Босонога из Пушкар – градът на Бог Брахма

Моята свещена приятелка :)

Трябваше да съм във Варанаси, но пътя ме отведе в Пушкар. Свещеният Пушкар! Вторият град считан за такъв след Варанаси, който ме посрещна по залез, шумен, цветен и все още горещ. Това е единственият град, в който има храм на върховния индуски бог - Брахма -  Бог на сътворението, създател на Космоса и част от  божествената троица, заедно с Вишну  - Богът на съхранението на света и Вселената и Шива – Богът на сътворяващата и разрушаващата сила.
Според преданията, Бог Брахма летял със своя лебед над Пушкар, търсейки място, където да извърши свещения огнен ритуал за пречистване и жертвоприношение. Три листа от неговия лотос паднали на земята и образували там три езера: голямото езеро, средното езеро и най-малкото езеро - по едно за всеки от тримата главни богове: Шива,
Брахма и Вишну. Мястото около езерата богът на сътворението на Вселената нарекъл Пушкар, което означавало син лотосов цвят.

На верандата на Hotel Pushkar Palace

Настанявам се след  дългия път от Джайпур в хотела и каква радост е , когато откривам, че верандата ми гледа към свещеното езеро Пушкарa, създадено от сълзите на Шива, както разказват легендите и където е разпръсната прахта на Ганди.  Стаята ми е смесица от стилове и ме връща сто години назад във времето. От снимките от стената ме гледат сериозни, мустакати махараджи, няма никави женски образи, единствено красиво изрисувани пауни -  може би за компенсация.

Из пясъчните дюни на пустинята Тар

Първото нещо, което предприемам е да се разходя с камила из пясъчните дюни.  Нашият водач е едно десет годишно момче – един малък мъж, който удивително ни води по пътя – мен и моите четири спътници. След нас тичат деца, които пеят и свирят, в желанието си да ни впечатлят за някоя рупия. Някои от децата се качват в каруцата при нас и аз съм им толкова любопитна заради бялата ми кожа, че пипат с интерес глезените ми. Разминаваме се със семейства, които се прибират на камили към домовете си, със самотни ездачи... така необичайна е тази атмосфера – тишината на пустинята Тар, внезапните появявания, сякаш от нищото на ездачи, усмивките, поздравите, желанието на хората да се снимат, но само с мъжете от компанията. Към мен и моята спътничка от уважение не поглеждат дори, докато не им предлагаме да си направим обща снимка и на лицата им грейват усмивки.
В Пушкар не се пуши, не се пие алкохол и не се консумират месни ястия т.к. е свещен град. За вечеря се задоволяваме с веганска, но много люта храна. Всевъзможните разновидности на хляб в Индия са така вкусни, че никога не би могъл да останеш гладен, дори и као местната кухня не ти допада.Тук расте най-вкусното манго, което поддържа усещането ти за свежест, а пиенето на кокосово мляко утолява всяка жажда.

Церемония край езерото Пушкара

Събуждам се много рано т.к. климатика в стаята ми е шумен и студения въздух е насочен точно върху леглото ми, което прави почти невъзможен съня ми. Така на пресекулки спя с пуснат и изключен климатик, а стаята е гореща – разбирам по наниза от рози,  с който ме закичиха при пристигане и само след час престой в стаята се хербаризира до неузнаваемост.
В седем сутринта заедно с Артуро се разхождаме из все още празните улици на Пушкар. Ранобудни търговци подреждат стоката по магазините си. Деца трошат огромни буци лед , за да бъде подготвен за сока, който ще продават. Сокът представлява версия на смутито с ужасяващо зелен цвят, защото се пасира растение наподобяващо магданоз, но с по-едри листа. Продавачи на нанизи с цветя за церемонията, която се прави веднъж всеки месец  разпъват сергии и редят огромни купища от рози и непознати за мен оранжеви цветя.

Храмът на Бог Брахма в Пушкар

Тази сутрин посещаваме храма на Бог Брахма ( за съжаление много строго се съблюдава дали някой няма да се изкуши да направи снимки).  До него се достига по множество мраморни стълби, отвеждащи до порта с красив мраморен павилион, надвесен над дъговидната арка, в която е вписана вратата на портата. Храмът се състои от зала за молитви и главно светилище, над която се извися червена шикара, символ на лебеда на Брахма - Хамса. Всички стени във вътрешността на храма са покрити с монети, залепени по тях от поклонниците като дар за бога - сътворител на Вселената.
Във всяка една от ръцете си Брахма държи по една от книга на Ведите, показващи безкрайността на знанието, което трябва да се използва без егоистични цели за доброто на хората. Броеница, изобразява отмерването на времето, медитацията и силата на ума. Понякога той е рисуван с роза и съд за вода като тези два символа означават мъдрост и съзидание. Бог Брахма седи върху лотос, представляващ безкрайната реалност и безкрайността на Вселената, а птицата, която язди, е лебед, символ на прозорливостта на интелекта и мистицизма на божественото.

Моите дарове "отлитат" към водите на свещеното езеро Пушкара

Край брега на езерото Пушкара, при пълнолуние се извършва свещенна церемония и ние имаме щастието да сме тук. Босите ни ходила едва издържат горещите стъпала. Сядаме на сянка и нашият водач – потомствен брамин ни дава инструкции какво следва. После всеки от нас има персонална пуджа церемония. Това е свещен ритуал, който представлява отдаване на почит, молитва и уважение към определено божество, в случая Бог Брахма. С този ритуал се призовава чрез мантри и символично поднасяне на дарове – светлина, аромат, храна, дреха, цветя, сандалова паста и др. Пуджа представлява духовно свързване между определеното божество и този, който го почита.

... Хвърлям своите дарове в езерото Пушкар.
Благословена съм!

17.05.2018
Елена Такева