29.11.11 г.

Лотосът от езеро Дал

Тя носеше спомени в чанта
и плахо разлистваше другия свят.
Разчиташе знаци по масата,
чертаеше бъдеще в цвят.

Елена Такева
29.11.2011

20.11.11 г.

The Adjustment Bureau / Агенти на Съдбата (2011)


За пореден път като възхвала на Любовта,  като един своеобразен неин апотеоз се явява филмът The Adjustment Bureau / Агенти на съдбата, режисиран от дебютиращия Джордж Нолфи . Помита по пътя си всички съмнения - контролираме ли Съдбата си или невидими сили ни манипулират и ясно и категорично дава да се разбере, че Любовта  е победителят в надпреварата!  Тя е тази , която обезоръжава егото ни, а от опит знам, че това е така!
Финалната целувка на Мат Деймън и Емили Блънт  определено е истинска и докосва сърцата ни, което е и разковничето как да се пренапише Съдбата. Всъщност всеки от нас може да си спомни поне за една целувка, която е преобърнала хода на събитията. Като започнем с първата целувка в живота ни!
Всеки има нужда да изгледа подобен филм, сгушен на топло в любимото си есенно одеяло, с чаша горещо кафе, останал сам с мислите си провокирани от екрана. И ако се доверим на това, че винаги избираме нещата, от които подсъзнателно имаме нужда или дават решения на нашите терзания, то този филм, в този момент е Знак на Съдбата!

http://www.imdb.com/title/tt1385826/?ref_=fn_al_tt_1
Елена Такева
20.11.2011

10.11.11 г.

Jazz Me, Mr.Jazz

Във събота, когато делниците безвъзвратно са отминали,
Когато много сухото Мартини изтрива без следа
Умората от твоите очи и скуката от пръстите ти – вече огнени...
Ела и в музика се разтвори!
Отпий от звуците и се взриви!
Политай с вятъра навън, зареян из дърветата
И ако есента навява скръб недей да слушаш тъжен блус
Танцувай Bosa Nova за разкош и няма да си сам във тази нощ.
09.11.2011
Елена Такева
 

6.11.11 г.

Before the Rains/ Преди дъждовете (2007)

Когато се родим... Образуват се линиите на живота. Тези трите! На цялата длан. За всекиго е различно. След това линиите се пресичат. Това е съдбата! Разбираш ли?
А докато сме живи тя се опитва да получи всичко, за което копнее от света. Да го хване и да не го пуска.
Когато умрем, всичко изчезва... Ратваря се!
И душите ни се превръщат във водни кончета!

http://www.imdb.com/title/tt0870195/?ref_=nv_sr_1

4.11.11 г.

Хималайски чай за любов

Всеки ден е различен. Дори не вярвам, че денят си личи от сутринта, на което повечето хора разчитат.  Но пък съм напълно убедена, че хималайския чай на Гунджа, който специално донесе от Непал е способен да промени качеството на минутите от  изтичащия ден. Почти съучастнически ми прошепна , че в чая е сложен кардамон, карамфил, канела и … всяка останала подправка била съобразена с жената, за която бил предназначен чая.
„Е, Гунджа, какво избра за мен?”- любопитствам аз.
Но той с привичната азиатска потайност само ми се усмихва широко: „Магия е това , ще видиш!”
Петък е. Имах едни очаквания за този последен работен ден, но някъде към два, те се промениха стремглаво и аз си взех розовото манто и се отправих да пия чай. Беше си направо Tea for Two!
Обичам офиса си. В Еврейския квартал на София е. Всеки ден по обяд се гмурвам в малките улички с ронещи се сгради – ул.Веслец със закътаните си задни дворове, ул.Искър, ул.Будапеща, ул.Бенковски и надписа на стената „I need you! I adore you! I miss you! I love you!”, ул.Екзарх Йосиф и извисилите се дървета, балкона с нанизи от люти чушлета… И снимам ли снимам!
 С всеки изминал ден харесвам все повече точно тази част от София, защото тук има история, има приказки и магия ! В прозореца ми наднича липа, която през лятото ухае , а с есента виждам как клоните й плачат натежали от дъжд. Радвам се дори и на странната дама, която периодично пее една и съща оперна ария при Минералните извори. Повтаряемостта на тоналността ме унася, понякога съпроводена с молитвата от минарето на джамията.
И точно днес, когато връщайки се стоплена от чай и приказки си мислех, че денят е към своя тривиален край, открих защо Гунджа ме предупреди за магията на чая. Всяка негова съставка стига дълбоко в теб, променя тялото ти, мислите ти, а те събитията. Усмивката ти засиява и ти я даряваш на света, а в отговор той ти връща – разкази от пътешествия и кроежи на нови, снимки от Индия и цветотерапия от цветовете, с които са наситени, подарък розова гривна за любов – от папие-маше и поздрав от любим човек: „Здравей, слънчево момиче!”
Петък вечер е и докато пиша пия най-романтичното вино на света с вкус на диви ягоди. Лека нощ!

04.11.2011г.
Елена Такева

22.10.11 г.

Лунно затъмнение

Рзпилявам щедро пазени спомени,
скътана топлина за зимата,
думи изтъкани от обвързващи нишки
- нас ни е имало!
Сребърен прах е следата напомняща...
Откъснат стих нехае , че прорязва
гръдта ми с тъга...
А защо аз не мога да се намеря
освободена от теб и притихнала?
Питам се в нощите,
точно когато стрелките се срещат
и откъсвам Луната с ръка.

21.10.2011г.
Елена Такева

15.10.11 г.

Денят на благодарността

Егото е многоглава ламя. Поглъща те безотказно и търси още.
Нужно е да направиш крачка встрани, да излезеш извън филма режисиран от него, в който сам си се вкарал, за да вникнеш в случващото се.
Трябваше ми време за да се осъзная. Да спра да анализирам, да упреквам, да изисквам, да очаквам, да се питам защо не аз, защо други. Трябваше ми време, за да намеря смелост да призная благодарността си, защото всеки когото сме срещнали в живота си я заслужава.
Той е от хората, с които би предприел пътуване до края на света (макар че нашето бе само до Гуча) Но именно съвместния път, емоцията от фестивала в закътаното сръбско селце близо до Чачак предизкват искренната ми благодарност. Защото еуфорията зарежда, защото създадените спомени са от онези, които винаги би разказвал с радост.
Той е човекът запалил ме по фотографията и "18% Сиво". За това сега знам, че "Изкуството не е да правим това, което можем! Изкуството е да правим това, без което не можем! Независимо колко добре го умеем."
Той бе съвсем искрен, когато ми каза "Само не се влюбвай в мен", а аз погрешно помислих, че е поза.
Хората остават част от живота ни не винаги с физическото си присъствие, но с нещата , на които са ни научили. За това помним първите си учители как ни учеха да четем и пишем, учителят от първите уроци по танци, момчето или момичето научило ни да се целуваме, да правим любов...
Всеки от хората в живота ни е наш учител по свой неповторим, уникален начин. Световете ни често се сблъскват запратени един към друг от нашето его, но неминуемо след това, отърсени от пораженията при сблъсъка  намираме семената на благодарността и ги разпръскваме.
...Защото само тя възражда.
P.S. Всяка прилика с действителни лица не е случайна.

15.10.2011
Елена Такева