Всеки ден е различен. Дори не вярвам, че денят си личи от сутринта, на което повечето хора разчитат. Но пък съм напълно убедена, че хималайския чай на Гунджа, който специално донесе от Непал е способен да промени качеството на минутите от изтичащия ден. Почти съучастнически ми прошепна , че в чая е сложен кардамон, карамфил, канела и … всяка останала подправка била съобразена с жената, за която бил предназначен чая.
„Е, Гунджа, какво избра за мен?”- любопитствам аз.
Но той с привичната азиатска потайност само ми се усмихва широко: „Магия е това , ще видиш!”
Петък е. Имах едни очаквания за този последен работен ден, но някъде към два, те се промениха стремглаво и аз си взех розовото манто и се отправих да пия чай. Беше си направо Tea for Two!
Обичам офиса си. В Еврейския квартал на София е. Всеки ден по обяд се гмурвам в малките улички с ронещи се сгради – ул.Веслец със закътаните си задни дворове, ул.Искър, ул.Будапеща, ул.Бенковски и надписа на стената „I need you! I adore you! I miss you! I love you!”, ул.Екзарх Йосиф и извисилите се дървета, балкона с нанизи от люти чушлета… И снимам ли снимам!
С всеки изминал ден харесвам все повече точно тази част от София, защото тук има история, има приказки и магия ! В прозореца ми наднича липа, която през лятото ухае , а с есента виждам как клоните й плачат натежали от дъжд. Радвам се дори и на странната дама, която периодично пее една и съща оперна ария при Минералните извори. Повтаряемостта на тоналността ме унася, понякога съпроводена с молитвата от минарето на джамията.
И точно днес, когато връщайки се стоплена от чай и приказки си мислех, че денят е към своя тривиален край, открих защо Гунджа ме предупреди за магията на чая. Всяка негова съставка стига дълбоко в теб, променя тялото ти, мислите ти, а те събитията. Усмивката ти засиява и ти я даряваш на света, а в отговор той ти връща – разкази от пътешествия и кроежи на нови, снимки от Индия и цветотерапия от цветовете, с които са наситени, подарък розова гривна за любов – от папие-маше и поздрав от любим човек: „Здравей, слънчево момиче!”
Петък вечер е и докато пиша пия най-романтичното вино на света с вкус на диви ягоди. Лека нощ!
04.11.2011г.
Елена Такева
Няма коментари:
Публикуване на коментар