганови изливат четири камбани за кулата, като им е поръчано да напишат името на султана, поредния дипломатичен ход на банскалии, за да не могат турците да ги хвърлят от кулата.

Завършен храма Св. Троица представлява трикорабна псевдобазилика, изградена изцяло от камък . Архитектурата на сградата е направена, така че мами окото да изглежда малка, а всъщност не е. Стените на църквата са дебели 110см в основите, входните врати като сводове и прозорци са изработени от дялани камъни. Олтарът външно представлява половина от 18-ъгълна призма, като завършва с красив каменен корниз. Конструкцията е от здрави мурови греди, сключени по такъв начин, че и днес удивляват архитектите. Цялата тежест на покрива се носи от 12 колони, които символизират 12-те христови мъченици, колоните са от мура, обвити с въжета, които са напоени обилно с катран. Църковния двор е обграден от 4м. висок каменен зид(стена), така че нечестивите очи да не виждат какво става вътре. Носят се легенди, че под църквата и целия стар град има тунели, които са служели на банскалии да се крият от нашествениците, така са се промъквали комитите. Освен извесните комшолъци (малки вратички) от който са се промъквали от къща в къща, под града има тунели водещи извън града.

Петнайсет години след построяването на църквата Св. Троица банскалии се заемат да построят кула-камбанария, която да е също толкова величествена и да не отстъпва на църквата по строеж и размери. Тя е построена напълно самостоятелно в двора на църквата и представлява правилна четириъгълна пирамида без каквито и да било украшения. Тя се издига на 30 м. над града, отворена е от четирите страни с 4 метрови каменни арки, които и дават възможност да се погледне панорамно цялата котловина. Кулата е изградена изцяло от големи камъни, които в ъглите са цели блокове, а в средата са по-дребни. При строежа на всеки ъгъл е имало майстор, а над целия строеж бдял главния майстор Глигор Доюв или известен на банскалии като „уста(майстор) Глигата”. Починал през 1909г. на 108 години.

В приземието на кулата има малка врата, обковано желязо, която води в огнеупорен склад. В него се съхранявали парите и даренията за църквата. През дебела врата също обкована с желязо и сводест каменнен вход се влиза в кулата. Горе под свода над чардака високо са окачени 4те камбани, наредени по големина и тоналност, изработени специално с прибавка на сребро за звучност и ечене, от банските майстори камбанолеяри в Пловдив – Велеганови.

В кулата има специално оставено помещение за часовниковия механизъм, който и до днес работи безупречно. Монтираният часовников механизъм тежи 500кг. Звънът на камбаната се чува на далеч и съобщава часът. Създател на часовника е прочутия бански майстор Тодор Хаджи Радонов.
Ако оставим на страна историята, улиците от камък, бистрата планинска вода течаща от чешмите, многобройните механи, които всъщност не предлагат така вкусна храна както очакваме, в Банско определено ми доскучава след 3 дни. Може би единствено активното каране на ски или зимни кънки би спасило настроението ми. След два дни забелязвам какво ми липсва : чайни с ароматен планински чай, кафенета с добро кафе, кино, арт занимания, добри ресторанти, пицата, софийското метро, шумът от моите си улици. Сякаш липсва известна доза въображение на банскалии, за да ни накарат да пътуваме през всички сезони до този планински град в полите на Пирин и те не могат да ме задържат задълго.
Молерите си остава най-доброто място, където може да отседнете. На петзвезден лукс, на ниво, може да се насладите в Kempinski Hotel Grand Arena, а ако искате семеен уют - заповядайте в Калояновата къща, където ще бъдете посрещнати с мурсалски чай и домашно сладко от Елеонора, собственичката на семейния хотел, а също така и във Вила Вера, където леля Вера и дъщеря й Елена ще ви обгрижват с домашно приготвени ястия.

27.11.2012

Мисля го...

"Ако си single, можеш да си сложиш панделки по пердетата, да каниш майка си всеки ден на кафе, да програмираш спортните канали на последно място в списъка, да си говориш по телефона с часове, да събираш салфетки или пък снимки на Дейвид Бекъм и Асен Блатечки, да дояждаш първа (и последна) нутелата, да прегаряш манджата и да я готвиш като своята майка, не като нечия друга. Или да напишеш книга за мъжете, които си обичала, без някой да се разведе с теб заради това.

И най-сладкото: да си single ти дава свободата да се влюбиш."

Текстът е публикуван в "синия брой" на сп. "Всичко за жената" от 30 август 2012.

07.11.2012г.

Елена Такева

Истина

"Пръстите ни не се изхабяват от животите, които докосваме." - само от перилни препарати. 

07.11.2012г.
Елена Такева